Звездата Аиел

64

— Видях сестра ти, Харигал и сенатора, но не и теб. Като че ли гледах през твоите очи — каза Синд.

— Съвсем естествено, точно това правехме. Какво стана после с Лифи? — попита Тарасу.

— Умряла е малко след като заминах за Сабха, баща ми също. Така поне са избягнали нашествието на Кайя — ведът беше тъжен. — Аз съм единственият останал жив от семейството ни и не се знае дали ще съществувам още дълго.

— На това ниво няма учители и ученици, няма обучение на нищо ново. Как тогава да разберем какво се иска от нас, за да ни пропусне Арката?

— Ще изчакаме и ще видим — Азман се загледа в пропастта.

— Изглежда ще стоим тук неопределено дълъг период от време — Ишанг извади торбичката с билките. — Нали пространството не е преграда за нас, защо не опитаме да се прехвърлим направо на следващото ниво?

— Разстоянието за преместване е ограничено и е за предпочитане да се извършва между познати места или обекти, като се изисква максимална прецизност. От Сабха до входната мъглявина се поддържа насочващ коридор, в противен случай при тази отдалеченост бихте се преместили най-вероятно някъде в космоса около планетата.

— Струва ми се, че след тази Арка ще влезем в пещерите на планината, а това неприятно ми напомня за Тарис-1 — каза Синд.

— Дали от нас се очаква да направим нещо необичайно, като използваме наученото дотук? — попита Тарасу.

— И това, което можем от преди. Не ви казах всичко за себе си — Ишанг беше седнал доста далече от тях, облегнат на една скала. — Оказа се, че аз също притежавам някаква дарба. Спомняте ли си, когато ви разказах за прислужницата Кимори от Ромиа?

— Аз помня, а сигурно и те. И какво? — попита Тарасу.

— Впоследствие се замислих защо Раван настояваше толкова да гледам и аз, докато я убива, и защо усещах всичко толкова реално. Разбрах това едва пред пещерата на Кайя. Всъщност, аз убих Кимори без да знам, Раван използва силата, която винаги е била в мен, но не съм подозирал съществуването й. Той я насочи и употреби, като ми показа какъв съм аз. Тогава не разбирах нищо и се ужасих от мощта му, а тя е била моя.

— Кога разбра?

— Когато видях Шигацу-Наи с вдигната за удар брадва, нещо в главата ми сякаш се подреди по същия начин като тогава и бях наясно какво значи това. Унищожих шамана, без дори да го докосвам. Никой от вас не можеше да ми се противопостави вече, освен може би Азман.

— И не уби Харамон, докато беше при него? — учуди се Синд.

— Старият не ти се е доверявал ни най-малко. Дори и пред теб никога не се е появявал наистина, в човешкия си вид от плът и кръв. Опитах се да го позагрея, но нямаше ефект и тогава разбрах неговия номер — андроид с дистанционно психоуправление, братко!

— Андроиди не се произвеждат отдавна… — Синд млъкна.

— Но за него е възможно да се направи всичко, което поиска — довърши Ишанг. — Никой от кенселите не се е доближавал до Кантайрофекса и всъщност нямате гаранции, че изглежда като автоматичните кукли, зад които се крие. Колко ли години го прави — десет, двадесет? Мисля, че дори при личния си лекар и в леглото на Императрицата не се е появявал самият той. И аз на негово място бих се пазил най-много от тях.

— Пресилваш нещата. Дорн едва ли би се оставил да го заблудят с имитации, а когато двамата с теб избягахме от Франар, Императрицата чакаше дете. Ако се роди живо, ще бъде първото, което има той.

— Сам знаеш колко са напреднали биосинтетиката, неврохирургията и микрокомпютърните технологии, особено в сянката на закона. Специалистите, работещи нелегално в тези сфери, са в състояние да постигнат и немислимото срещу астрономическото заплащане, което Харамон би им осигурил. А когато след това ги постигне внезапна и необяснима смърт, никой не се учудва прекалено много и не се рови в причините за нея.

— Искаш да кажеш, че пред нас се появява изкуствено творение, което диша, храни се и се зарежда с кръв, сперма и други телесни секрети за по-фините демонстрации?

