Звездата Аиел

12

Доволен от успеха си, Синд продължи да върви, влачейки крака. Спомняше си плана на града и измина пеш разстоянието до „Морски изгрев“, където огледа бегло сградата и прозорците на апартамента със спуснати пердета. Отмина няколко преки, докато намери един евтин и мръсен пансион. От „Корона“ дотук постепенно беше слязъл до дъното на мизерията, но за пръв път се почувства спокоен в тясната кутийка с олющени стени и продънено легло. Стовари се на него, изтръгвайки жални стонове от разнебитените му части, и се постара да не мисли за животинките, пъплещи в дюшека като спомен от предишните обитатели. Светлината, преборила се с отдавна немитите прозоречни стъкла, започна да намалява. Когато стаята потъна в мрак, Синд стана. Вече не беше необходимо да се свива и да тътри крака, затова с безшумна походка напусна временното си убежище, без да прекъсне играта на зарове, изцяло погълнала наличния персонал в полутъмното преддверие. Разнебитеният часовник над главите на играчите отмери дванадесет удара от петнадесетте дневни кръга и спря да работи с последно изхъркване. Никой не обърна внимание на Синд и по улиците, които премина бързо.

Прозорците на Зарал тъмнееха — или не включваше осветлението, или пердетата бяха много плътни. Едва се различаваше малък предмет, сложен от вътрешната страна на перваза в края на левия прозорец, в знак, че го очакват. Подемните съоръжения не работеха и до горе стигна леко запъхтян. Нищо не се чуваше зад масивната врата, но от отсрещната гърмеше музика. Синд натисна бутона до вратата няколко пъти по определен начин и във вътрешността се разнесоха слаби звуци. Обърна лицето си, така че мъждивата светлина от стълбищната площадка да го залее и човекът, допрял око до шпионката, да види хубаво него и обицата. Вратата се отвори, високият изпит мъж с нездрав тен зад нея огледа с блуждаещ поглед стълбите, протегна ръка и го дръпна вътре, като затвори бързо.

Стаята, в която го въведе Зарал, беше мръсна и разхвърляна, а въздухът миришеше на застояло. Слаба нощна лампа, поставена до леглото, очертаваше малък осветен кръг на пода. Навсякъде имаше разпилени дрехи и неизмити съдове с развалени остатъци от храна в тях. Върху шкафа в ъгъла, до бронзов бюст на Императора се възправяше батарея от празни и полупразни бутилки. Ако се съдеше по обстановката, теологът беше на границата на нервен срив.

— Отвори прозореца да се проветри малко — намръщи се Синд. — За да си спокоен, може да изгасиш лампата, едва ли ще има някаква разлика.

Зарал послушно угаси лампата, отвори прозореца и огледа подозрително улицата долу. После пак спусна грижливо пердетата и остави между тях съвсем тясна ивица, колкото да влезе светлина от доста отдалечената отсрещна сграда. Свикнал да се движи в полумрак, той се върна, като ловко заобикаляше натрупаните наоколо боклуци. Предложи на Синд едно от креслата до масата, помитайки със замах от него на пода купчина непрано смачкано бельо.

— Бих ви почерпил нещо за пиене, но не знам дали е останало, а и нямаме време за това. Трябва да се измъкнем оттук колкото може по-бързо, веднага!

Той се пресегна през масата и събори няколко чаши, една от които се изля върху коленете на Синд. Сграбчи го за ръкава с неподозирана сила.

— Тръгваме незабавно и ще ми помогнете да стигнем до кораба ви! Няма да мръдна от него, докато разрешат излитане и ще се моля на всички богове и идоли, за които съм чувал някога, да останем невредими.

Очите му се въртяха в орбитите, а ръката му, стиснала го като клещи, трепереше.

— Седни и се успокой — каза Синд, освободи се внимателно от хватката му и го бутна назад. — Аз съм въоръжен и подготвен за всичко, изпълнявал съм толкова рисковани операции, че вече не си спомням броя им. Никой не ме проследи дотук, а дори и да е, ти също имаш оръжие и опит, нали?

