Звездата Аиел

23

— Има още доста време, докато излезем на Арената, и не трябва да стоиш сама. Сигурно не изгаряш от желание да ти досажда Марзак, затова ти предлагам моята стая като добро скривалище — каза Синд.

— Добре. Забелязвам, че стаите тук са много луксозни, при всички случаи са по-хубави от покоите в двореца на баща ми.

— Ние сме добре гледани животни за развлечение и ни се полагат някои удобства. Сега на нас се залагат астрономически суми — изсмя се Синд. — Ето и убежището ми, разполагай се, както ти е удобно.

— Фил, залозите са напразни, двубой няма да има. Иргут едва ли ще го допусне след обещанието, което е дал.

— Сарави ти е казала това, нали?

— Да, тя отдавна му е простила, че я е отвлякъл. Съжалявам за всичко, което забърках, но мислех, че е за нейно добро. Вече и тя не може да бъде жрица на Йали, така че мястото й е тук, където поне ще се чувства щастлива.

— Тарасу, за да се доберете до принца се е наложило да посетите двора на Аргам. Не ти ли направи впечатление какви са жените тук?

— Нравите им са съвсем свободни и почти всички, с малки изключения, са нахални и агресивни.

— Изключително красиви и привлекателни освен това — допълни Синд. — Красотата тук е издигната в култ. Непрекъснато се провеждат конкурси и класации за хубавици, а момичетата за развлечение се стичат на Ромиа от всички околни планети. Какво може да му предложи една дивачка, което не може да намери тук?

— Тя не е дивачка — скочи момичето, — а има кралска кръв и много добро образование!

— На Хонстел може би е минавало за добро, но тук — едва ли. Аргам никога няма да разреши на сина си да се ожени за момиче от затънтените и бедни крайща на Империята.

— Забравяш, че аз също съм от този изостанал край, значи и аз съм дивачка, така ли? — очите й хвърляха мълнии към него.

— Извинявай, че те засегнах, но какво би казала ти, ако бъдещата кралица на Хонстел не разбира добре езика ви, етикецията я притеснява, предпочита да яде с ръце, спи до леглото, вместо върху него, без чужда помощ не може да си отваря вратите и да прави елементарни неща?

— Разбирам мисълта ти, но трябва да ти кажа, че освен ритуални песни и танци, учехме математика и природни науки, а учителите се стараеха да направят мисълта ни бърза и гъвкава, за да преодоляваме непознатите неща. Когато напуснах Хонстел, всичко ми беше чуждо и ме плашеше. Не успях да включа силовото си легло, преди Барс да ми обясни, и първата нощ на кораба спах до него, триизмерните изображения на холовизията ми изглеждаха живи хора и се учудвах, че не ми отговарят. Сега се справям добре и не виждам причина Сарави да не се е научила да натиска копчетата, които трябва. Тя е отдавна тук.

— Иргут е разглезен и непостоянен. Тя го е забавлявала отначало, но сигурно е започнала да му омръзва. След опита да го убиете заради нея, положително я е намразил. Никога няма да си усложни живота и да дразни Аргам, като я освободи, да не говорим за теб.

— Но той е обещал, когато е говорила с него!

— Значи условието, което е поставил срещу свободата й, е твоята глава. Постарай се да я опазиш и не разчитай на Сарави. Тя вероятно те лъже или са излъгали нея.

— Не искам да слушам повече! — прекъсна го момичето.

— Спирам! Ще се биете с арбалети, а ти си много добра в стрелбата с тях.

— Добра съм и с други примитивни оръжия, използвани на Хонстел.

— Учудвам се защо една бъдеща жрица на Йали е трябвало да овладява бойни умения.

— Това е дошло от древните времена, когато сме почитали само Бога на войната Урс. Тогава варварските пълчища правели набези на юг, като опожарявали селищата и убивали всички по пътя си. Два пъти завладявали и ограбвали столицата Даген, а кралският двор се спасявал с бягство в близките храмове, които тогава разчитали само на своите сили за отбрана. Всички там — от Върховния жрец на Урс до работниците в градината и обора — били първокласни бойци. Нашественик не бил стъпвал в Главния храм. По това време са започнали да почитат и Бога-змия, но култът към него не е бил толкова разпространен. Варварските племена се обединили, преодолели родовите си вражди и отново тръгнали по старите си бойни пътища. Това, което говоря, интересува ли те? — сепна се тя.

— Да, продължавай — Синд беше сигурен, че докато говори, тя не може да се тревожи за това, което й предстои.