— Съвсем вярно. Императрицата, доколкото знам, е втората по ред и е много по-млада от него. Предполагам, че изпитва такъв ужас да не го разгневи с нещо, че едва ли й остават сили да го анализира, докато е при нея. Дорн… той е професионалист и използва уреди, които не могат да бъдат заблудени. Обикновено Харамон в кабинета му ли отива на прегледи?

— Не, разбира се. Императорът има в покоите си оборудвана лаборатория, операционна и диагностичен кабинет.

— Тогава има вероятност тези машинарии да са свързани с истинския Харамон, който се намира в идентично обзаведен медицински блок, и резултатите от изследванията, на които е подложен, се прехвърлят директно в апаратите при Дорн. Лекарят между другото е доста стар и сигурно има възрастови проблеми със зрението, слуха, а може би донякъде и с паметта.

— Изключително сложна хипотеза.

— Дори и да не става точно така, теорията ми е възможна. Кантайрофексът може би даже не се намира на Франар. Преди малко ми хрумна нещо, но за съжаление не успях да уловя мисълта.

— Защо не ни каза досега за своите способности? — попита Азман, който беше следил разговора им, без да се намесва.

— По много причини, най-важната между които беше, че не съм съвсем готов. Вече няма защо да се крия от вас, чувствам се достатъчно силен.

Той се обърна с лице към пропастта и се втренчи в края на скалната площадка над нея. Ръбът започна да се топи и да изчезва. Натрупаният тънък слой пръст и ситни камъчета се хлъзгаше в отварящите се празнини и се сриваше надолу. С известно закъснение оттам долиташе трополенето му на голяма дълбочина и приглушено ехо.

— Мисля, че и аз мога това — Тарасу застана до него и в назъбената линия, с която сега завършваше площадката, се появи огромна, сякаш изгризана дупка. — Не е особено трудно.

До първата започна да се оформя втора, още по-голяма.

— Престанете веднага! — Азман се бе изправил, толкова развълнуван, че дори не усети как заговори на глас.

Погледът му се насочи към грозно назъбената ивица и всичко спря. Скалата изскърца, сякаш подложена на страхотно напрежение, и остана в този си вид. Вдигнатият прах започна бавно да се сляга. Ишанг постоя вторачен там още малко и се дръпна назад.

— Добре де — арогантността му не беше намаляла. — Съумяваш да противодействаш на силите и на двама ни засега. Не е време за състезания, отказвам се.

— А пък аз чувствам… — почти бяха забравили Синд. — Това може да се оправи.

Той затвори очи и краят на площадката започна да възвръща първоначалната си форма, като че ли растеше нещо живо.

— Добре ли е сега?

— Не беше точно така, убягват ти подробностите — Тарасу също затвори очи.

Няколко вдлъбнатини и назъбени крайща допълниха картината.

— Събрали сме се страхотна компания от изроди по волята на боговете — каза тя. — Питам се, докъде ще стигнем.

Слънцето вече залязваше и от бездната започнаха да се надигат влажни изпарения, а облачната пелена около върха се спусна по-ниско.

— Вече не ви виждам и едва усещам къде сте — мисълта на Синд достигна до тях съвсем слаба и приглушена.

Непрозрачната мъгла наоколо се сгъстяваше. Никой не му отговори и Синд се принуди да извика.

— Тук ли сте? Обадете се!

Тръгна опипом с разперени ръце, като преместваше внимателно и бавно краката си един след друг. Обходи цялата площадка, но не откри никого. Като че ли беше останал сам и дори не забелязваше светлината на Арката. Добра се до сигурната каменна стена и се сви там, вече не го интересуваше почти нищо. В обгърналата го безмълвна непрогледност започна да се унася и не усети кога беше заспал, но изведнъж се намери заедно с Ишанг на място, което познаваше добре — в покоите на Харамон. Стояха един до друг в неголямата зала, където обикновено разговаряше с Кантайрофекса в миналото, но сега него го нямаше. Бяха само те двамата и Синд внезапно се усъмни, че това е просто сън.

— Дори и в халюцинациите си не бих пожелал да си ми спътник — каза той.

— Аз също — отговори хораят, — но съм сигурен, че този сън е мой, а не твой.