Думите му бяха спокойни и уверени, така че донякъде подействаха. Човекът срещу него се отпусна замаян на стола и попипа колана си отдясно.

— Имам бластер и не съм го свалял, откакто се крия тук. Дори когато спя, ако това може да се нарече сън — каза той. — Вчера един тип се въртеше наоколо, а сутринта забелязах друг. Изпратили са хора да ме наблюдават, но вие не сте ги видели. Съгласих се да дойдете, защото сам нямам шансове да избягам, сега сме двама и ще ги изненадаме, ако побързаме. Имам тук рокля и перука за мен, ще ви дам друга шапка и наметало, и да изчезваме, докато още имаме време. Ще ви разкажа повече по пътя.

Зарал се завъртя, готов да скочи.

— Чакай малко! — спря го Синд и се ослуша.

Някъде наблизо до сградата се чуваха подвиквания, тракане на груби обувки и резки команди.

— Кралската полиция се е раздвижила наоколо — каза той. — Пълно е с патрули и докато се въртят наблизо, никой няма да ни закача. В краен случай мога да разкрия, че съм пратеник на Императора, но така ще провалим всичко. Разкажи ми, каквото знаеш.

Теологът като че ли не го слушаше изобщо.

— Никаква полиция не може да ги спре, ако решат да ни убият. Сега е моментът да се измъкнем незабелязано — той повиши глас и изпадна в истерия. — Те знаят и усещат всичко. Видях един от тях… беше ужасно — изпива ти силата с поглед, вкаменява те и… аах…

Зарал дръпна предницата на ризата си с такава сила, че копчетата се разхвърчаха. Зъбите му тракаха, а тялото се тресеше като в епилептичен припадък.

— Кои са тези Те? Откъде са? — попита Синд, но нямаше надежда да получи смислен отговор от съществото пред себе си, в чийто здрав разсъдък беше започнал да се съмнява.

— Който иска да излезе от мрака, трябва да търси Посветените. Култът на Вечната светлина — изломоти несвързано Зарал и внезапно завика пак. — Сега те ще ме хванат! Не мога да се скрия никъде, а времето ми изтича…

Внезапно той застина на мястото си, втренчен в нещо над дясното рамо на Синд, като мърдаше устни без звук. Усетил раздвижване на въздуха зад себе си, Синд скочи и се изви встрани. Когато се обърна, неясната фигура с вдигната ръка завърши движението си и болката в главата го зашемети. Другата ръка на нападателя му нанесе още един мълниеносен и добре прицелен удар и докато се свличаше надолу, Синд разбра, че не може да командва тялото си. Беше засегнат важен нервен център и не усещаше ръцете и краката си. Сигурен в попадението си, човекът стоеше над него спокойно, а от другата страна на масата Зарал изблъска креслото си и заотстъпва към прозореца, крещейки непрестанно. Тъмната неподвижна сянка не направи опит да спре виковете за помощ, които сигурно се чуваха в целия квартал.

От положението, в което беше паднал, Синд не виждаше вече Вар, но там ставаше нещо. Писъците спряха за момент, след това се подновиха още по-отчаяни и започнаха да се приближават. Теологът се появи в полезрението му, а втора мълчалива фигура зад него държеше ръцете му извити на гърба и го избута напред, така че Синд видя ясно ужасеното му лице над себе си. Първият нападател сложи някакъв предмет в безчувствената длан на Синд, сви пръстите му около него и рязко дръпна ръката му нагоре. Острието на дългия кухненски нож, който допреди малко лежеше на масата, блесна и Зарал увисна в ръцете на придържащия го човек. Макар и да не можеше да я усети, Синд знаеше, че кръвта на теолога се стича по него.

