Звездата Аиел

49

Кенархът се запъти към гаража за роптери, но Синд го спря.

— Изобщо не си мисли да бягаш или да се разправиш с мен. Дори брат ми не знае подробностите и не може да бъде принуден да каже нещо, което не му е известно.

— И през ум не ми минава да постъпя толкова лекомислено.

— Преди да дойда при теб, се свързах със заместника ми по връзките на Сигурността с военните части и го уведомих, че предприемам акция за проверка на висшите сановници по заповед на Кантайрофекса. Наредил съм му при възможен инцидент да арестува участващите в него, включително и мен, което е напълно убедително, за да го накара да действа. Останалите съветници ще бъдат под домашен арест, докато се върне Императорът, когото ще известят незабавно. Съучастниците ти също ще бъдат изолирани, но разликата е, че те ще останат живи.

— Нямам никакви съучастници, нещастнико, можеш да бъдеш сигурен в това!

— При всяко отклонение от споразумението ни ще си понесеш последствията. Освен това си подбирай изразите, когато говориш с мен!

Устните на Лайал бяха изопнати в права черта, но мълчеше, докато се качваха в един от десетината луксозни роптера, паркирани в хангара. Малката яйцевидна кабинка увисна на невидимите си антигравитационни възглавници, придвижи се плавно до изхода и застана на необходимата височина, за да се включи в сложното градско движение, с автоматично регулиране. Движеха се с максималната от трите скорости, разрешени за обикновените жители на града. За да карат по-бързо, кенархът трябваше да даде кода си на висш имперски служител и да се прехвърлят в скоростните платна. Ако използваше личния си код на кенсел, можеше да съобщи на диспечерския електронен център желаната скорост и да премине в специален коридор извън редовния трафик и дори да поиска ръчен контрол, без връзка с автоматичните контролиращи устройства.

Лайал го погледна въпросително, но Синд предпочете да останат на обикновен режим. Нямаше защо да привличат внимание върху себе си още в началото и спокойно се понесоха между хилядите лавиращи около тях роптери. Кенархът нервничеше и едва се сдържаше, докато се рееха ефирно, а той си мислеше, че времето му изтича. Въпреки късния час, в огромния град на столичната планета хората се забавляваха и нощният живот беше в разгара си. Повечето пътници бяха свалили предпазните стъкла на кабините си в нарушение на правилата за безопасност, за да се порадват на хладния вечерен вятър, и до тях долитаха смехът и закачките, които си разменяха приятели и непознати от съседните машини. Според местните жители повеят беше освежаващ, но на чужденците изглеждаше като полъх от отворена фурна и затова те стриктно спазваха инструкциите.

Районите, славещи се с многобройните си увеселителни заведения, скоро останаха зад тях и с приближаването им към двореца роптерите видимо намаляха, а когато го заобиколиха и се насочиха към ниския купол на Архивния център, останаха сами. Преди да навлязат в територията на административното градче, се обади равен и бездушен машинен глас от диспечерския център.

— Работният ден на хранилището е приключил, за справки елате утре в интервала 8–11 часа. Достъпът е забранен без специално разрешение и курсът Ви ще бъде принудително коригиран, ако не го смените. Моля, детерминирайте нов обект от мрежата!

Лайал пъхна личната си карта в процепа отстрани на таблото и гласът замлъкна. Скоро увиснаха пред входа на купола, който отблизо не изглеждаше толкова малък, но и не даваше представа за истинските си размери, скрити в земята на много етажи надолу. Регенерационна система със затворен цикъл поддържаше вътре необходимата чистота, влажност и температура на въздуха, която изискваше информацията, съхранена тук върху всевъзможни носители. От глинени плочки и плетениците на възлописно писмо, приличащи на разноцветни килимчета, до холодискове и кристалограми. Инсталацията беше напълно автономна, но освен нея имаше и няколко обикновени вентилационни шахти, излизащи близо една до друга на повърхността. Те се поддържаха в изправност, въпреки че не се употребяваха.

Мястото, където се събираха гъбовидните глави на отдушниците, снабдени с прахови филтри за защита от честите бури, не се виждаше оттук, но Синд знаеше, че между тях се намира аварийният изход. Той играеше важна роля в един вариант от плана, който бяха разработили с Ишанг. Беше му се обадил от роптера с невинно съобщение от името на кенарха, което щеше да го накара да тръгне насам. Според таймера върху таблото имаше около час и нещо до пристигането на хорая, беше включил и непредвидени обстоятелства, които можеха да забавят него и Лайал. Ишанг имаше копия от картите с кодовете на всички съветници и щеше да влезе в зоната с документите-дубликат на Боргън. Ако не видеше пред входа роптера им, трябваше да се върне в града и да изчака нови съобщения.

