Звездата Аиел

43

— Как премина проверката? — поинтересува се Тарасу, докато чакаха да им сервират, което нямаше изгледи да стане скоро.

Посетителите на ресторанта бяха многобройни и шумни, така че те едва се чуваха един друг, свити в един ъгъл около малкия силов плот на масата. Пространството беше толкова тясно, че си блъскаха коленете при всяко раздвижване и настъпваха хиртела, неуютно сврян на пода до тях. Не мислеха да протестират, защото беше чудо, че намериха дори тези места. Точно по това време се застъпваха две смени от дока и заведението пращеше по шевовете от изгладняла тълпа работници. Съдържателят едва смогваше да програмира синтезаторите с валящите поръчки.

— Преровиха „Хаврия“ основно — отговори Азман. — Ако имаше как, сигурно биха се пъхнали да хвърлят един поглед и в реактора. Изглеждаха тъжни, че не могат да го направят лично и трябва да се доверят на показанията на уредите си. Толкова много нарушения ли има, че да си заслужават тези сложни процедури?

— Ще се изненадаш, ако разбереш колко е тежка и отговорна работата им — каза Синд. — На денонощие залавят цели групи незаконни имигранти, както и контрабандисти на различни неща, като започнеш с фосфорен грим за лице и свършиш с оръжие.

„Също така платени убийци и душевно болни атентатори“ — допълни той мислено.

— Ти ли отговаряш за контрола на сателитите? — попита ведът.

— Всички рапорти се пресяват и се извлича по-важното от тях. Отчетите са като холовизионен филм, даже подозирам, че авторите на доста нашумели сериали просто са платили, за да презапишат някой рапорт на Станционен контрол. Кога ще свърши техническият преглед на кораба?

— След няколко часа ще ни съобщят дали се нуждае от ремонт и за да не ни бавят, мисля да платим веднага на отговорника. Той ще вземе само половината сума, която бихме дали за официалната профилактика. Тя е напълно излишна обикновено, но могат да я протакат до безкрайност, ако сме неотзивчиви. Разбрах, че това е обичайната практика на всички станции от пръстена.

— Когато се върна, ще разровя тези гнезда на корупция и алчност — Синд помрачня. — От удобния си кабинет не съм забелязал покварата, която се шири под носа ми. Най-лошото е, че продажните служители уронват престижа на Кантайрофекса. Хората положително мислят, че това става с негово знание, но аз ще сложа край на позорните злоупотреби!

— Не могат да вършат това толкова явно и нагло без нечие височайше покровителство — предпазливо каза Азман. — Протекцията им идва от човек или хора с много високо обществено положение, бих казал — подобно на твоето.

— Имах разпокъсани и откъслечни сведения, но сега всичко се подреди — въздъхна Синд. — Сигурен съм, че това, което ми се случи, а заради мен и на вас, е дело на високопоставен сановник от Франар. Освен Императора, само лекарят и кенселархът знаят за мен, така че кръгът се стеснява. Докато аз тичах да разследвам заговори по фалшив сигнал, истинските конспиратори са били тук. Нагласили са всичко — Раван, Хаягри, хораите и кой знае колко още наемници.

— Много сложен начин — обади се Тарасу. — Имали са възможност да те отстранят, без да те изпращат никъде, бил си им под ръка.

— Те не искат да ме отстранят, което нямаше да е лесно и безопасно — Синд беше побледнял, — а да ме превърнат в свое оръдие. Подхвърлиха ми Ишанг за примамка, но аз ще разбера какво става. Има нещо тъмно около мен, което е стояло скрито през годините, очаквайки своя час, и сега те са решили да задействат събитията.

— Какво може да направиш ти като нечие оръдие, колкото и важен пост да заемаш? Освен теб има още двама кенсели — напомни Азман.

— Смея да се надявам, че аз съм нещо повече от доверен съветник. От невръстно дете Императорът беше за мен семейството, което ми липсваше. Той няма наследник и мисля, че гледа на мен по-скоро като на свой… син.

Не беше помислял, че някога ще каже това пред хора, които познаваше така да се каже от вчера, но беше факт, че го направи.

— По-тихо! — Азман се огледа наоколо, но никой не се интересуваше от тях и разговора им. — Има логика, макар че трябва да вярвам на думите ти без никакво доказателство. Минавало ли ти е в такъв случай през ума, че може би Харамон те готви за свой приемник на престола?

— Ха! Искаш да кажеш — обади се момичето, — че Синд ще бъде следващият…

— Шшт! — прекъснаха я в един глас Азман и Ишанг.

