Звездата Аиел

19

Тържествата започнаха и те имаха възможност да наблюдават откриването им по холовизията. Официалната среща между кралските двойки на двете армии стана на следващия ден и всички чакаха с нетърпение завръщането на Тарасу и Марзак. Тарасу дойде угрижена, отиде право в стаята си и се затвори там. Пропусна обяда, без да отговори на Хайат и Синд, които правеха напразни опити да я накарат да излезе. Изгледаха без нея записа на Бялата армия, като обърнаха специално внимание на Ахорн и още по-специално на Грагард, чиято празна очна орбита и изкривена муцуна с опадали люспи от едната страна, наистина бяха зловеща гледка. В здравото му око обаче блестеше неукротима злоба. Тарасу се появи в края на следобедната тренировка и застана до управителя с разстроен вид.

— Видяхте ли на записа Бялата кралица? — попита тя с въздишка.

— Повече ни интересуваха драконите и Ахорн, така че не я огледахме добре — отговори управителят. — Защо питаш?

— Това е моята братовчедка Сарави, заради нея дойдохме тук. Искахме да я заведем обратно в къщи и да отмъстим на Иргут, който я отвлече — каза момичето. — Всичко беше напразно, а Арман и Барс загинаха без полза.

Тя закри лицето си с ръце.

— Това са спътниците ти, убити в галерията? — предположи Синд.

— Да. Днес тя ме увери, че Иргут е имал намерение да я направи своя законна съпруга, въпреки че я отвлече толкова подло. Чакал да получи одобрението на баща си, а ние сме провалили всичко. Тя не знаеше кой и защо я вика в галерията. В писмото, което изпрати Барс, не пишеше нищо, за да не се издадем.

— Не ми звучи убедително — каза Хайат. — Принцът е изпратил бъдещата си съпруга на Арената и не се е постарал да провери дали е невинна.

— Бил е много зле и не е знаел какво прави — отговори момичето. — После тя успяла да говори с него и да му обясни, но вече ни бяха осъдили. Иргут имал план как да я освободи, а тя поставила условие да пусне и мен, с което той се съгласил. Каквото и да стане, няма да си простя, че се намесих в неща, които не разбирам. Причиних само злини на всички мои близки хора.

— Защо Иргут трябва да крои сложни планове, вместо да ви освободи веднага? — попита Хайат.

— Крал Аргам не искал да чуе и дума за това. Смята, че така ще подрони авторитета на кралската власт. Трябва да бъде безжалостен към заговорниците, поне публично.

— Силно се съмнявам в справедливостта на краля, а да не говорим за сина му. Съветвам те, докато не видим признаци, че идеята му е добра, да се държиш все едно разговорът ви със Сарави не се е състоял. За твое добро е — увери я Синд, а Хайат кимна одобрително.

— Щом и двамата мислите така, добре! — тя вдигна глава. — Пропуснах тази тренировка, но довечера ще дойда.

— Трябва да дойдеш, защото утре излизаме на Арената — каза Хайат.

Вечерята премина по-тихо от друг път и си личеше, че мислите на всички са в предстоящия турнир. След като капнаха от умора в салона, Тарасу покани Хайат и Синд за малко в стаята си, защото се чувстваше прекалено напрегната и преуморена, за да заспи.

— Какво смяташ да правиш, ако те освободят? — попита тя Хайат.

— Не съм мислил за това — той беше изненадан от въпроса.

— Не може да нямаш поне приблизителни планове за бъдещето си — настоя момичето.

— Сигурен съм само, че никой няма да ме назначи за управител даже в обора си. Освен да пилея своите и чуждите пари не умея нищо друго, а да се отдам на мирен и съзидателен труд не е в природата ми. Виждате ли ме да продавам риба на пазара или да ровя в пръстта и засаждам семена?

— Оставил ли си някакви средства настрани? Нямаш ли имение, слуги, работници?

