Дълга нощ в Париж

86

В хотел „Молитор“ Ърлан Шън бе застанал на ръба на басейна и чакаше, галейки с ръка стоманената дръжка на пистолета. Беше N.P.30, шедьовър на китайската оръжейна индустрия и по същество представляваше специално пригоден колт М1911. За целите на мисията си го бе снабдил със заглушител — американски „Оспри 45“, който увеличаваше двойно дължината на оръжието, но, за жалост, разваляше хармоничната му красота.

По това време на нощта във фоайето се намираха само три длъжностни лица — един охранител и двама рецепционисти. Достъпът до басейна беше символично преграден с верига, на която висеше табелка, призоваваща към зачитане на спокойствието на гостите. Ърлан Шън я прескочи без усилие и без някой да го забележи.

Указанията на Мин бяха да пощади живота на бодигарда, ако е възможно. При нормални обстоятелства това би било повече от възможно, понеже през нощта работата на бодигарда бе да охранява шефката си от коридора. Но въпреки напредналия час лампите в стаята на Хъ Сянгу още светеха и малкото време, с което Ърлан Шън разполагаше до следващата си мисия, заплашваше да изтече.

Той се опита да пресметне къде ли бе избрал да застане бодигардът. Четирите прозореца и вратата на терасата с изглед към басейна представляваха толкова много слаби точки за охраняване. Защо Хъ Сянгу бе избрала точно този хотел и защо именно апартамент с тераса? От самото начало на тази жалка операция Ърлан Шън намираше поведението ѝ за стряскащо безразсъдно.

Телефонът му избръмча. Двамата младши дракони бяха заели позиции около апартамента в Кретей и чакаха нареждане, за да нахлуят вътре и да отвлекат госпожа Абади. Само това му трябваше в този момент, сякаш екипът не бе записал достатъчно позорни провали за един ден.

„Не предприемайте абсолютно нищо, докато не дойда. Потвърдете!“ — написа бързо той.

Те потвърдиха.

Подслушвателният екип пред израелското посолство вече бе напуснал сградата; екипите, издирващи Владислав Йермински, бяха получили нареждане да прекратят всякакви действия, а на подкрепленията бе заповядано да се върнат в базата в Лондон. Ърлан Шън разполагаше само с шест младши дракони, ако не се броеше личният бодигард на командващата. Той пресметна, че дори да хванеха самолета в последната минута и дори госпожа Абади да не окажеше никаква съпротива, не оставаше много време за пътуване от Париж до Кретей и оттам до летището.

Лампите в апартамента още светеха — както в спалнята, така и в хола; вероятно тя бе освободила бодигарда си и си бе легнала в спалнята, без да угаси. Това също бе нарушение, но Хъ Сянгу вече неведнъж бе демонстрирала пълното си пренебрежение към правилата.

Минаха още десет минути. Нямаше смисъл да чака повече. Ърлан Шън пъхна пистолета в джоба си, изтича до белия парапет и се закатери по бялата сграда — истинско бижу в стил ар деко, оцеляло благодарение на законите за опазване на културното наследство. Следващите трийсетина секунди той изглеждаше като една забележително ловка черна котка.

Ърлан Шън надникна в хола. Бодигардът не се виждаше на най-логичното място за охрана на помещението — креслото срещу вратата. Нито пък някъде другаде в стаята. Вратата беше затворена. Точно както очакваше, Хъ Сянгу явно бе заспала, а бодигардът беше отвън в коридора. Нямаше да чуе каквото и да било. Щеше да получи заповед да напусне хотела и да се отправи към летището.

Ърлан Шън извади от джоба си дълги клещи и завъртя ключалката на балконската врата, която се плъзна безшумно встрани. Отоплението вътре беше усилено докрай; от спалнята се чуваше тиха музика. Той затвори вратата зад себе си и още веднъж огледа стаята. Беше празна. Антрето също. Банята също. Той извади пистолета и бавно отвори вратата на спалнята. Отначало мозъкът му отказа да регистрира видяното.

За миг му се стори, че Хъ Сянгу е обзета от кошмар — ръцете ѝ се мятаха във въздуха, гърлото ѝ издаваше дрезгави звуци. Но тя не сънуваше. Под нея, заровена в чаршафите, стенеше много по-едра фигура.

Пистолетът на бодигарда беше на килима — ненужен и забравен. Мургавото тяло на Хъ Сянгу се движеше ритмично върху белите чаршафи; Ърлан Шън видя татуирания на гърба ѝ вълк. Изведнъж бодигардът го забеляза и се опита да се надигне, но тя го притисна обратно върху матрака и в този момент Ърлан Шън насочи пистолета към татуировката ѝ. Направо съжали, че му бе поставил заглушител.