— Не знам дали Кантайрофексът мисли така, но може би те мислят, че той го мисли — доста объркано излезе. Каквато и да е крайната им цел, в плановете си са допуснали грешка. Никакви обстоятелства няма да променят отношението ми към човека, комуто дължа най-малкото лоялност. Доколкото знаех досега, родителите ми са загинали в служба на Императора, наличието на Ишанг променя картината. Може би са открили нещо, с което да ме изнудват.

— Теб или Харамон — кимна Тарасу.

— Дори родителите ми да са били хораи, престъпници, съучастници в заговор с доктора и кенарха или нещо такова, няма да проявя черна неблагодарност. Ако разкритията ме компрометират толкова, че съм принуден да бъда послушна играчка в ръцете им, предпочитам да се оттегля или да умра, отколкото да бъда марионетка в чужди игри за власт.

— Добро решение, но почакай да научиш фактите — погледна го ведът. — Може да са наели Ишанг, Раван, Хаягри и други, за които не знаем, но това не обяснява способностите на последните двама. А пещерата на Кайя ми се струва съвсем извън възможностите на човек, колкото и да е влиятелен и могъщ.

— Освен ако планетата е избрана произволно, а пещерата е случайност и няма нищо общо със замисъла — додаде Тарасу.

— Ще знам повече, след като посетя Кин.

Синд извади от чантата си четящо устройство, което беше купил в комплект с холодискове. Избра един от тях, сложи го в процепа на уреда и се загледа в появилото се над него изображение. Беше карта на няколко звездни купа със синкаво и жълто проблясващи, разпръснати на големи разстояния звезди и кафяви планети. Линиите, показващи обичайните транспортни маршрути, бяха светлочервени. Между орбитите на втората и третата планета в една от системите пулсираше зеленооцветен пръстен с радиално разположени по него тъмни петна.

— Това е станцията на този сектор — посочи той кръга. — А това е Кин.

Малкото кафяво кълбо беше почти в края на сектора, обикаляше около ярка звезда клас G, изолирана от съседите си и самотна в пространството.

— Тук е по-празно и неуютно даже от кесията с общите ни пари — усмихна се Азман.

— Но за сметка на уюта, отдалечеността е неоценимо предимство против неканени гости — отбеляза Ишанг.

— Изолацията не пречи някой служител да се заинтересува от планетата ви или празноскитащ да попадне наоколо от чисто любопитство — каза Синд.

— Данъците се плащат редовно в административния център на областта, където се знае, че Кин е бедна, неприветлива, известна с уранодобива си и радиоактивното замърсяване на жизнената среда.

— При тази версия не бих се учудил, ако изпращате данъците си без да акостирате на станцията, предполагам в автоматични капсули. Санитарният контрол не би ви разрешил да кацнете.

— Предупредени сме, че ако решим да го направим, ще ни изпарят от разстояние — потвърди Ишанг. — Шлеповете с руда престояват двоен карантинен период и ги изследват обстойно, преди да бъдат препратени.

— А какво правите със случайните посетители? — попита момичето.

— Ако не ги стреснат показанията на уредите в официалния и единствен космодрум и са толкова нахални да се разхождат без разрешение, имаме подобаващ начин за посрещане — каза хораят. — Съветът на Старейшините поддържа няколко бази, оборудвани с въоръжение последен модел.

— Значи въпреки начина си на живот, сте отстъпили пред техническия прогрес? — обърна се към него Азман.

— Само доколкото е необходимо да оцелеем, обратното би било чиста лудост.

— Ако прекараме и следващия час в очакване да ни сервират, накрая ще отида да изям собственика — обади се изпод силовия плот Кокорл. — Може пък това да повдигне нивото на обслужване.

— Едва ли — Синд се наведе и го погледна. — Искам да те предупредя предварително, за да не бъдеш неприятно изненадан и да изразиш шумно разочарованието си. Това заведение е евтино и неслучайно е така.

— Знам че е евтино, какво от това? — прозя се джорхът. — Този дълъг и засукан увод ми говори, че следва нещо особено отвратително. Казвай спокойно, ще се постарая да съм въздържан.

— Става дума за холорекламата в началото на сектора и тази до заведението. Всичките тези варени зеленчуци, печени птици, плодови сладкиши…

— Толкова апетитно изглеждаха, че докато си избера нещо от менюто, бях затруднен — облиза се Кокорл, но изведнъж застина и го изгледа с подозрение. — Да не би това, което си избрах да поръчам с толкова труд, да е свършило?

— Мисля, че могат да приготвят всичко, което са обявили, не е там въпросът.

— Е, останалото ще го понеса — успокои се джорхът и пак се прозя. — Продължавай.