Силовата защита на отдушниците и аварийния изход беше абсолютно надеждна, около нея не се мяркаха хора, освен при периодичните технически прегледи и това беше идеално за целите им. Оказваше се, че специалната високоорганизирана техника е по-уязвима от човешкия разум, въпреки неговата мудност и склонност към грешки, но тя беше в крайна сметка творение на същия този интелект.

Канархът доближи херметически затворения люк, сложи картата си на определеното място и металните крила се плъзнаха встрани, но той не влезе в гостоприемно разкрилия се отвор, а застана върху блестящата плоскост под свода и зачака търпеливо. Синд, приел нормалния си образ, пристъпи до него и го погледна с недоумение. Мислеше, че картите с разрешение за достъп са напълно достатъчни, но явно не беше посветен в тайните, които криеше царството на свадливия старик. Сякаш прочел мислите му, Лайал се обърна.

— Извън редовното време за посещения са взети допълнителни предпазни мерки. Ако беше сам, доста щеше да се изпотиш.

— Нали затова те взех с мен, очаквах изненади.

Синд погледна нагоре към просветващата миниатюрна бленда на контролното устройство, което в момента вероятно изследваше и сравняваше биофизичните характеристики на кeнарха със заложените в паметта му.

— Кой може да бъде допуснат, освен теб? — попита той.

— Само Кантайрофексът и някой от заместниците ми, когото избирам и сменям често. Всеки друг досега щеше да е включил алармената система.

— А охраната как влиза?

— Поддържат връзка помежду си, докато следващата група за смяна дойде от двореца дотук — обясненията бяха изречени твърде неохотно. — Нали не възнамеряваш да щурмуваш архива, а само да влезеш с мен, защо ме разпитваш толкова усърдно?

— Забравяш, че евентуално ще изляза без теб и не е излишно да разбера това-онова. Ако се окаже, че си чист, ще си тръгнем заедно и ще забравя излишните подробности, които съм научил.

— В известен смисъл съм „чист“ по твоята терминология, но със сигурност ще ме оставиш долу, за което настоявам.

Синд беше озадачен от безсмислената му настойчивост, но се отказа да го разпитва. Блендата над главите им потъмня и преминаха към следващата врата, която се отвори без проблеми с картата и ги пропусна към обширното фоайе. Дежурният офицер излезе да ги посрещне от кабина с нечупливи, матови и непрозрачни отвън стъкла. Там, в малката зала, се намираше мозъкът на всички поддържащи сградата системи — вентилационно-пречиствателна, климатична, противопожарна и най-вече — охранителната. Хиляди сензори, разпръснати в многобройните помещения, предаваха данни за състоянието им във всеки момент, а централната компютърна мрежа регулираше наблюдаваните процеси и сигнализираше на обслужващия персонал за нередностите, изискващи човешка намеса.

— Добър вечер, тенар Шардинг, лека да е службата ви! — обърна се Лайал към офицера.

Той се радваше на популярност сред хората си, тъй като демонстрираше ако не искрен интерес, то поне осведоменост. Знаеше имената на почти всички служители и се обръщаше към тях с името и чина им, като благодарение на добрата му памет не се помнеше случай да е объркал някого.

— Уважаеми кенарх, желая Ви здраве и спокойствие в работата за благото на Империята! На какво дължим честта на ненадейното Ви посещение и то придружен от… — започна плещестият тенар с доста интелигентна физиономия, но млъкна, срещнал погледа на Синд.

Преди да се окопити достатъчно и да се заинтересува по-основно от присъствието му, Синд го изпревари и пое инициативата. С добре известната си надменна усмивка, той излезе пред Лайал.

— Провеждам извънредна проверка на мерките за сигурност в архива, тенар.

Сравнително високият военен чин звучеше от неговата уста като обръщение към слуга. Неопределената обида и умишлено предизвиканият яд обикновено объркваха събеседника му и го правеха податлив. Това подейства безотказно и сега, защото за грубостта, студенината и язвителността на кенастъра се носеха легенди, а той се стремеше в момента да ги оправдае.

