Звездата Аиел

14

Синд с мъка разлепи клепачи и се вгледа в тавана. Събитията шеметно се бяха стекли в непредвидена посока, но поне беше още жив, въпреки че нямаше големи заслуги за това. Докосна врата си и си спомни, че остави медальона при останалите верижки в чантата, преди да тръгне към Зарал. Ухото го болеше, а и не усещаше привичната тежест, значи обицата също я нямаше. Или беше изпаднала, докато той се търкаляше по пода, или някой я бе взел. Какъвто и да беше случаят, това го лишаваше от привилегиите на императорски пратеник. Засега трябваше да се оправя сам, след като бе невъзможно да се легитимира. За щастие не бяха сменили дрехите му, кутийката с хапчета стоеше непокътната в джоба и беше почти пълна. Положението не бе чак толкова лошо, лесно можеше да избяга оттук, но някои неща го тревожеха.

Нещастният Зарал Вар не беше луд, а само подивял от страх, както се оказа с пълно право. Не можеше да отрече, че противниците им, владеещи Бойния език, а и бойните умения на Братството, бяха много опасни. Синд беше безсилен и напълно в тяхна власт, но те не го убиха и положиха усилия да бъде само зашеметен свидетел на цялата нагласена сцена. Докато си въобразяваше, че ловко се е измъкнал от преследвачите си, те са го чакали направо там и са използвали Зарал за примамка. При тази мисъл усети, че се изпълва с гняв, но се овладя. Нямаше никакъв шанс да спаси теолога, изцяло беше играл по чужди правила. Като че ли държаха на всяка цена да го пъхнат в затвора и успяха. Полицията пристигна веднага, въпреки обичайната си мудност, все едно са знаели, че ще става нещо. Трябваше да научи защо патрулът и почти половината участък се намираха там по това време. Може би някой високопоставен ромиец не се е осмелил да го убие и е използвал полицията като сляпо оръдие, за да отстрани Синд от пътя си. Тази версия обаче не обясняваше откъде се бяха взели и какво представляваха снощните убийци.

Погледна камерата над вратата с насочен срещу него обектив, извън чийто обхват не оставаше никакво пространство. Втора камера, разположена отсреща, осигуряваше изглед от друг ъгъл. Обитателят на стаята не можеше да направи нищо незабелязано. Прозорци нямаше, вратата беше метална и дебела на вид. Освен леглото, на което го бяха хвърлили, имаше маса и въртящ се стол — също метални, прости и фунционални. Доколкото виждаше от легналото си положение, краката на масата и тези на стола бяха неподвижно закрепени за пода. Единият ъгъл на стаята беше пригоден за хигиенна кабина с малка седяща вана, мивка и тоалетна чиния. Оскъдното обзавеждане потискаше, но той не възнамеряваше да остава толкова дълго, че да се депресира от това.

Вече бяха забелязали, че се е раздвижил, защото се чу пронизителен настойчив звън и на екрана под камерата срещу него се появи млад мъж без униформа и отличителни знаци.

— Виждам, че вече сте буден, и мисля да ви задам няколко въпроса — започна той направо. — Аз съм следовател Хардийн и ще бъде във ваш интерес да ми отговаряте ясно и точно.

— Ще се постарая — Синд се поизправи и се облегна на таблата на леглото, — обаче не се чувствам особено добре.

Демонстративно опипа раната на главата си, но това не направи впечатление на следователя.

— Някои се чувстват и по-зле — успокои го Хардийн, — а жертвата ви, Зарал Вар, не се чувства вече никак, благодарение на вас.

— Не съм го убил аз, но не очаквам да ми повярвате.

— Така си е. И за да започнем отнякъде: вие сте Фил Канти, търговец, пребиваващ на Ромиа от вчера, отседнал в столичния хотел „Корона“. Поправете ме, ако греша.

— Не грешите и сте проверили вече.

— Според доклада на патрула, след като чули отчаяни викове за помощ, те се отзовали и позвънили на „Морски изгрев“ 328, апартамент 12Б. Въпреки предупреждението, никой не отворил и се наложило да разбият вратата, която била здраво заключена отвътре. Никой не е могъл да влезе или излезе оттам през това време.

— Щом казвате — сви рамене Синд. — Те излязоха през прозореца.

