Звездата Аиел

41

Петото денонощие беше към края си, а от Кхаримату нямаше и следа. Горкият Дарайн! След аварията беше прекарал живота си на тази планета и навярно бе намерил тук последния си пристан — лежащ с изпочупени кости някъде из подземните тунели и кладенци, или срещнал друга смърт, свързана с обитателите им, за които избягваха да мислят. Синд изпълни простичката и кратка церемония по официалното му обявяване в архивите на космическите служби за загинал при изпълнение на дълга си. После пусна запис на Галактическия химн, който изслушаха мълчаливо, свели глави.

— Дори и да излезе от пещерата, след като заминем, до следващото посещение на тази планета, ако изобщо има такова, смъртта му ще е факт. Това е достатъчно да задоволи властите в Империята — каза той. — В крайна сметка, това е първият от стотици безследно изчезнали изследователи, за когото получават информация. Ние пък ще сме първите, завърнали се живи в случай, че успеем.

— Ти ще бъдеш завърнал се и приет с почести — отсече Азман. — Не възнамерявам да се появявам в двореца, за да ме посрещат като герой или каквото и да било друго. Ще се прибера в къщи, щом се доберем до що-годе познато място и уредим вашия транспорт.

— Аз също нямам желание да влизам в историята — обади се Тарасу. — Отивам си на Хонстел и Кокорл ще дойде с мен, ако не е променил намеренията си.

— Идвам, естествено — заяви Кокорл. — Човешките почести и слава не представляват важно нещо за мен като джорх.

— Ще обереш лаврите сам — Ишанг се усмихна мрачно. — Аз съм човек на сенките и мрака. Ако съм с теб, което ще обсъдим допълнително, в ролята на герой няма да съм убедителен. Ще ми отредят по-скромно място в общата картина — може би в някоя свободна килия.

Синд изсумтя и обърна поглед към екраните. Там, озарен от величествения залез, Лагахранг се приготвяше за поредното си пиршество. При изгрева на луната през отминалата нощ те бяха имали възможността да наблюдават възхода на Кашига-Наи като пълноправен магьосник, заклинател и лечител. След процедурата за пречистване на душата му, той се изправи и излезе от каменния кръг залитащ, изтощен и доволен. За негова чест трябваше да признаят, че той издържа изпитанието, без да наруши строгите изисквания, изпълни ги стриктно, за радост на съплеменниците си. Те виждаха в това залог за бъдещото си добруване при наличието на достоен посредник между тях и света на висшите неведоми сили, властващи над живота им.

— Ако можеха да надникнат в главата му, нямаше да се радват толкова — произнесе се Кокорл, — но трябва да се съглася с тях, че е невероятно издръжлив този мръсник! Аз не бих могъл да се лиша толкова време от храна и при най-доброто ми желание.

— Не си помислям, че даже ще опиташ — каза Тарасу. — Положително щеше да си изскочил отдавна от кръга по посока на някой врящ котел.

— Спокойно може да заложиш на това, но никой, който ме познава, не би приел облога — доволно изръмжа Кокорл. — Дори да ме чака титлата Нарийто на Седемте вихъра — нашият еквивалент на човешкия Върховен маг, — добре опечено парче месо би ме разминало с получаването й. Какво щастие, че Нарийто не се става с такива дивашки способи, а е признание за големи умения в Древното изкуство! Не казвам, че биха се спрели на мен за скромните ми таланти. Май не съм роден за велики дела и съм съвсем обикновен джорх, подвластен на слабостите си.

— Ако неосъщественият Нарийто на Седемте вихъра не благоволи да насочи вниманието си към уредите пред него, със сигурност ще стане Ненапускащ Това Място — подхвърли Синд. — Напомням, че излитаме след малко и се нуждаем от цялата му съсредоточеност.

— Веднага, шефе! — Кокорл подскочи и разпери лапите си върху пулта. — Отдавна не съм чувал толкова приятни думи. Готови ли сме за старт?

— Освен теб и Тарасу, да! Двигателите са готови за излитане, нищо не ни задържа повече тук.