— Дагенската армия не могла да удържи силния напор и се разпиляла. Пътят за бягство на тогавашния крал бил отрязан и той се укрил в храмовата крепост на Йали. Варварите я обградили и въпреки отчаяната съпротива на защитниците, влезли в двора. Тогава Великата Незряща завела краля в таен проход, водещ към Подземния дворец. Нашествениците избили неуспелите да се скрият и в яростта си се опитали да разрушат храмовите постройки, но те били строени здраво и почти не пострадали. Кралят останал жив, събрал остатъците от войската си и изблъскал племената обратно на север в планините, откъдето до ден днешен не са се осмелили да се покажат. От благодарност за спасението си владетелят обявил култа към Бога-змия за официална религия. Направил щедро дарение за възстановяване на сградите и заповядал служителите на Йали да изучават древното бойно изкуство на жреците на Урс. Сега варварите са почти унищожени, редом с храмовете на Урс се издигат тези на Йали, но бойното обучение е останало.

— Имаш всички шансове да приложиш уменията си след малко — каза Синд.

— Напълно съм убедена, че няма да се наложи.

Сигналният блок над вратата просветна, забръмча и показа застаналия отвън Трирл.

— Влизай! — извика Тарасу и джорхът се промъкна, свил се одве.

— Чувствам се все едно съм в кутия — заключи той, като се огледа. — Ако пуснете холовизора, ще видите любимия ни Главен организатор на Турнира — Ширъс, преливащ от радост.

— Нямам това желание — промърмори Синд, но го включи.

В момента показваха Сарави в цял ръст, а говорещият заекваше от вълнение.

— Какво казва? — поинтересува се Тарасу.

— Казва, че всички зрители, които са живи и могат да се движат, са се свързали с пунктовете за залагане — преведе Синд в резюме.

Премълча, че залозите се движеха едно към три за Сарави.

— Освен, че ще ми доставиш удоволствие, като победиш, ще ме направиш и много богат — каза Трирл. — Всичките си пари, плюс спечелените вчера, съм заложил на теб, както сигурно се досещаш.

— Кога успя? — учуди се Синд.

— Това беше работата, която трябваше да свърша. Имам доверен човек в града, който се занимава с тези неща и трябваше да му съобщя колко да залага. Досега пръчиците не са ме подвеждали, когато решат да покажат нещо.

— Не е ли нечестно да играеш комар, когато знаеш предварително резултата? — осведоми се Синд.

— Ха! — изсумтя Трирл. — А честно ли е да уреждат залагания и да прибират парите на нещастните хорица, които играят на чист късмет?

Синд се замисли по въпроса и се отказа да променя моралните му схващания.

— Аз ще се облека и отивам направо навън — каза момичето.

Когато Синд и Трирл излязоха от сградата, Тарасу вече беше там. Тя и Сарави бяха застанали в срещуположните ъгли и разглеждаха арбалетите, донесени от униформените служители. Имаше и два колана, със закачени на тях колчани със стърчащи стрели. Синд ги преброи, бяха десет.

Наблюдателят направи знак на хората си да напуснат терена и защитните прегради се включиха.

— Следва ход на Бялата дама — обяви той.

— Какво смяташ да правиш, Сарави, ще стреляш срещу мен ли? — подвикна Тарасу.

Сарави бръкна в колчана, извади стрела и грижливо зареди арбалета си. Не поглеждаше встрани и беше напълно погълната от заниманието си.

— Ти не си на себе си, опомни се! Погледни това съм аз, Тарасу!

Стрелата просвистя до лявото рамо на Тарасу, която инстинктивно беше отскочила вдясно, забравила, че има щит. Синд беше спрял да диша и сега си пое въздух с облекчение.

— Ход на Черната дама — наблюдателят посочи Тарасу.

Тя пусна стрелата си, без да се цели, на метър встрани от Сарави, която само стоеше и гледаше пред себе си. В кратката пауза след всяка серия атаки, Синд се втурна към Тарасу.

— Тя щеше да те улучи в сърцето, ако ти се беше забавила малко! — извика той и я разтърси. — Не прави тези жестове на благородство, а щом не искаш да я убиваш, поне я рани!

— Изглежда ми не на себе си, дали са й дали нещо? — попита тя.

Синд изсумтя и се отдръпна. Следващите атаки се развиха почти по същия начин. Тарасу посрещаше стрелите с щита си и пускаше своите встрани, но не можа да получи отговор от Сарави. Синд разбра, че е безполезно да я убеждава, и остави това на Марзак, който подскачаше около нея бесен от гняв. След шестата поредна серия, Трирл се приближи до Синд и изсъска в ухото му.