— Вътре сте били единствено убитият, който е успял да ви удари със статуетката, и вие, който сте му прерязали гърлото с кухненския нож. Прозорецът е бил отворен, но височината е голяма. По фасадата липсват удобни за закрепване корнизи и балкони и е такава, че спускането по сградата изисква специално оборудване. Тъй като жертвата е убита малко преди това, спускащите се не биха имали време да приберат екипировката си и да избягат. Картал Рендъл е отразил в рапорта си, че веднага погледнал през прозореца и не е забелязал нищо особено. Нито той, нито хората му са видели летящи в близост машини и подозрителни минувачи. В апартамента сте били само вие и жертвата.

— Единствените, способни да направят това, което според вас е невъзможно, са хораите — Невидимите братя. И те наистина го направиха — каза Синд, без особена надежда.

— Хайде, стига с тези приказки, те няма да ви помогнат — махна с ръка Хардийн. — Разочаровате ме, можехте да измислите нещо правдоподобно.

— Нали ви казах, че няма да ми повярвате — тихо промълви Синд. — Бих искал и аз да попитам нещо, ако имам това право. Как стана така, че наблизо се оказаха толкова много патрули?

— На този въпрос мога да отговоря. За ваше нещастие наблизо е станало улично сбиване, извиканите полицаи търсели укрилите се в близките сгради нарушители и са били привлечени веднага от виковете.

Синд си помисли, че инцидентът е бил прекалено удобен, за да бъде истински. Положително не са арестували никого от инициаторите на безредието, а са прибрали няколко случайни зяпачи със съмнителен вид. Нямаше смисъл да обяснява това на следователя.

— Аз съм заможен и уважаван търговец — каза той. — Какъв мотив бих имал да убивам този невзрачен човечец, от когото просто исках да купя някои неща и дори не му знам името?

— Ще стигнем и до мотива, всичко по реда си — намръщи се Хардийн. — Нито мястото и времето, нито облеклото ви са били подходящи за делова визита. В момента обработваме отпечатъците и проверяваме уликите против вас, признанието ви само ще ни спести труда.

— Не мога да призная нещо, което не съм извършил. Освен това се нуждая от застъпник с юридическа подготовка и моля да бъде уведомен представител на Търговската гилдия за задържането ми.

— Направено е вече — кисело процеди следователят. — Сега вниманието на обществото е ангажирано с други събития, които ви оставят в сянка. Вие не сте сензация и след като не искате да ми съдействате, ще се наложи да почакате, докато решим случая. Не бих казал, че ще стане скоро.

— Искам да ми бъде оказана незабавно медицинска помощ и да говоря със застъпника си!

Следователят прекъсна връзката, а Синд се изправи полека, за да не засили бученето в главата си. На умивалника имаше чаша от лек и еластичен материал, в която си наля вода. Изпи я жадно на големи глътки, седна на въртящия се стол и започна да разучава правоъгълния метален капак на стената над масата. Капакът се плъзна нагоре и откри ниша с две чинии и лъжица от същия материал като чашата. Чиниите бяха пълни с каши, от които се вдигаше пара, а надписът в дъното на нишата приканваше след хранене мръсните прибори да се поставят вътре. Едното ястие беше солено, другото — сладко и не бяха лоши на вкус. Той се нахрани и хвърли съдовете в нишата, а капакът се спусна в първоначалното си положение, докато ги закри. Почувства се по-добре и тръгна да оглежда владенията си. Не откри нищо интересно, освен четири кръга с гладка метална повърхност, разположени до вратата. Двата от тях се намираха на пода, а другите — върху стената, на височината на раменете му.

С малки разлики затворите в Империята бяха еднотипни, но досега той ги беше гледал в качеството си на външен наблюдател. Изгледът отвътре беше значително по-лош и след като се повъртя, не измисли друго занимание освен да седне пак. Негово право беше да получи медицинско обслужване и скоро щяха да изпратят лекар. Прозвуча сигналът, а след него заговори спокоен глас без образ:

— Моля да се изправите и да застанете отдясно на вратата. Сложете краката си върху кръговете на пода, а ръцете — върху тези на стената.