— Би трябвало да се намирам на Сабха, обаче присъствието ми тук изглежда съвсем реално.

— Не си струва да разискваме това — Ишанг го погледна втренчено. — След като сме в двореца, наяве или насън, хайде да потърсим скривалището на Императора. Имаме да разчистваме доста сметки с него. Няма да загубим нищо, независимо кой кого сънува.

— Той заслужава да го убием, но така няма да върнем нищо от онова, което ни е отнел. Смъртта му едва ли ще ме направи радостен.

— Мислиш ли, че ме интересува какво точно ми е отнел? Аз дори не го познавах и на мен е направил по-скоро добро — Ишанг се усмихна. — Заради него попаднах на Кин и станах хорай.

— За какво ти е тогава?

— Не би ли искал да станеш Кантайрофекс? Цялата Империя да бъде в краката ти? Двамата с теб можем да осъществим това и ще бъде справедливо. Харамон е обградил личността си с толкова тайни, че те ще се обърнат против него. След като го премахнем, ще унищожим робота и цялата сложна система, а ти ще изкопираш външността му. За това те бива, без всякакво съмнение ще заемеш неговото място, а аз ще остана довереният ти кенселастър Синд Натх. Справих се преди с тази роля чудесно, а това беше само началото. Никой няма да разбере подмяната.

— Тази картина, която описваш, е безсмислена, защото доколкото зависи от мен, Иперия няма да има — твърдо каза Синд.

— Какво мислиш да направиш?

— Ще ликвидирам база-1, ако потрябва и целия Сизаор. Никой не е в състояние да ме разубеди.

— Ти си луд! Сега мислиш така, но когато застанеш начело на Империята, ще си промениш мнението. Ела с мен да открием Харамон.

Синд го последва. Всички стаи, които обходиха, бяха празни.

— Беше ми хрумнало нещо, но го забравих — Ишанг спря и се замисли. — Тук ще намерим в най-добрия случай заместника му, а това не решава нищо. Ти самият къде би се скрил?

— В някое тайно, охранявано от автоматични системи помещение, но това не ми изглежда възможно. Практически той трябва почти да не го напуска, преобладаващата част от времето си да прекарва там. За да издържи психически на тези ограничения, трябва да е принуден да го направи — да е обездвижен и без това, например парализиран. Дорн би го установил веднага по резултатите от прегледите, щеше да разбере, че човекът отсреща има някои симптоматично увредени органи.

— Точно това ме притесняваше! — възкликна Ишанг. — Най-трудно е да се излъже Дорн, тук е ключовият момент. За да не се разкрие измамата, би трябвало лекарят да е негов съучастник, но като такъв той е невероятно опасен. Значи… Императорът е Дорн!

— Какво? — Синд замря на място.

— Съвсем логично е. Личният лекар на Харамон ходи навсякъде и вижда всичко, от него не се страхуват никак. Дори аз миналия път го сметнах за напълно безопасен, той е невероятно добър артист. Гениално и просто.

— Вече съм сигурен, че си прав, но това изобщо не е сън. Ние с теб наистина се намираме тук! Такава догадка никога не е съществувала в мен, за да мога сега да си я представя като твоя идея. Или пък…

— Стига си се впускал в безплодни разсъждения, следвай нишката на събитията — прекъсна го Ишанг. — Трябва да го спипаме бързо в неговите лаборатории. И защо всъщност ходим? Припомни си уменията, които получихме след шести кръг. Ти си по-запознат от мен с плана на сградата, представи си пътя дотам и се прехвърли, а аз ще те следвам.

Синд се съсредоточи и насочи мислите си към царството на лекаря — два етажа под тях и няколко зали встрани. Плътността на въздуха като че ли се промени и той се превърна във водна стена, която трябваше да се преодолее. Синд се движеше през редуващи се пространства с различен вид и състав, докато накрая с ужас разпозна в някои от тях стените между помещенията. Това беше първият път, когато прилагаше на практика преместването на тялото си в пространството. Той потрепера, като си представи, че силите могат да му изневерят и да остане за вечни времена разпръснат в междуатомните пространства на камъните, през които преминаваше в момента. Усещането за усилено съпротивление на пространството около него изчезна и той се озова в коридора към личните помещения на лекаря. Ишанг застана до него.