— Не предупреждавайте хората си по никакъв начин, искам да видя всичко така, както си е — той забеляза мълниеносния поглед на Шардинг към вътрешността на кабината.

Нощната охрана тук представляваше рутинно и скучно занимание, беше изключено всички да изпълняват стриктно задълженията си. Тенарът прекрасно знаеше това и предчувстваше, че престараването на Призрака Натх ще го лиши от доста негови хора, а и той самият нямаше да излезе непокътнат от тази история. Кенастърът неминуемо щеше да спипа поне няколко души играещи хазарт или пийващи си нама съвсем противоуставно, както и много други занимаващи се дявол знае с какво в огромния хладен мавзолей на имперската история. Синд усещаще притеснението му и то го устройваше.

— Вие елате с нас, веднага! — отсече той безапелационно.

— Уважаеми кенастър, тук ще остане само един човек, правилникът изрично го забранява! А и не трябва ли за тези проверки да бъда уведомен?

— Колко дни предварително желаете да ви уведомя, за да смогнете да замаскирате хаоса тук? Тогава не бих си правил труда изобщо да идвам.

— Главнокомандващият…

— Главнокомандващият елитните имперски части халдър Скиг Ар е в течение на операцията и е съгласен с мен относно безсмислието на предизвестията.

Тенарът измуча нечленоразделно.

— Може би нямате доверие в мен и кенселарха и желаете да говорите лично с халдър Скиг? — презрението му се изля върху офицера, който усети, че е на път да остави мястото си съвсем изстинало.

Успял беше да направи лошо впечатление на злопаметния кенастър и Натх вече го гледаше, като че ли имаше пред себе си странна и рядко отвратителна форма на живот.

— Не е необходимо — измънка той, проклинайки късмета си да бъде дежурен точно тази нощ, когато Синд Натх е решил да се размърда и да свърши нещо.

— Съобщете на заместника си и да слизаме надолу! — нареди Синд.

— Нарсек! — изкрещя Шардинг. — Нарсек Финиър!

Нарсекът — подчиненият му с по-долен ранг в стълбицата на военните звания — изскочи пъргаво и изслуша нарежданията на шефа си. Тенарът от своя страна използва това, че беше обърнат почти с гръб към тях, за да прошепне на Финиър съвсем тихо: „Предупреди хората“. Нарсекът беше дочул главното от разговора и нямаше нужда от пространни обяснения за какво става въпрос.

— Заповядайте насам! — покани ги Шардинг към асансьора — Откъде възнамерявате да започнете огледа?

Синд прекрачи прага, но преди да влезе чу бързия, отривист и приглушен говор на Финиър по интеркома.

„Мисли си, че ме е изиграл проклетникът, даже не подозира колко ми помага с паниката, която създава“ — помисли си Синд, като погледна изкосо Шардинг.

Напипа в джоба си една от ампулите и разхлаби предпазителя върху късата пневматична игла.

— Да започнем със секретния отдел — каза той.

— Там не е разрешено да се влиза без знанието на Великия Кантайрофекс, както Ви е известно. Съжалявам, но дори Вие и кенселарха нямате това право.

Тенарът натисна бутона и асансьорът безшумно заслиза надолу.

— Тогава ще проверим постовете пред него накрая. Сега да отидем там, където е разрешено.

Беше много рано, затова Синд уплътни времето до идването на Ишанг, като се завираше навсякъде и разглеждаше всичко. Сипеше щедро забележки и команди, докато Лайал ставаше все по-нервен и унил. Съвсем малко преди уречения час слязоха на последния етаж, който го интересуваше. Охраната тук, също както в предходните сектори, стоеше във фоайето, но беше многобройна и зад тях имаше само една врата, водеща в светая светих на архива. Тесен коридор започваше от вход, разположен до вратата на асансьора, завиваше почти веднага и протежението му се скриваше от погледа. В другия му край се намираха подемниците за повърхността. Нищо не се виждаше оттук, но доколкото Синд си спомни, трябваше да има най-много един човек на пост. Останалите се бяха изпънали пред него, строени в редица. Картите, заровете и магнитните пластинки бяха изчезнали вдън земя, но характерният мирис на нама витаеше около войниците и издаваше неотдавнашните им занимания.

— Тенар, на какво мирише тук?

— Може би е някаква неабсорбирана съставка от дезинфекционните препарати за почистване — предположи Шардинг и изгледа свирепо редицата пред себе си.