— Имам стар, порутен и доста ветровит замък, в който гнездят нощни птици. Земите около него и всичко от покъщнината, което можеше да се носи, съм продал или заложил. Не помня откога не съм плащал на работниците и слугите и ако някой още не е напуснал, сигурно не е съвсем с ума си.

— Бурно си живял — каза Синд, — но поне се биеш добре. Може някой богат благородник да те вземе в свитата си.

— Няма да се намери човек, особено пък богат, на когото да съм склонен да предоставя верността си срещу огризките, които ще ми подхвърля. Имам съвест и гордост все пак, еластични наистина, но само донякъде.

— Едва ли в цялата Империя няма никой, на когото би служил с удоволствие. Не само заради прехраната, а и от уважение.

— Трудно е да уважавам този, на когото съм задължен и трябва да признавам за мой господар. Богатите са отвратителни, а благородниците сред тях са истинска измет. Така е не само на Ромиа, а навсякъде, може да ми вярваш.

— Не съм съгласен — намръщи се Синд. — Дори и всички да са измет, както казваш, поне за един съм сигурен, че е различен — Императорът. Въпреки че той трудно би те приел в свитата си.

— Какво! Ти говориш за Съсухрения звяр ли? — Хайат се заля в смях. — Та той сигурно ръфа хората си къс по къс, ако не му угодят! Ти ме развеселяваш, последното място, където бих отишъл, е в двора на Харамон.

Синд направо онемя пред това кощунство.

— Нашият Император е взискателен и строг, но справедлив! — извика той прегракнало.

— Как не! За пръв път виждам търговец, който да не го ругае заради данъците, с които сваля по седем кожи, и непрекъснато измисля нови. Нали трябва да поддържа армията си от шпиони и главорези.

— Бих ти препоръчал да се въздържаш от подобни изявления — ледено процеди Синд, вбесен не на шега.

— Защо? — огледа се управителят. — Страх те е, че ни подслушват? И сега сме достатъчно зле, но донякъде си прав. Едва ли някой ни мрази чак толкова, че да ни извади от Турнира, където сме атракция, за да ни хвърли в Ямите на Харамон, и все пак е по-добре да не предизвикваме съдбата.

— Какви Ями, за какво говориш? — от изумление Синд забрави яда си.

— Откъде си паднал, че не си чул за тях? Така родителите плашат малките деца, когато не слушат.

— Представи си, че съм бил добро дете и не са ме плашили. Какво искаш да кажеш?

— За рудниците и планетите-затвор поне чувал ли си? — саркастично попита Хайат.

— Бъди така добър да ми обясниш простичко като на невеж чужденец, движил се в кръгове далече от тези неща.

— Шегуваш ли се или наистина не знаеш? — учуди се на свой ред управителят. — Кръговете ти ще да са били доста далечни, иска ми се и аз да съм се движил в тях. И така, както знаят всички освен теб, изменниците, предателите и изобщо враговете на Харамон ги изпращат там. За щастие не съм виждал Ямите отблизо, но разказите са достатъчно ужасяващи. Всички изтънчени мъчения от историята на човечеството събрани на едно място — капеща вода, която пробива черепа на завързания под нея; силни звуци, които пръскат тъпанчетата и разрушават мозъка; заравяне в мравуняци или колонии от други насекоми — представяй си нататък! Персоналът от охраната е подбран измежду наказани войници. Дори те за кратко време излизат от строя с психически увреждания, но никой не си отива оттам, за да разказва. Когато пристигат новите попълнения, старата охрана просто слиза долу — в клетките и катакомбите. Все пак някой е успял да се измъкне, за да се носят тези слухове. Приятно местенце, нали?

— Това са пълни измислици! — Синд беше смаян. — Високопоставените изменници се самоубиват, знаеш ритуала, или умират при съпротивата си. Обикновените престъпници получават присъди на затворническите планети.

