Звездата Аиел

40

— Нещо ново? — попита Тарасу и се прозя. — Направо не е за вярване, че още е същият ден, толкова дълго спах.

— Нищо особено — Синд я погледна през рамо и се обърна към екрана. — Азман и Ишанг закараха Ториаи в селището. След неочакваното си и чудодейно завръщане, престижът му сред туземците е нарастнал неимоверно. Единственият ясен и неопровержим спомен, който той има, е гледката на мъртвия шаман.

— Какво става там? — момичето се намести в креслото до него.

— Лагахранг е в траур по случай смъртта на Шигацу-Наи и подготвят погребалната церемония. Тя ще се състои след петия изгрев на луната, когато новият шаман встъпи в правата си и отлитащият дух на Шигацу му предаде своята Сила.

— Този, който ще отиде до пещерата да прибере тялото, трябва да е невероятно смел или по-скоро луд — потрепери тя. — Ще има късмет, ако се върне, а и планинските птици едва ли са оставили от шамана много нещо за погребване.

— Никой няма да търси трупа, погребението е символично. Ще изгорят кукла от клони, облечена в неговите дрехи и накичена с предметите и украшенията, които са останали в колибата му. По-интересно е да видиш неговия приемник или поне гърба му. Легнал е по очи в кръга от камъни, встрани от последната колиба по пътя за равнината.

— Виждам го — каза Тарасу. — Сложил си е същата шапка с рога и ми се струва, че това е Шигацу. Чак ме побиват тръпки — и в телосложението си приличат.

— Рогатият шлем е задължителен атрибут на магьосника. Този специално е нов, а човекът, който го носи, е Кашига-Наи.

— Да не би да е син на Шигацу?

— Да, не знам от коя негова, отдавна умряла съпруга. Не е съвсем подготвен да замести баща си, защото Шигацу не е предполагал скорошната си смърт и не му е разкрил всичките тайни на занаята си, но въпреки това Кашига сега се готви да стане шаман. До церемонията трябва да остане легнал в кръга и да не помръдва оттам. Няма да яде, пие и разговаря с никого през това време, за да пречисти духа си, докато стане достоен да приеме Силата.

— Подложен на палещите слънчеви лъчи, без вода? — тя поклати глава със съмнение.

— Забравяш дъждовете, които валят на всеки четири-пет дни, освен ако той няма късмет и улучи продължителен горещ период — намеси се влезлият Кокорл и се тръсна тежко до нея. — При това положение племето няма да загуби кой знае какво, защото той е достоен наследник на баща си, не по-малък негодник от него.

— Не съм му обръщал внимание досега — каза Синд. — Откъде да знам, че ще му се падне да изпълнява толкова важна роля в социалната структура на племето?

— И аз не знаех, но нали преди време проучих съзнанието на всички жители. Направи ми впечатление още тогава, че Шигацу е отгледал чудовище по свой образ и подобие. Толкова добър резултат се е получил, че бащата се е пазил да му предаде всичките си знания, за да не реши Кашига, че старикът е излишен и да ускори срещата на духа му с тези на прадедите. Младежът не би се поколебал да го направи, натам бяха насочени мислите му, но изчакваше подходящ момент.

— Отвратително! — намръщи се момичето.

— Е, сега дойде звездният му час и той ще се постарае да го използва — обади се Синд.

— Не ще и дума — съгласи се Кокорл. — От радост би изтърпял жаден няколко дни допълнително, ако се налагаше.

Върху голия гръб на Кашига лазеха рояк насекоми, привлечени от избилата пот по изложената на палещото слънце кожа. Той ги понасяше стоически и лежеше неподвижен, все едно издялан от дърво, нито мускул не потрепваше по тялото му. Никой от селото не се доближаваше до каменния кръг и дори избягваха да поглеждат направо към него. Изглежда откритото любопитство в този случай беше табу.

Ишанг и Азман седяха на рогозката до Ичияси и се преструваха, че ядат с апетит местните деликатеси. Съвзелият се Ториаи разказваше на заобиколилите го воини преживелиците си, положително доста разкрасени. Ръкомахаше разпалено, а те го слушаха зяпнали. Жените и дечурлигата се навъртаха наоколо, за да доловят нещо от разказа му, и го гледаха със страхопочитание.