— Това ли е пътят към аварийния изход? — рязко се завъртя Синд и тръгна по коридорчето.

Не остави възможност на тенара да реагира и го принуди да подтичва, за да го настигне. Лайал се влачеше последен с нещастен вид. Завоят ги скри от очите на войниците, а зад него точно както очакваше, се намираха два големи асансьора и контролно табло. Охрана нямаше.

— Оттук се отварят вратите горе и се включват подемниците, нали?

Докато говореше, отвори предпазния капак на таблото и отблокира главния прекъсвач, а смаяният Шардинг реагира удивително бързо и се хвърли към него. Синд бръкна в джоба си и освободи спринцовката от наконечника.

— Какво правите, кенастър, това е абсолютно забранено!

Тенарът беше почти успял да измъкне оръжието си и се приближи няколко крачки, но закъсня. Синд протегна ръка към него, иглата с леко свистене изскочи и хлътна във врата му, като прекъсна оформящия се вик. Очите на Шардинг се обърнаха с бялото нагоре, той политна и изпусна невропарализатора си. Синд хвана във въздуха оръжието и подкрепяйки отпуснатото тяло, безшумно го положи на пода. Цялата операция му отне няколко секунди, той прибра невропарализатора и се ослуша. От фоайето се чуваха съвсем тихо разговорите на войниците, никой не беше разбрал какво става с техния командир.

— Това беше най-опасният момент и за щастие се справих с него, преди да вдигне тревога — обърна се Синд към слисания кенарх. — Сега всичко зависи от точно разчетеното време.

Бяха се разхождали достатъчно дълго из сградата, Ишанг трябваше да е пристигнал вече.

— Ако с моя двойник не се е случило нещо извънредно, след малко ще приключим. Отпусни се, стига си треперил.

— Ти наистина си изключителен човек — измърмори Лайал. — Беше опасно оръжие в ръцете на Харамон, но не знам как не е преценил вероятността, то да се окаже насочено срещу него.

— Такава вероятност няма, моята лоялност прави това невъзможно.

Когато таймерът на стената показа точното време, Синд дръпна прекъсвача докрай и вратите на подемника се отвориха пред тях. Централната алармена система не се задейства, но сигналното табло зад тях сигурно отрази действията му, защото чуха глъчката на обърканите стражи.

— Влизай вътре! — извика той на Лайал, премина с два скока пространството до завоя и хвърли парализираща газова граната сред войниците. Сподирян от съскането й скочи в асансьора при кенарха, преди тежката врата да се затвори автоматично. Газът беше изпълнил коридора.

— Ще изчакаме малко и ще излезем, като се прочисти въздуха — каза Синд.

— Мога ли да попитам как мисли да се справи твоят брат с цялата останала охрана, а най-вече с Финиър на главния вход?

— Щом не чуваш алармата, значи вече го е направил. Всички системи за сигурност включват изолиране на секторите един от друг, за да не може никой да се измъкне. Точно в това положение са войниците по останалите етажи, но знаят, че се прави проверка и няма да се обезпокоят особено. Бих казал даже, че при слабата дисциплина, в която ги заварих, няма да мръднат от местата си в очакване да мина повторно. Той ще вземе мерки за тях.

— Би трябвало да има подобни на твоите способности и след като те наблюдавах преди малко, няма да питам дали ще може.

— В някои отношения е много по-добър от мен. Мисля, че вече е чисто, стига да няма повреда във вентилационните агрегати — Синд погледна скалите на стената на подемника и отвори вратата. — Според данните за състава на въздуха, все едно че сме на планина.

Войниците във фоайето лежаха разпръснати наоколо с восъчни лица.

— Мъртви ли са? — потрепери Лайал.

— Въпреки твърдото ти убеждение, аз не съм хладнокръвен убиец — намръщи се Синд. — Ще се събудят след няколко часа със схванати мускули и главоболие, като няма да са годни за нищо друго, освен да повръщат през целия ден. Доволен ли си?

— А мен къде ще сложиш? — попита кенархът, значително по-спокоен.

— Може да си избереш удобно място отсега. Не мисля да те удрям, на твоята възраст може да ти дойде в повече.

— Как си се въздържал да не издевателстваш безнаказано над човека, когото мразиш? Ще бъде по-убедително, ако се изправя пред Харамон поне с разбит нос. Не трябва дори за миг да се усъмни, че съм ти съдействал.