Планетарните двигатели зареваха, докато компютърът отброяваше последните секунди. Корабът потрепна, отдели се от скалната площадка и се насочи към невидимите засега звезди над тях. Реверсивната програма повтаряше точно маршрута, по който бяха дошли, и скоро планетата увисна на главния екран като топка в черния безкрай на космоса. След няколко обиколки около нея тя остана зад тях. Замениха я разпръснатите звезди и нишка от светещи точки, бележещи пътя им на идване и мястото, от което се бяха появили след прехода. Синд хвърли поглед на страничните екрани, където Тарис-1 бързо се смаляваше, и изключи защитното си поле.

— Имаме няколко дни спокойствие, докато стигнем точката за хиперпространствен скок — обяви той. — Според графика за дежурствата, който направих, първата вахта е на Азман, останалите са свободни да се занимават, с каквото намерят за добре. Аз ще застъпя след него и дотогава мисля да поговоря с Ишанг.

Тарасу тръгна към каютата си, хораят последва Синд към медицинския отсек, който бяха избрали като спокойно място за разговора си, а Кокорл остана в командната зала с Азман. Светлинните индикатори на таблата проблясваха в спокойния си работен ритъм, стрелките на скалите приспивно потрепваха и двигателите с равномерни тласъци водеха „Хаврия“ напред.

— Трябва да се съберем отново всички, след като се завърнем в Империята — проговори ведът.

— Неминуемо е — съгласи се Кокорл, като го погледна. — И къде смяташ да стане това?

От флуоресцентния блясък на приборите за управление лицето на Азман изглеждаше бледо и изпито. Страните му бяха хлътнали и спокойствието в очите беше изчезнало, заменено с напрежение и неясна тревога, които липсваха преди. Последните няколко дни го бяха променили, сега изглеждаше по-реален и земен. Той свали обръча, пристягащ косите му, и го побутна към джорха, като почука с пръст по обковката на топаза.

— Погледни от обратната страна — каза той и в очите му за миг премина весела искра.

Кокорл обърна диадемата и я разгледа. Шлифованият, меко пречупващ лъчите петоъгълник, беше инкрустиран върху подложка с грапава и неравна на допир повърхност. Въпреки симетричните очертания, придадени й от сребърния обков, напомняше нещо познато.

— Същото е като камъните на Синд и Ишанг — изсъска джорхът. — Скрива се зад правилната форма на метала, но няма съмнение.

Прокара нокът по вдлъбнатите и изпъкнали места на подложката и я приближи до очите си.

— На този кораб родствениците се увеличават неудържимо — той върна обръча на веда. — Както е тръгнало, започвам да се чувствам самотен и изоставен джорх.

Азман се усмихна.

— Поне за себе си съм сигурен, че не съм никакъв родственик с тях, но някаква връзка между нас съществува и трябва да я открием. Затова ще се срещнем пак.

— Не отговори на въпроса ми, къде? — попита Кокорл.

— Във всеки случай няма да бъде на Франар. Хонстел, където отивате ти и Тарасу, също отпада и се досещам само за едно подходящо място — моята планета Каскот. Ще ви дам координатите и ви очаквам там, когато усетите, че е настъпил моментът да ме посетите.

— Дали ще го усетим?

— Не се съмнявам, толкова съвпадения не могат да бъдат дело на случайността.

— Не е необходимо да съм Нарийто на Седемте вихъра, за да го разбера — съгласи се джорхът. — Значи ще се срещнем на Каскот, когато му дойде времето. А сега мисля да отскоча до трапезарията, ще приготвя нещо и за теб.

— А не, благодаря! Донеси ми, ако обичаш, някакъв стандартен набор от синтезатора.

— Синтетика, пфу! — изпръхтя Кокорл с отвращение. — Изглеждаш ми, като че ли си намалил нормалното си тегло, скелетната ти конструкция се очертава вече под кожата.

Той посочи изпъкналите скули на лицето му и изпръхтя неодобрително.