— Когато старецът на космодрума спомена „Карани“ и „Трит“, имаше предвид, че хранителните качества там и тук са еднакви, но има една съществена разлика, освен цената естествено. Бифтекът там си е бифтек, оризовата гарнитура си е гарнитура от ориз…

— Предполагам, че и солените шанси са си шанси със сол, както си му е редът — прекъсна го Кокорл. — Не виждам какво чудно и особено има в това.

Точно в този момент сервитьорка със златиста феерична туника донесе поръчаните блюда и внимателно ги нареди на плота. Подвоуми се и сложи голям пакет с разноцветна обвивка пред хиртела-Кокорл, който беше изплезил език от радост. Поставените до всеки чинии бяха увити във фолио с картинка на някакво ястие и с надписи отстрани, удостоверяващи автентичността на съдържанието. След развиване на станиола, вътре се оказаха зърнести или желирани кубчета.

— Това се опитвах да ти обясня — каза Синд в отговор на възмутения поглед на хиртела, след като сервитьорката се отдалечи.

Пакетът на Кокорл съдържаше същите кубчета, но с по-големи размери.

— В евтините заведения храната е синтетична, само в луксозните сервират истинска.

— Какво правим тук тогава? Ами те — той посочи работниците, — не могат ли да ядат същия боклук в стаите си?

— Предполагам, че тук им е по-весело, освен това стандартните синтезатори не са програмирани да произвеждат алкохол и сервитьорки в прозрачни туники.

Джорхът изпръхтя и помириса блокчето пред себе си с отвращение, побутна го с носа си и го облиза предпазливо от едната страна. По намръщената му муцуна личеше, че дегустацията не го въодушеви.

— Мисля да се върна на първата си идея относно собственика, уверен съм, че след известна топлинна обработка ще изглежда по-приятен и вкусен — изпъшка той.

— Понасям черен хумор в повечето ситуации, но тази специално, когато се храня, не е една от тях — сряза го Тарасу — Яж каквото са ти поднесли и бъди доволен, че го има!

Синд прибра дисковете и четящото устройство и се залови с вечерята. Изядоха кубчетата си мълчаливо под акомпанимента на мрачното и предизвикателно мляскане на Кокорл.

— И това било столица! Така ли се храните на Франар? — обърна се той към Синд, след като обра с език остатъците в чинията си.

— Не, разбира се, аз все пак съм известен и богат човек, но Императорът не обича разточителството. Всеки втори ден е „синтетичен“, както за простолюдието, което няма друг избор, така и за царедворците. Той държи това да се спазва стриктно.

В сумтенето си джорхът се постара да вложи безграничното си презрение към тези порядки.

— И вие ли на Кин сте „синтетични“? — обърна се той към Ишанг, чиито челюсти работеха механично, а по лицето му нямаше следи от никаква емоция.

— Хораите не си угаждат. Бих казал, че сме аскети в това отношение, но не използваме заместители и химикали, всичко е натурално — отговори той с безразличие.

— Добре, че съм заредил догоре фризера още от Тарис-1! — въздъхна джорхът. — При това положение не мърдам от кораба следващите дни. Кога ще се качим пак на него?

— Ако се отървем от прегледа, ще ни издадат разрешение за полет утре на обяд — отговори ведът. — Тази нощ и следващата сутрин ще прекараме тук.

— За стаите в пансиона и документите си опразних джобовете — каза Синд. — Вие как сте?

— Зле, парите не стигат за сметката по зареждането и подкупа за техническия контрол, затова уговорих с механиците от дока да купят част от резервното оборудване на кораба. Няма да получа истинската му цена, но сме в нужда и те диктуват условията. Важното е, че ще стигнем до Кин и обратно без проблеми.

— Това, което правите за мен, е повече, отколкото съм се надявал да получа от някого — каза Синд. — И в най-рискованите положения до този момент не съм забравял, че съм кенселастър. Сега за известно време бях никой от никъде и се чувствах толкова…

— Безпомощен — подсказа Тарасу.

— Да, освен това объркан и уязвим — кимна той.

— Е, ние те приехме такъв, какъвто си, направихме, каквото можахме за теб и приемаме благодарността ти — каза Кокорл. — А сега ще придружите ли останките на един зле нахранен джорх, за да ги положи в леглото си?

— Знаеш ли коя е най-съществената страна в живота на хиртела? — попита момичето. — Че си тръгва, когато решат стопаните му, и ги придружава той, а не те него.

— Много порочна практика, смятам да не се придържам към нея изобщо — заяви Кокорл, изправи се и се протегна. — Така наречените ми стопани и господари смятат ли да си тръгват или да изумя персонала в пансиона, като се прибера сам, взема ключа и си легна в стаята?

— Има ли някой още гладен? — Синд огледа останалите.

— Да — отговори джорхът, — но тук явно не е мястото, където може да се разреши този проблем. Вече копнея за „Хаврия“.