Хирани, върнала си по чудо годеника, би се присъединила към тях, но правилата на приличие я задължаваха да изпълнява домакинските си задължения на трапезата на вожда. Не беше прието да се интересува от въпросите, свързани със сватбата, за това имаха грижа родителите й. Налагаше й се да си придава невъзмутим вид, но тя не успяваше да се придържа към възпитаните обноски. Ръцете й разливаха храна и напитки от купичките върху рогозките на гостите, но никой не се разсърди от несръчното обслужване. Накрая Ичияси, за облекчение на всички, й разреши да се оттегли, което тя изпълни със завидна бързина и желание. Случайната траектория, която си избра за разходка, я изведе неизвестно как към групата около Ториаи. Като гледаше разсеяно перестите облачета в небето, тя наостри уши да чуе поне края на героичните му подвизи. Без да показва, че я е забелязал, младежът изведнъж реши да разкаже отначало историята. Слушателите му не се възпротивиха. Такова вълнуващо събитие не се случваше всеки ден и те бяха готови да изслушат отново подробностите с неотслабващ интерес.

Слънцето клонеше към залез, Кхаримату не се върна, така че хораят и Азман си тръгнаха. Безкрайното повторение и предъвкване на патилата на Ториаи ставаше досадно, отегчи наблюдаващите Тарасу и Синд до смърт, а Кокорл приспа.

— Колко време трябва да чакаме Дарайн? — попита Азман, когато се прибраха от селището.

— Мен ли питаш? — обърна се Синд.

— Той е имперски служител като теб. Какво е предвидено за такива случаи в инструкциите ви?

— За изгубен член на екипаж, на планета с условия за живот без скафандър и други защитни технически средства, времето за издирване е тридесет денонощия — отговори Синд.

— Той не е член на екипажа — обади се Тарасу.

— Наистина не е — пресмяташе Синд тънкостите на ситуацията. — Най-близо до конкретния случай е спасяване членове на чужд екипаж, при 50% вероятност да има оцелели и наличие на мисия с приоритетна важност, изискваща бързо напускане на района.

— Каква е тази приоритетна мисия? — запита разсънилият се Кокорл, дочул края на фразата.

— Трябва да се върна незабавно на Франар и да представя доклада си за събитията от пристигането ми на Ромиа досега, също така да заведа там Ишанг — отчетливо произнесе Синд и погледна Ишанг, който съзерцаваше върховете на пръстите си. — Макар че след последните му действия, се затруднявам да определя отношението си към него. Статутът му на пленник се промени донякъде.

— Ако така нареченият „пленник“ не се беше намесил толкова решително пред пещерата, сега нямаше да става дума кой кого ще води пред Императора — тихо каза Тарасу.

— Ще се наложи коренно да промениш възгледите си по въпроса — подкрепи я Кокорл. — На твое място аз бих се притеснявал много от внезапното изникване на мой двойник-джорх и първо бих проверил нещата до основи. Освен това Ишанг не ти е казал всичко, което знае. Винаги може да го закараш в двореца и нищо не пречи да говориш с него преди това.

— Това ще направя, когато потеглим оттук — решително произнесе Синд. — Какво мислиш, Ишанг?

— Съгласен съм — хораят вдигна глава и закова твърдия си поглед върху него.

— Остава ни само да изчакаме появата на Кхаримату, тръгваме след пет денонощия — каза Синд.

— И какво ще правим през това време?

— Аз ще проведа изпитателни тестове на всички корабни системи — предложи ведът. — С помощта на някой от вас, който има желание да свършим тази скучна и продължителна работа. След като основният проблем — хиперпространственият програматор — е ликвидиран, ще бъде нелепо да получим повреда на друго място, докато сме в открития космос.

— Ще ти помогна с радост — заяви Кокорл. — Оказа се, че да се ровя в машинариите ми допада, макар това да е неприсъщо за джорх. Имам предложение с какво да запълнят времето си останалите, освен да изучават племето. Предложението ми се отнася до нещо от огромна важност…

— Храната! — извикаха в един глас Синд и Тарасу, като се спогледаха.

— Разбира се! Трябва да попълним запасите си с храна и вода за всеки случай, не виждам нищо смешно в това — джорхът погледна с недоумение ухилените физиономии на спътниците си.

— Приема се единодушно — Синд стана сериозен. — Не сме разрешили само един проблем, отбягваме го упорито, но той е в основата на всичко. Ще се занимаваме ли с пещерата?

— Дали те ще се занимават с нас не знам, но се надявам да ни оставят на спокойствие. Струва ми се, че не трябва да стъпваме повече там — каза Азман. — Нямаме нужната сила да го направим, не още. Бих се върнал тук, когато усетя, че съм готов за това.

— Ще се опитаме да извадим от паметта на селектора координатите на тази планета — обади се Кокорл. — Абсолютно съм съгласен да не закачаме духовете и да си гледаме другата работа. Може да се заловим с тестовете веднага, а вие вземете оръжията и отивайте на лов.

— По-спокойно, няма да останеш гладен — засмя се Синд. — Значи никакви духове? Имате и моя глас.

— Това е безсмислен риск — присъедини се към тях Ишанг, а Тарасу кимна.

— Тогава приключваме разискванията — обяви Синд. — Всеки си знае задълженията.