— Нуждаеш от нещо питателно. Какво ще кажеш, да направя ли специално за теб няколко добре опечени пържоли с гъст лютив сос?

— Задължен съм ти за грижите, но по-добре ми донеси нещо синтетично. — споменът за готварските способности на Кокорл беше прекалено пресен.

— Сигурен ли си, че не искаш една сочна, препечена пър…

— Абсолютно — прекъсна го Азман. — Избери от менюто каквото ти хареса.

— Както искаш, човешките същества са учудващо неразумни понякога — отбеляза Кокорл и отиде да вечеря.

Ведът продължи да съзерцава екрана, докато острата миризма на изгоряло от кухненския блок достигна до командния отсек през люка, който Кокорл беше оставил незатворен, а придружаващият я дим нахлу на плътни кълба и го накара да се просълзи. Джорхът влезе, размахвайки лапа пред себе си, а в другата носеше поръчаните ястия във вид на желирани разноцветни купчинки.

— Включих абсорбаторите, но ще им трябва малко време, за да освежат въздуха — извинително каза той.

— Няма нужда да ми съобщаваш, че пак си повредил фурната — обади се Синд зад него.

— Така е, уредите ви за готвене са изключително чувствителни и неиздръжливи. Недоумявам как с несъвършената си техника летите в космоса и по какво чудо този кораб, на чийто борд се намираме, още не се е разпаднал на части.

— Какво се е разпаднало, горим ли? — извика Тарасу от коридора и се закашля от лютивия пушек — Авария ли има?

— Кокорл е готвил. — обясни Синд.

— Мога да си го представя, значи вече нямаме фурна.

— Затова пък имаме вечеря! — бодро каза джорхът.

— И кога ще може да се диша пак? — Тарасу сякаш не оцени по достойнство заслугите му.

— Няма да е много скоро — Ишанг се бе появил тихо като призрак от димната завеса. — Едва ли всичко това е само от някакъв си изгорял уред.

— Хубаво е, че сте тук всички, исках да ви съобщя нещо — каза Синд. — Кокорл, затвори да не влиза повече дим, този ни е достатъчен!

Джорхът натисна бутона и всички насядаха по местата си, докато вентилационната система изчисти помещението.

— Взех решение да не се връщам веднага на Франар. Това създава редица проблеми — никой не трябва да разбере, че съм близо до столицата. Имам малко работа с Ишанг на една друга планета и след като я свърша, двамата ще отидем в двореца на Харамон.

— Доколкото разбирам, ще пътуваме в три различни посоки, а корабът е само един — отбеляза Азман. — Освен това Синд ще се крие и няма възможност да използва служебното си положение.

— В никакъв случай — потвърди Синд. — Трябва да се справя като обикновен гражданин на Империята.

— Като беден гражданин — допълни ведът. — Скъпоценностите и фалшивите документи на Фил Канти, търговеца, са останали в Ромийската полиция, предполагам.

— Прав си. Трябва да се снабдя с нова самоличност, това струва пари, а в момента те са ми в крещяща липса.

— Горивото ще бъде почти на свършване след разходката ни из тези области. Беше предвидено да стигне до Каскот и се опасявам, че наличните ми 100 рагда няма да са достатъчни дори да заредим кораба — замислен каза Азман. — Мога да закарам Тарасу и Кокорл на Хонстел, Франар ми е почти на пътя, но за извънредното ви пътуване ще се наложи да наемете там друг кораб, за което също трябват средства. Освен това твърде вероятно е да почакаме на станцията. Ще има разходи за хотел, положително ще е необходим ремонт след задължителния технически преглед при зареждането, както и куп други неща. Какво ли може да се продаде оттук? — той се огледа.

— Аз имам само люспите по гърба си — изпъшка Кокорл. — И дори не разполагам със свястна опашка.

— На мен ми е останало това — Тарасу свали обиците си и ги постави пред Азман. — Не са скъпи, но все ще вземем нещо за тях.

Ишанг извади от джоба си торбичка и изсипа съдържанието й върху обиците, а ведът печално погледна купчината пред себе си.

