Дълга нощ в Париж - читать бесплатно онлайн полную версию книги автора Дов Алфон (84) #84

84

Колко ли общи черти имаше той с един разследващ полицай като комисар Леже? Абади се опита да ги преброи. И двамата бяха методични, определено. Упорити, абсолютно. Подозрителни към командващите си офицери и към системата като цяло — както подобава на всеки добър следовател. Но що се отнася до основното качество на всеки изследовател — отвореност към нови възможности — Абади бе принуден да признае, че неговият френски колега изпитва към нея единствено презрение.

Абади се опита още веднъж.

— Господин комисар, умолявам ви да хвърлите един поглед върху отвличането на ефрейтор Владислав Йермински.

Той върна клипа до началото му.

Като повечето хотели от подобен мащаб Гранд-Отел разполагаше с мрежа от синхронизирани камери, общо шейсет и четири на брой, от които шейсет и една бяха изправни. За разлика от камерата на „Ел Ал“ обаче хотелската система използваше остаряла технология, която заснемаше по един кадър на всеки две секунди, създавайки у зрителя усещането, че гледа филм от зората на нямото кино.

Но истинският проблем беше в разположението на камерите.

Имаше камери във всеки асансьор, но не и в стълбищните клетки. При рецепцията бяха общо четири, докато огромното фоайе беше пълно със слепи петна. А на етажа на конгресния център, където блондинката бе отишла да се преоблече, нямаше нито една. Най-вероятно от уважение към поверителността на бизнес срещите.

Но поне системата беше синхронизирана, давайки възможност на Абади да монтира сравнително бързо картина от различни камери в логическа последователност.

0:00 — Вратата на стаята на Владислав Йермински е все още затворена (камера 43).

0:02 — Вратата се отваря, картината се фокусира върху Йермински, които поглежда първо вляво, после вдясно (камера 42, 43, 44).

0:05 — Йермински излиза от стаята си с вдигнати ръце и застава в коридора с лице към асансьорите (камера 42).

0:09 — Блондинката излиза и затръшва вратата след себе си. Табелката „Не безпокойте!“ се залюлява от удара. В лявата ѝ ръка е голяма торба от „Прентан“ (камера 43).

0:15 — Йермински тръгва към асансьорите (камера 40, 42). Блондинката зад него изважда от торбата пистолет, насочва го с дясната си ръка към гърба му и му казва нещо (камера 40).

0:17 — Йермински сваля ръце и се затичва към асансьорите (камера 38, 40).

0:22 — Тя тича след него, като прехвърля пистолета в лявата си ръка, за да го скрие в торбата (камера 35, 38).

1:15 — Двамата тичат по коридора и свиват вляво. Ръката ѝ с пистолета — отново дясната — е пъхната вътре в торбата. С лявата е бръкнала в джоба си (камера 31, 33, 35).

1:23 — Застават пред асансьорите (камера 20, 27).

1:25 — Йермински натиска бутона за повикване (камера 20).

1:40 — Вратите на кабината вляво се отварят. В асансьора има хора. Двамата влизат — първо Йермински, жената веднага след него (камера 8, 20).

1:50 — Камерата в асансьора улавя само горната част на телата им. Заедно с тях пътува семейство, вероятно американци. Блондинката е застанала близо до Йермински (камера 8).

1:57 — Камерата в асансьора заснема как тя премества торбата си. Вече държи пистолета под лек ъгъл нагоре към тавана на асансьора (камера 8).

2:03 — Двамата напускат последни асансьора. Йермински излиза преди нея. Тя изпъва ръка, като държи пистолета, насочен към него от долу нагоре (камера 5, 8).

2:20 — Излизат от хотела през главния вход и тичат към такситата, заобикалят спрелите лимузини и прескачат една локва (камера 5, 15).

2:40 — Изчезват в едно такси — първо той, след него тя. След като се настанява на седалката, тя затваря вратата с лявата си ръка (камера 15).

— Е, какво видяхме? — попита Леже.

— Пистолетът ѝ е като във филма „Матрицата“ — даде своя възторжен принос заместникът му.

— Точно така — съгласи се Абади. — И в много други филми, да не говорим за компютърни игри. Но не това имах предвид.

— А какво тогава? — попита Леже.

— Господин комисар, ако се съсредоточите върху двата видеозаписа, които току-що ви показах, ще видите, че блондинката в хотела се движи уверено с високите си обувки, тича и дори прескочи без усилие една локва, докато на летището тя едва се крепеше на същите обувки и при първа възможност побърза да ги събуе.

— И какво означава това, полковник? Че междувременно се е научила да ходи на токове? — попита предизвикателно Леже.

— Не, господин комисар. Означава, че не е същото момиче.

Реакциите в екипа на Леже покриваха целия спектър между викове на изненада и шепот. Самият Леже очевидно изпитваше затруднения да следи мисълта на израелския си колега.

— Не е същото момиче?

— Не е същото момиче.

— Само защото на втория запис може да ходи на токове?

— Прилича, но не е същата. Ако сравните гледната точка на камерата в летищния асансьор с тази в хотелския, ще видите, че блондинката в хотела е по-висока от блондинката на летището, а лицата им нямат почти нищо общо. И двете са високи стройни блондинки със светли кожи и червени униформи и толкова.

— Това съвпадение ли е?

— Не, разбира се. Изтичането на информация за първата блондинка от сутрешния запис е било причината в хотела да ползват имитатор.

— Приемам това, което ми казвате, полковник — каза колебливо Леже. — Но допускам, че докато тук с вас си говорим, убиецът ще елиминира втората блондинка, така че не си помагаме особено.

— Можем да стигнем до нея преди него — каза Абади. Искаше да добави, че откритието за обувките беше на Ориана, затова бързо каза: — Разбира се, аз самият не се бях досетил.

Френските полицаи погледнаха към Леже, сякаш Абади току-що бе приписал на него заслугата. Абади понечи да се коригира и да обясни за Ориана, но усети, че в този момент не намира подходящи думи, и просто сви рамене.