Инсценировка

48

Този път не го заведоха в заседателната зала на участъка в Западен Холивуд. Заключиха го в стая за разпити със сиви стени и камера на тавана. Оставиха го окован и не му върнаха джиесема, портфейла и ключовете.

Нямаше го и глока му.

Два часа по-късно дланите му бяха изтръпнали и чакането го нервираше все повече. Отлично знаеше, че следователите, независимо дали ги ръководи Дик Сътън, са на местопрестъплението и контролират събирането и документирането на веществените доказателства. Ядосваше го обаче фактът, че никой не е провел с него дори само петминутен предварителен разговор. Информацията, която беше дал на сержант Котила, спокойно можеше и да не е стигнала до следователите и още да не са обявили Дон Елис за издирване. Докато Шерифското управление го направеше, онзи вече можеше да е пресякъл мексиканската граница.

След още половин час се изправи и отиде до вратата на килията. Обърна се с гръб и натисна дръжката на бравата. Както очакваше, беше заключено. Бош гневно заблъска с пета по стоманената плоскост. Това вдигна шум, който трябваше да предизвика някаква реакция — ако не на някого навън, поне на онези, които следяха камерите.

Хари вдигна глава, сигурен, че го наблюдават.

— Ей! — извика той. — Искам да говоря. Пратете някой да разговаря с мене! Веднага!

Изтекоха още двайсет минути. Бош обмисляше дали да не започне да троши мебелите. Старата издраскана маса явно беше издържала много удари. Столовете обаче бяха друго нещо. Изглеждаха по-нови и краката им бяха достатъчно тънки, за да ги разбие с ритници.

Той отново погледна нагоре към камерата.

— Знам, че ме чувате! Веднага пратете някой! Имам важна информация. Дик Сътън, Ласло Корнел или самия шериф Мартин. Не ми пука, убиецът се измъква!

Изчака малко и тъкмо се канеше пак да започне да буйства, когато чу да отключват вратата. Тя се отвори и влезе Дик Сътън. Държеше се така, като че ли няма представа какво е преживял Бош през последните три часа.

— Извинявай, че те оставихме тука, Хари — започна той. — Работих на местопрестъплението и чак сега се връщам да разговарям с тебе и да видя какво е положението.

— Е, ти току-що спести на участъка разходите за нови мебели, понеже мислех да изпотроша всичко — осведоми го Бош. — Не си усещам ръцете, Дик.

— Господи, не е трябвало да го правят. Завърти се да ти сваля белезниците.

Хари се обърна с гръб към него и скоро изпита облекчение от възстановеното кръвообращение.

— Седни — каза Сътън. — И да си поговорим.

Бош разтриваше дланите си, за да се избави от бодящите го иглички. Изтика стола с крак и седна.

— Защо вратата беше заключена, Дик?

— Предпазна мярка. Първо трябваше да видим какво е положението.

— И?

— Ситуацията на местопрестъплението е сложна. Казал си на сержанта там, че е имало четвърти човек, който е избягал.

— Точно така. Дон Елис. Той е партньор на Лонг, обаче собственоръчно го бутна в пропастта.

— Тоест?

— Използва го като щит, когато започна престрелката. После го заряза. Като стана дума за Лонг, той жив ли е?

— Да, жив е. „Сидърс“ е само на няколко преки. Късмет. Моят партньор в момента е там, надява се да го пуснат да поговори с него и да чуе версията му.

— Ще ми се да можех и аз да присъствам. Оня ще лъже до посиняване и ще прехвърли вината върху мене или, ако е хитър, върху Елис.

— После ще мислим за Лонг. Искам да чуя твоята версия, Хари. Казал си на сержанта, че това са двамата, които вчера са убили собствениците на бижутерийния магазин.

— Тях, Лекси Паркс и една мъжка проститутка в Холивуд преди два месеца. Доста работа са свършили.

— Добре, ще стигнем до всичко това, но ми разкажи какво се случи днес в онзи кабинет.

— Ще ти разкажа, обаче можеш да го чуеш и сам.

Тези думи смаяха Сътън. Бош кимна.

— Донеси ми джиесема. Записах целия разговор с Шубърт на телефона си. И той продължаваше да записва, когато се появиха Елис и Лонг.

— Искаш да кажеш, че имаш престрелката на запис, така ли?! — възкликна Сътън.

— Точно така. Обаче не можеш да вземеш записа без съдебно нареждане. Ако искаш да го чуеш сега, ми донеси телефона. Ще ти го пусна. Доведи Корнел и Шмит. Искам и те да го чуят.

В този момент Бош се замисли дали да не поиска да повикат и Холър, но се отказа. Предишния път нещата не бяха минали добре. Хиляди пъти беше влизал в стаи за разпит и нямаше ход, който някой детектив да направи и той да не го предугади. Не му трябваше адвокат.

Сътън се изправи и тръгна към вратата.

— Още нещо, Дик — каза Хари.

Сътън спря с ръка на дръжката на бравата.

— Какво?

— Едно предупреждение за записа. Моят треньорски съвет е да се погрижиш да внимават с него. Няма как да изчезне или да се потули. Не само вие го имате.

— Холър?

— Точно така.

— Значи си си направил труда да му го пратиш преди да се предадеш, така ли?

Бош кимна.

— Аз не съм глупак, Дик. В ЛАПУ няма да им хареса развитието на този случай и резултатът едва ли ще допадне повече на Шерифското управление. Държите човек зад решетките за убийство, извършено от Елис и Лонг. Така че, да, направих си труда да го пратя на адвоката си.

Сътън отвори вратата и излезе.