Синд изпълни нареждането, включеното силово поле притисна крайниците му към кръговете и той сякаш залепна върху тях. Вратата се отвори и влязоха няколко души. Единият извади гъвкава метална лента и я уви около лявата му китка. Двата края се събраха с припукване и се съединиха така, че не личеше никаква ивица между тях. Образува се плътно прилепваща към кожата му гривна с няколко квадратни килийки отгоре под изпъкнало прозрачно покритие. Полето го освободи и той побърза да се измести от контактните плочки. Напред пристъпи мъж с униформа в традиционния червен цвят на лекарското съсловие.

— Току-що ви бе поставен контролер-индикатор и ви предупреждавам, че при всяко действие, противоречащо на наложените за спазване правила, ще получите невропарализиращ шоков импулс. Едно от правилата е: никога да не се опитвате да свалите контролера от ръката си. Сега легнете да ви прегледам.

Лекарят проми раната и я намаза с антисептична паста, която на въздуха образуваше тънък покривен филм. Обезболяващите съставки подействаха и главоболието му намаля. Хладното докосване от пластинките на скенера до челото, слепоочията и тила му бяха приятни.

— Нямате вътрешни увреждания, раната не е опасна и ще зарасне бързо — каза лекарят, като прибра апаратурата и принадлежностите си.

Надзирателите мълчаливо му направиха път към изхода, а последният от тях затръшна тежката врата. Времето потече мудно с малко разнообразие на обяд, когато нишата му предложи три чинии с каша. Само часовете за хранене бяха някакъв ориентир и вече очакваше да получи вечеря, когато чу звъна. Погледна екрана с любопитство. Оттам го гледаше непознат мъж със сухо лице и рядка посивяла коса.

— Добър вечер — поздрави той любезно. — Аз съм застъпникът ви, изпратен от Търговската гилдия, наричам се Стърсет Орм.

— Приятно ми е — каза Синд. — Фил Канти, както сигурно знаете.

— Трябва да ви предупредя, че разговорите ми с вас се следят и записват. Ще ви съобщавам само информация, за която имам разрешение. Известно е, че сте наели стая в друг хотел близо до пазара, в която сте оставили чанта с дрехите и скъпоценностите си, преди да тръгнете към покрайнините на града. Това не е противозаконно, но ще трябва да го обясните пред съда. Положението ви не е много лошо и имаме надежда да намалим присъдата. Какво е отношението към вас?

— Добро засега. Бихте ли ми казали кои мои вещи са намерени? Интересуват ме по-специално бижутата — добави той.

Орм започна да му чете списък на иззетите вещи, но медальонът и обицата не фигурираха вътре.

— Липсва един голям диамант в златна обковка — прекъсна Синд изброяването на дрехите. — Може ли да го е прибрал някой полицай, който после е забравил да съобщи?

— Искате да кажете, че го е откраднал? Вие сте богат чужденец, законът тук е много строг в такива случаи и полицаите трудно биха рискували. Както описвате тази огърлица, някой може все пак да се е изкушил — това за Ромиа е цяло състояние. Дори да е така, няма вероятност да я получите обратно, защото човекът не би си признал. Ще разпитам предпазливо, въпросът е деликатен и не бих искал да утежняваме излишно положението ви.

— Както и да е, забравете за това — измърмори Синд. — А какво е важното събитие, което е станало вчера?

Застъпникът хвърли поглед някъде встрани и му отговори, след като получи съгласието на невидим събеседник.

— Извършено е покушение срещу Негово височество принц Иргут, който е в тежко състояние. Замесени са и хора от двореца, сега се разследват всички заподозрени. Негово величество крал Аргам е покрусен, дори не се знае дали ще се проведат Тържествата. Сам разбирате, че не може да очаквате нужното внимание и ще се наложи да изтърпите тук по-дълъг престой от обичайния. Гилдията стои зад вас, така че няма за какво да се притеснявате. Доказателствата засега са във ваша вреда, но ще изчакаме целия материал по делото. В краен случай ще заплатите максималното обезщетение, което не е такова, че да ви разори.

— Трябва да ви кажа, че съм невинен, макар вече и аз да не съм убеден в това.

— Невинен или не, ние ще ви помогнем в този труден момент. Нямате право да изпращате и получавате съобщения, мога да ви посещавам само аз и ще го правя всеки ден, за да не се чувствате изоставен. Както виждам, сложили са ви лента на ръката. Не предприемайте прибързани действия, за които после да съжалявате.

— Благодаря, ще се вслушам в съвета ви — каза Синд.

— До утре, тогава.