— Ти посещавал ли си някоя от тях? — попита Хайат.

— Да — отвърна Синд, след като грижливо обмисли отговора си, за да не се издаде. — Веднъж закарах машини и оборудване. Доколкото видях, условията на живот не са приятни, но не се различават от това, което се показва по холовизията.

— Разбира се — Хайат махна пренебрежително с ръка. — Има подготвени специални места за посещения на лица, които не трябва да си завират носа навсякъде. Нещо като добре почистен преден двор, докато целият боклук е струпан отзад. Видял си витрината им, така да се каже. А как мислиш се изтръгва информация от тези, които не искат да говорят?

— В никакъв случай с изваждане на нокти, нагорещени железа и други дивашки методи — възрази Синд уверено, усетил се в свои води. — Има достатъчно много психофармакологични вещества, които могат да те накарат да кажеш неща, за които даже не помниш, че си мислил някога. Чисто, просто и ефективно. Ами охраната? Как ще затворят довчерашните си другари при изтезаваните? Нелепо е да се говори за тези Ями, пълни с ужаси. Те не са необходими, освен като страшни приказки.

Беше напълно искрен, защото с подходяща комбинация от препарати при точно дозиране и използване можеше да се научи всичко от почти всеки и беше го виждал много пъти.

— Говориш така, като че ли си прекарал живота си в Имперската служба за сигурност, а не в опити да пробуташ залежалата си стока на купувачите — усмихна се добродушно Хайат. — Добре де, съгласен съм, че има по-чисти и съвременни начини да принудиш някого към откровеност, но за Ямите се говори отдавна и упорито, така че явно има зрънце истина в дъното на слуховете. Да предположим, че те са създадени за удоволствие и Императорът прави чести визити, не за да изслушва важни показания или на инспекции, а за собствено и на подбрани гости забавление. Говори се, че можел да се лиши от всичко, но и той е човек, следователно е податлив на слабости. Може би единственото развлечение, което си позволява, е да послуша писъците на някой нещастник, когото да кажем одират жив.

— Не искам да чувам повече тези отвратителни приказки! — Синд беше потресен и готов да се нахвърли върху него.

Тарасу, която досега мълчеше и обмисляше нещо, се стресна от вика му и се намеси съвсем навреме.

— Изобщо не бих предположила, че си способен на такива бурни емоции — обърна се тя към него и се взря любопитно в моравото му от нахлулата кръв лице. — Изглеждаш абсолютно хладнокръвен.

Синд изсумтя през зъби, отдръпна се рязко и застана с гръб към тях. Хайат се обърна към момичето, завъртя очите си в орбитите им и се почука многозначително със свития си пръст по челото.

— Не е хубаво да се карате за глупости, когато имаме толкова други грижи — обади се тя. — Какво каза преди малко, Хайат, че няма къде да се завърнеш ли?

— Така излиза — измърмори той, — а и нямам желание да водя спокоен заседнал живот в пущинаците. Вероятно ще стана разбойник. Досега крадях с подправени сметки, вече ще го правя с оръжие, докато ме хванат пак.

— Малко позабравих това напоследък, но макар и да не съм кралица от Гант, аз съм принцеса от Хонстел. Имам прилично състояние, оставено от майка ми, и тъй като не съм си позволявала капризи досега, предполагам, че е непокътнато. Двамата души, на които имах доверие, вече са мъртви и е време да се погрижа за бъдещата си свита. Приятелството не може да се оцени в пари, Хайат, но ако това не те обижда, предлагам да те наема срещу известно възнаграждение, определено от теб.

— О, Ваше височество — поклони се управителят широко усмихнат. — Само не ме правете свой ковчежник, защото съвсем скоро няма да има откъде да ми заплащате възнаграждението.

— Не се шегувам — погледна го Тарасу. — Ще направя всичко възможно ние тримата да се измъкнем оттук. Когато си тръгна за Хонстел, ще ми бъде приятно да дойдеш с мен.