— Там е, зад заключената врата с кодиран отварящ блок — каза Ишанг. — Ще минем едновременно през нея, бъди нащрек.

Второто прехвърляне беше по-лесно и бързо. Синд никога не бе влизал в жилището на Дорн, затова просто се насочи навътре в произволно избрана посока, като внимаваше само да не излезе на място, заето от друг материален обект. Ръководеше се от откъслечните мисли на лекаря, които долови съвсем ясно, когато се настрои на неговата вълна. Той наистина беше Императорът и в момента спеше, но в нехармоничните излъчвания на съзнанието му имаше нещо необичайно. Излязоха в луксозно обзаведената спалня, преди Синд да осмисли доловеното.

— Харамон е нещо като нас — достигна до него откъм Ишанг. — Той е бил на Сабха и е станал вед. Трябва да го нападнем, преди да се е събудил.

— Ако го убия сега, когато е беззащитен, значи съм същият като него — възпротиви се Синд. — Това не е правилно.

— А правилно ли е било, че те е разигравал повече от двадесет години и ти е объркал живота?

— Нищо не ме оправдава да постъпя по същия начин.

— Сега е в ръцете ти, унищожи го и Империята е наша, после ще решим какво да правим с нея. Побързай, защото вече е почти буден!

— Не! — каза Синд. — Ще го изчакам, не ме е страх. Искам да поговоря с него.

— Абсолютно безмозъчни приказки! Вижда се, че аз ще трябва да се заема.

Преди Синд да отговори, Ишанг стовари цялата си унищожителна енергия върху раздвижилия се в леглото човек, но Императорът беше успял да подреди мислите си дотолкова, че отчасти да блокира удара. Въздухът затрептя и сякаш започна да кипи там, където се срещнаха психическите вълни. Части от предметите се изпаряваха и изчезваха в небитието, а стените, подът и таванът изглеждаха разрязани с лазерен лъч. През зейналите пролуки проникваше дневна светлина.

— Докопах те неподготвен и няма да те изпусна — Ишанг наистина беше в по-изгодна позиция и смъртоносната разделителна черта се приближаваше към Харамон.

— Спри, аз не съм ти враг — достигна до тях през свистенето и грохота на чудовищния сблъсък и в следващия момент Харамон беше въвлечен в трептящата гранична повърхност.

— Май трябваше да ви унищожа, докато можех — излъчи той последната си мисъл, обагрена с непоносима болка.

Всичко свърши и в настъпилата тишина със скърцане започва да се срутва и размества тази част на сградата, в която се намираха. През разширилия се отвор на тавана се изсипа порой от отломки. Синд инстинктивно отскочи назад и болезнено удари гърба си в нещо. Бяла мъгла се спусна пред него, сгъсти се и стаята се скри сред кълбящите се непрозрачни талази. Той напипа зад себе си грапава повърхност — стоеше на скалната тераса на Сабха и по всяка вероятност не беше помръдвал оттам.

— Страхотни халюцинации на болен мозък! — измърмори той.

Повика отново останалите и никой не му отговори, освен себе си не усещаше друго същество на площадката. Арката внезапно просветна встрани и като че ли го притегли към себе си. Синд пристъпи няколко крачки и се гмурна в нея. Оттатък се простираше издълбан в планината тунел, облян в бледосинкава призрачна светлина, която сякаш идваше от всички страни. Тъмните отвори на многобройни разклонения се редяха от двете страни. Краят на главния тунел се виждаше недалеч от мястото, където се намираше той. Внезапно долови нечие присъствие зад себе си.

— Само ние ли сме тук? — беше Ишанг.

— Знам колкото теб — Синд се поколеба. — Да ти се е сторило, че виждаш нещо свързано с мен, двореца и Харамон?

— О, това ли! Значи сме имали едно и също видение, съжалявам само, че не е било наистина. Прекрасно се справих за разлика от теб.

— Не съм възхитен от подбудите и начина ти на действие.

— Важна е целта, естествено — Ишанг се отдръпна. — Какво ли трябва да правим сега?

— Нищо друго не мога да измисля, освен да изчакаме Тарасу и Азман.