— Няма да издържи дълго в този дух. Вярвам в бъдещето, което видях, и не се боя за нея, но ще се умори и може да бъде ранена. Ако не я познавах, бих казал, че прилага моята тактика. Залозите против нея сигурно са се увеличили стремглаво.

— Залозите са това, което най-малко ме интересува — Синд се обърна към полето.

Точно тогава Тарасу стъпи накриво и не можа да отскочи. С неприятен звук от строшена кост, острият подсилен връх се заби в гърдите й. Синд се втурна напред, забравил за бариерата. Отблъскването отговаряше на силата на устрема му и го отхвърли на земята зашеметен. Свитата недалеч от него Тарасу дишаше тежко със свистене, а по устните й избиваше розова пяна. С едната си ръка стискаше стрелата и се мъчеше да я извади.

— Недей, ще получиш силен кръвоизлив от раната! — извика той.

Едва ли го чу, но за щастие силите не й достигнаха и тя отпусна пръстите си. Светлината на гривната й премина досега през няколко цвята и запулсира в жълто. Медицинският индикатор показваше, че раната й е смъртоносна, но само той от положението, в което се намираше, видя това. Тялото й скриваше гривната от полевия наблюдател и той изчакваше сигнал от Контролната кула, какъвто не последва. Сарави се приближи до Тарасу и очевидно много добре разбра какво е състоянието й, защото се усмихна доволно.

— Най-накрая се махаш от пътя ми — процеди тя. — Бих ти прегризала гърлото, но не преди да ти кажа някои неща. Толкова години мълчах, че ще ме е яд, ако умреш, без да си ги чула. Още като си се родила ти, прекрасната кралска дъщеря, баща ти дал обет, с който осъдил и мен да се влача, превърната в сянка, между послушниците в Храма. Вместо да се радвам на светлина и веселие, бях погребана жива в тази усойна дупка. Единственото ми утешение беше, че и ти гниеш заедно с мен. Но дори и там, ти пак беше най-умната, надарена и възхвалявана от всички.

Тарасу се опита да проговори, задави се и думите й заглъхнаха в неясно хриптене. Синд не знаеше езика, на който говореха, но долавяше смисъла на разговора от гримасите на Сарави.

— Кастар ли? — отговори Сарави, разбрала въпроса. — Харесвах го още отначало, но както винаги се появяваш ти и безцеремонно ми отнемаш всичко, което искам. Аз го доведох онази нощ, но не заради теб, а заради себе си. Предложих му да избягаме, но този глупак беше толкова заслепен, че ме отхвърли. Можеш ли да си представиш как се чувствах? Сигурно мозъкът ми се е размътил от ярост, за да го пусна в стаята ти и да изпратя съобщение на краля. Тогава не помислих изобщо, че след като те осъдят, положително аз ще стана една от Десетте Забулени.

Тарасу се повдигна на лакът и избърса кръвта от устата си с опакото на дланта. Наблюдателят неизвестно защо още не даваше знак за край на двубоя. При движението й гривната проблесна пред очите му и Синд с учудване забеляза, че интервалите между светлинните импулси бяха намалели. Цветът беше почти равномерен и започваше да се променя в оранжево. Изглеждаше невероятно, но жизнените сили на Тарасу надделяха и тя се отдалечаваше от смъртта. Дори стичащата се кръв започна да намалява. Устните й се размърдаха и този път макар доста глух, гласът й прозвуча разбираемо.

— Защо поиска тогава да те осъдят заедно с мен? — с усилие произнесе тя.

Сарави заговори толкова тихо, че едва я чуваше и Тарасу.

— Не от състрадание, разбира се — изсмя се тя. — Смъртта на идиота Зарир беше напразна. Ако не му бях помогнала, щеше да крета с години, но от тази дрипа никога нямаше да стане свестен владетел. Тогава осъзнах грешката си. Щях да бъда избрана и да прекарам остатъка от живота си, като бродя в мрака на Храма — сляпа и нещастна твар. Предпочитах да умра бързо, макар и в твоята компания, в Подземния дворец на Йали, който можеше да ни пусне, ако имах късмет. Бъди сигурна, че ти нямаше да излезеш с мен. Щях да се погрижа за това.

— Ти ли се погрижи за Зарир? — промълви Тарасу.

— Да — гримасата на Сарави беше ужасна. — После оставаше само любимият ни крал Алатрис, а след смъртта му на престола щеше да застане най-накрая моят баща. Макар че татко едва ли би разчитал на мен, за да му свърша цялата работа. Доколкото го познавам, щеше да се справи и сам.