— Малко е, но е по-добре от нищо. Все пак ще трябва да се разделя с някои резервни части от „Хаврия“, както и с част от излишното оборудване.

— Каква ирония на съдбата! — тъжно каза Синд. — Кенселастърът на Империята няма пари да плати престоя си в мизерния хотел на станцията и може да се наложи да краде.

— Чудесна идея — одобрително кимна Ишанг. — Ще ти помогна, изобщо не представлява трудност за мен да вляза някъде и да взема нещо незабелязано.

— А пък аз не трябва да правя дори това — въодушеви се Кокорл. — Хората с радост ще ми донесат парите си сами.

— Достатъчно! — смайването на Синд му придаде глуповат вид. — Просто така се изразих, нямам намерения да крада. Ще спазваме законите и е излишно да казвам, че няма да се манипулират човешки същества с психическо въздействие.

Тук той погледна ледено джорха, който се сви и прояви внезапен интерес към плуващите на екрана непознати съзвездия.

— Само в краен случай може да отнемем чужда собственост и то подчертавам, ако няма никакъв друг избор — допълни Синд след кратък размисъл, а ведът прикри усмивката си. — Но относно хипнозата и други психо-методи съм категоричен, обстоятелствата на Тарис-1 бяха други, сега вече — край!

— Исках да бъда полезен, но щом не става, добре! Чудя се само как ще се легитимираме на станцията — невинно вметна Кокорл.

— Не знам дали съм споменавал, но освен всичко друго съм доста добър лечител — намеси се Азман. — Досега не съм вземал нищо за помощта си, но ми се струва, че този начин за печелене на пари е честен и в съгласие със законите.

— Мога да пея и да танцувам — плахо се обади Тарасу.

— Чувствам се вече като член на пътуваща трупа — страдалчески констатира Синд и внезапно избухна в неудържим смях. — И то не най-бездарният от всички. Публиката обаче ще се разбяга, ако започна да се трансформирам насред някой площад и се боя, че представлението ми няма да бъде оценено.

— Хората не обичат ли да гледат необикновени неща? — попита Кокорл.

— Не мисля да го проверявам — отговори Синд. — След броени минути ще бъде докладвано на Кантайрофекса и той ще разбере, че съм пристигнал. Точно това искам да избягна, а има и друга неприятност — Ишанг.

— Какво за мен? — учуди се хораят.

— Там ме познават добре, а ти ще се разхождаш с моята физиономия. Трябва да проверим в лабораторията какво може да се използва, за да те дегизираме, и най-вече ще престанеш да се бръснеш. Брадата и белезите ти може да се окажат достатъчна маскировка.

— Имам едно предложение — обади се Азман. — Да напълним резервоарите си на някой столичен транспортен възел и после да ви закарам с „Хаврия“ там, където трябва да отидете, ако нашата компания няма да попречи на намеренията ви. После ще се върнем в околностите на Франар и всеки поема по пътя си.

— Не искам да ви замесвам, но идеята е добра. Може да дойдете, като изчакате на орбита завръщането ни с Ишанг. След това аз ще пристигна като кенселастър, а не криещ се безпаричен скитник, и ще мога да наема за всеки от вас персонален кораб, без да броя дребни монети или да си продавам дрехите. Ако се случи нещо с мен, вие ще занесете доклада ми на Императора и той ще нареди да ви осигурят необходимите средства. Благодаря ти, Азман, всички вие сте просто чудесни, ще се погрижа да ви се отплатя.

— Не съм правил и няма да направя нищо, движен от желание за материални облаги — намръщи се ведът. — И така, къде ще ходим?

— На първо време ще увиснем точно до орбиталната база на Ромиа, откъдето така любезно ни принудиха да избягаме преди няколко дни — измърмори Кокорл. — И ще трябва ужасно бързо да поемем в друго направление.

— Не биха предположили, че ще се наврем сами обратно в ръцете им. Ще им създадем много емоции с появяването си, предимно неприятни — каза Синд. — Засега не е нужно да знаете къде отиваме аз и Ишанг, ще разберете, когато стане необходимо.