— Може да ти разкрася лицето, но едва ли ще бъде нужно. Ако намеря това, за което съм дошъл, Кантайрофексът ще бъде затруднен единствено как да ни се отблагодари за вярната служба.

— По-скоро Империята ще бъде тясна да се скрием от него, а аз не съм и в състояние да се отдалеча — изпъшка Лайал.

— Мислиш, че няма да намеря нищо, което да оправдае действията ми?

— Ще намериш и още как! Няма нужда да си играеш с никакви шифри, може направо да разбиеш вратата на секретния отдел. Впоследствие май ще бъде без значение, дори да си взривил целия Имперски архив.

— Много си странен. Няма ли да ми обясниш?

— Виж сам. Колебая се още, но щом сме стигнали дотук, ще ти помогна да намериш информацията. Вече не съм ти нужен, за да влезеш вътре, и колкото по-скоро свършим, толкова по-добре.

— Набери кода тогава.

Тежката врата се отвори и осветлението на обширната предна зала на секретния отдел се включи.

— Ела с мен, за да ми спестиш излишното ровене в каталозите, но ще ти поогранича движенията преди това — Синд го настани пред пулта на главния терминал и щракна ограничителите на китките и глезените му.

— Не мога да работя така — оплака се Лайал.

— Ти само ще ми казваш какво да правя — Синд застана до него.

Следвайки напътствията на кенарха, той извика списък на файловете, съдържащи материали от интересуващия го период и започна да чете текста. Ръцете му се разтреперваха видимо, колкото повече напредваше, а Лайал седеше тихо, докато свърши и последния пасаж. Синд удари клавиатурата с юмрук, обърна се към него разярен и впи пръсти в гърлото му.

— Ти, гнусен книжен плъх! Очаквал си, че рано или късно ще стигна до теб, и си подготвил всичко това, за да го прочета! Разбира се, че нямаше да ти повярвам и на една дума. Ако ми беше казал предварително, щях да свърша с теб още там, затова беше толкова отзивчив и съгласен на всичко.

— Задушавам се! — задавено изхърка кенархът.

Синд отхлаби хватката си върху набръчкания му врат, колкото да си поеме въздух.

— А аз се хванах на плитките ти лъжи за имплантираното устройство и се учудих, че не знам нищо. Как мога да знам, като всичко е чиста измислица? Ако изобщо имаш нещо имплантирано под белега на сърдечната област, то това е нов камък на мястото на този, с който си се родил.

— Пусни ме! — немощно се размърда Лайал, в напразен опит да се измъкне от ръцете му.

— И ти рискува, заради болните си амбиции, живота на всичките си близки, без да ти мигне окото? На никого не съм дал отрова и единственият, който ще умре, си ти — тук и веднага!

— Провери пак — изкривените устни на кенарха оформиха думите с мъка.

— Какво да проверя? — Синд отпусна шията му.

— Прегледай всичко отначало — дрезгаво каза Лайал. — Ако тези данни са фалшиви, би трябвало да има и истински. Не бих рискувал да държа подправена информация при другата, която Кантайрофексът преглежда често. За тази цел би трябвало да създам два масива — оригинален и един за теб. Знаеш каква е системата на архивиране, виж съдържанието.

Синд се отдръпна, извика справочната картотека и започна да прехвърля информационните банки една след друга.

— Мислех, че си доста наивен и тъп, но ти си повече от това — изграчи Лайал, като движеше бавно глава наляво-надясно и разтриваше шия с окованите си една за друга ръце. — Още повече, че си намерил близнака си, който не фигурира никъде в официалните документи. Ако продължаваш да се съмняваш, да отидем при Боргън, може освен всичко друго да извади от мен камъка, както се изразяваш. Синд Натх, ти си пълен идиот!

Колкото и да беше странно, заядливият шипящ глас и злобният поглед на стареца убедиха Синд. Той се втренчи безизразно в кенарха и застина вцепенен от стоварилата се върху него истина.

— И какво да правя сега? — каза накрая.

— Ако питаш мен, уреди да махнат тази машинка от тялото ми, а ако направиш същото и за семейството ми, ще ти бъда признателен до гроб. Веднага ще заминем някъде по-бързо и от теб.

— Да, Франар вече е нездравословно място.

— Предупредих те, че светът ще ти се види малък. Само не започвай да ме душиш пак! — бързо добави старецът, когато зърна див блясък в очите на Синд.

— Разбра ли нещо? — обади се Ишанг зад тях, спокоен и уверен, както обикновено.