— Това не може да бъде вярно — Тарасу поклати глава и направи опит да се повдигне на колене.

— Вярно е и ти го знаеш дълбоко в себе си. Всичко се провали, Денят на Избора дойде и добре че имах Иргут под ръка. Убедих го да ме отвлече от проклетия Храм, дано не остане камък върху камък от него! Докато се уверя, че от тази гадна планета ме отделя космическото пространство, треперех непрестанно. Измъкнах се от Хонстел и мислех, че съм се отървала, когато изведнъж се появяваш пак ти, заедно с онези двамата, за да ме връщате обратно! Защо не си остана там, а се домъкна накрай света да ми проваляш живота?

— Мислех, че си тук против волята си и даже съжалявах, че съм се намесила. Сега виждам, че е имало смисъл да дойда — Тарасу направи още едно усилие и се изправи, като залитна. — Как иначе щях да науча всичко това?

На мястото, където беше лежала, тъмни петна показваха къде кръвта й бе попивала в ситния пясък на Арената.

— Ти ще умреш и Иргут ще ме изведе оттук — изсъска Сарави. — Улучих те смъртоносно и вече е време да пукнеш!

Тарасу се наведе, олюля се и вдигна арбалета си от земята. По лицето й бяха избили капки пот от усилията, а в ъгъла на устата й се плъзна кървава струйка. Въпреки всичко стоеше изправена и стискаше оръжието с потреперващи ръце. Гривната й беше озарена в плътно оранжево и наблюдателят обяви продължаване на играта.

— Ход на Черната дама!

— Няма да направиш това, по всички правила трябваше да си мъртва! — Сарави започна да показва признаци на безпокойство.

— Да, но не съм — Тарасу се постара да застане устойчиво и вдигна заредения вече арбалет, като се мъчеше да преодолее треперенето си.

Сарави стоеше отпусната, полузакрита със щита си и готова да парира атаката.

— Защо не умираш, мръсно чудовище? — заекна тя.

Вълната от болка я завари неподготвена и помрачи за миг разсъдъка й. Когато премина, я остави тежка, тромава и непохватна, краката й се бяха вцепенили, а парализата пълзеше и по ръцете. Безпокойството изчезна, но някаква тъпа умора я скова.

„Гривната!“ — мисълта се завъртя лениво в главата й и отстъпи място на панически ужас.

Не се чувстваше тромава, а наистина беше такава, все едно че бе потопена в лепкава кал. Опита се да размаха ръка към наблюдателя, но тя се движеше едва-едва. Другата ръка с щита полека се отпускаше надолу. Забеляза летящата към нея стрела и реши едновременно да отскочи и да вдигне щита, но всичко ставаше бавно като насън. Последното, което видя, преди стрелата да се забие в сърцето й, беше как Тарасу рухна на земята.

„Мръсникът Иргут ме излъга“ — помисли Сарави, а после мракът се спусна над нея.

Когато служителите и играчите ги заобиколиха, в широко отворените невиждащи очи на Сарави се отразиха наведените над нея фигури. Гривната й беше тъмна.

— Мъртва е — каза наблюдателят.

Тарасу беше само припаднала. Медицинският роптер се приземи безшумно до тях и от него изскочи лекарският екип с носилки. Сложиха Сарави на едната и я качиха в товарното отделение на роптера. С другата пренесоха внимателно Тарасу до предната част, където през отворените врати се виждаше добре оборудвана операционна-лаборатория. Синд проследи полета им към сградата и заговори джорха, който пухтеше до него.

— Тя ще се оправи, но не забеляза ли нещо странно?

— Разбира се. Според особеностите на човешката анатомия, Тарасу беше ранена лошо и трябваше да се бори със смъртта, а не да говори и ходи наоколо, като стреля с арбалет. Освен това кръвоизливът спря веднага, почти като при джорх.

— И на какво мислиш се дължи това?

— Ще говорим после на подходящо място — отвърна Трирл.

— А Сарави? Изглеждаше зле и не направи нищо да се защити, дори отпусна щита си и даде прекрасна възможност да бъде улучена.

— Ако получиш шокова вълна с такава сила, и ти ще изглеждаш зле.

— Искаш да кажеш, че някой е включил контролера й на шоков режим?

— Очаквах, че знаеш кой е той, защото се намеси съвсем навреме.

— Това наистина спаси Тарасу, но нямам представа кой го е направил. Освен ако тези, които ме преследват, се занимават и с нея.

— Твърде е вероятно. Какво ще кажеш да се приберем? — И те последваха останалите.