В настъпилата тишина се чуха приближаващите се гласове на патрула и шум от тичащи крака по стълбите, но все още на долните етажи. Двамата не се притесниха от това и започнаха поредица от действия, чийто смисъл накрая достигна до замъгленото му съзнание. Пуснаха ръката му и той чу издрънчаването на ножа, изпуснат от безсилните пръсти. Отпуснатото тяло на Зарал беше внимателно нагласено встрани от него, а в ръката на трупа сложиха тежкия метален бюст на Императора, с който по ирония на съдбата или по-скоро на някой друг бяха зашеметили Синд преди малко. Запалиха лампите и ярката светлина го ослепи за миг. Двете фигури с качулки на главите, закриващи целите им лица с прорези само за очите, обърнаха чекмеджетата в шкафа, разпръснаха намерените вещи и пари наоколо, а после единият се наведе и докосна шията му. През цялото време никой от тях не издаде звук, въпреки че работеха в синхрон. Разбираха се с жестове, в които Синд разпозна Бойния език на Невидимото братство. Историите за Братството бяха от областта на легендите, но езикът на воините-хораи беше събудил любопитството му преди време и го изкуши да научи някои неща. И през ум не му беше минавало, че някога ще го използва.

— Невредим е, вижда ни и чува. След малко ще се раздвижи — говореха облечените в черни ръкавици ръце на човека, който го беше докоснал.

— Този е мъртъв — отговори другият по същия начин.

Стъпките отвън бяха стигнали до вратата и някой започна да звъни непрекъснато.

— Кралска полиция, отворете незабавно! — извика груб глас.

— Тръгваме — направи жест първият и ритна нощната лампа.

Тя се разби с трясък, парчета стъкло се посипаха върху Синд. В стаята стана тъмно, но му се стори, че в ъгъла срещу него мракът е по-плътен и оформя сянка с неясни контури. Единият от хораите сигурно също усети нещо странно, защото забави стъпките си и се взря нататък. Тайнственото и злокобно присъствие, ако изобщо го бе имало, трая няколко мига и преди Синд да се усъмни в здравия си разум, изчезна. Хораят настигна другаря си, обърна се още веднъж към ъгъла, а после двамата се плъзнаха над перваза на отворения прозорец и се стопиха в нощта. Само тежките удари, от които вратата пращеше, доказваха, че случилото се е реалност, а не кошмар. Изтръпналите му крайници започнаха да дават признаци на живот, засега с пробягващи по тях болезнени тръпки. Той изпъшка и обърна главата си върху вдървения врат. Ключалките поддадоха под масирания натиск и вътре се изсипаха десетина униформени полицаи с извадени оръжия, следвани от офицер с отличителните знаци на низшите военни чинове на Ромиа. След като установиха, че освен двамата мъже, лежащи на пода, в апартамента няма никой друг, те прибраха бластерите си. Офицерът включи радиопредавателя, който висеше на гърдите му.

— Тук картал Рендъл — каза той в микрофона. — Чувате ли ме, говори Рендъл. Убийство на „Морски изгрев“ 328, задържахме заподозрян, изпратете екипа. Повтарям — изпратете екип на „Морски изгрев“ 328, дванадесети етаж. Край.

Всичко беше замислено и осъществено перфектно. Полицаите огледаха наоколо, надникнаха бегло от прозореца в многоетажната бездна надолу и възприеха сцената така, както и Синд би го направил на тяхно място. Побързаха да го „заловят“ като единствения възможен престъпник. Тази несложна процедура, предвид състоянието му, извършиха двама яки мъжаги, които го обърнаха по корем, извиха ръцете му назад и ги обездвижиха с белезници. Изпълнил своя дълг, карталът изпрати хората си навън, като остави само един от тях. Разположиха се удобно в креслата и подновиха някакъв стар спор относно мръсника Бригел, който пак ще си припише всички заслуги и как да попречат на това. Императорският бюст беше излят с нужното уважение доста масивен и сега главата на Синд се цепеше от болки. Забоденото му в пода лице не допринасяше да се почувства по-добре. Екипът дойде и го натовариха на носилка, с друга пренесоха нещастния Зарал. След кратък полет с полицейския роптер, понесоха Синд по ярко осветения коридор на някаква сграда, вкараха го в една от стаите и без излишни нежности го изтърсиха на леглото.

— Не бих искал да съм на твое място, човече! — каза карталът на раздяла, докато сваляше белезниците му.

Синд също не искаше, но нямаше избор. Вратата хлопна и той остана сам. Обърна се, като усещаше болка при всяко движение, и отложи размислите за сутринта, когато се надяваше да ги подхване с по-бистра глава.