— Сериозно ли говорите, принцесо? — запъна се Хайат. — Искате да Ви придружа?

— Да, при условие, че не се държиш все едно ме виждаш за пръв път. Ще бъдеш мой телохранител. Впрочем, ти вече си такъв за мен. Ако предложението ти е неприятно или нещо те задържа на Ромиа, можеш спокойно да откажеш. Ще съжалявам, но няма да се разсърдя.

— Малко е да се каже, че приемам с радост! — извика той въодушевен и смушка Синд в ребрата. — Приятелю, признавам, че грешах, намерих човек, на когото мога да служа с удоволствие. Забрави глупавия ни разговор и се развесели! Заради теб ще се съглася дори, че Съсухреният звяр, искам да кажа Великият Кантайрофекс Харамон, е мил и приятен дъртак. Сега изпитвам нужда да осмисля късмета си в усамотение.

Той излезе, тананикайки си фалшиво, а Синд го погледна кисело и разтърка мястото, където го беше ударил с лакътя си. Раздели се набързо с момичето и тръгна към своето помещение, като се опитваше да отпъди мислите, нахлуващи в главата му. Невероятните неща, изречени от Хайат, го разтърсиха до дъното на душата му. Оказа се, че досега не е успял да чуе гнусните злословия, които се разпространяваха в Империята от години, сигурно преди още той да е бил роден. Заговорите се разкриваха, метежите се потушаваха, но калта на думите се трупаше и напластяваше върху образа на човека, обединил Империята и издигнал величието й. След завръщането си Синд щеше да разрови цялата тази тиня, хвърлена върху неговия идеал от хора, недостойни дори да го погледнат. Неочаквано той се улови, че въпреки възмущението и погнусата, тренираният му от дългогодишната практика разум изследва възможността при периодичните си обиколки Императорът да посещава тайно затворническите планети. Засрами се от нелепите си и неуместни размисли и се опита да заспи. Сънят му беше неспокоен и се мята през цялата нощ. Тарасу също се събуди с чувството, че не е лягала, а и останалите не изглеждаха добре. Само Хайат беше весел и джорхите разкъсваха закуската си с наслада, което този път не направи съответното впечатление.

Арената представляваше обширна равна местност, разделена на квадрати с тъмни гранични линии, над които трептяха силовите прегради. Подредиха се в близкия до своя дворец край, като Тарасу и Марзак бяха в централните два квадрата. До тях бяха разположени симетрично Синд и Хайат, после пак така симетрично идваха джорхите, а братята Мор в двата фланга завършваха първата редица. Пред тях застанаха осемте воини с вид на закоравели престъпници, каквито бяха. В срещуположния край на полето по същия начин беше се подредила Бялата армия. Из незаетите засега средни квадрати сновеше малка група наблюдатели. Те бяха снабдени с полеви неутрализатори, осигуряващи им свободно преминаване през преградите. Кръжащите над Арената роптери предаваха панорамна картина на всички сектори и милиарди зрители ги съзерцаваха на екраните си. Тук долу горещината, прахът и крясъците на сражаващите се воини ги притискаха като похлупак. Съвършената звукозаписна техника сигурно улавяше и тихите им въздишки. Голяма част от поданиците на крал Аргам живееха почти първообитно, но той се грижеше да не ги лишава от никакви подробности на грандиозните зрелища, които устройваше.

Първите дни преминаха спокойно, а и нищо интересно не се очакваше. Белият крал — навъсен мургав мъж на име Фейсал — беше принц по рождение и интригант също като Марзак, но имаше повече ум. Двамата направиха няколко хода с воините си, за да ги разположат на удобни позиции. Схватките се провеждаха отначало само между предните редици на армиите. Синд измисли добра стратегия и я изложи убедително пред Марзак. Констатира със задоволство, че той следва съветите му и не се опитва да проявява много творчество.