Инсценировка

54

Веднага щом заседанието беше възобновено и Корнел зае свидетелската скамейка, Холър се приготви да нанесе решителния си удар.

— Баните в къщата бяха ли проверени, детектив Корнел? — попита той. — Имам предвид тръбите на мивките или тоалетните, за да видите дали убиецът не е изхвърлил презерватива си?

— Не — раздразнено отвърна детективът. — Първо, такива неща стават само по телевизията. Ако бъде изхвърлен в тоалетната, презервативът е заминал. Обаче в случая нямаше нужда. Спермата на заподозрения беше навсякъде по спалното бельо и тялото на жертвата. Не сме търсили презерватив.

— Тогава се извинявам за грешката си — каза Холър. — Та спермата, която, казвате, била навсякъде, какво направихте с нея?

— Криминалистите я събраха и я пратиха за анализ в лабораторията на Шерифското управление. Оттам резултатите бяха препратени в Министерството на правосъдието на Калифорния за сравнение с щатската ДНК база данни.

— И така сте получили съвпадението с господин Фостър, нали?

— Точно така.

— Току-що споменахте, че е била пратена за анализ. За какъв анализ става дума?

— От пробата се извлича ДНК. Анализират се протеини, кръвни групи, хромозомни характеристики, няколко различни фактора. Всички тези характеристики или маркери се проверяват в база данните.

Холър вдигна една папка и за пръв път се изправи, за да отиде на катедрата между масите на защитата и обвинението. Зъбите на мечия капан току-що бяха захапали крака на Корнел, въпреки че той още не го знаеше.

— Детектив Корнел, вашият лабораторен анализ включваше ли проверка на ДНК материала от местопрестъплението за следи от презерватив?

Корнел се ухили, сякаш приемаше снизходително безсмислените усилия на адвоката.

— Не.

— Защо?

— Проверката за следи от презерватив не влиза в стандартната процедура за ДНК анализ. Това е допълнителна услуга. Ако държите на нея, трябва да пратите пробата във външна лаборатория.

— И вие не сте държали на нея.

— Както вече казах, нито местопрестъплението, нито аутопсията, нито каквото и да е друго предполагаше, че при извършването на това убийство е бил използван презерватив.

— Но как сте били сигурни, щом не сте търсили презерватив и не сте поискали в лабораторията да проверят за следи?

Корнел погледна прокурора, после съдията, и разпери ръце с дланите нагоре.

— Не мога да отговоря на този въпрос. Струва ми се лишен от логика.

— На мен обаче не ми се струва — настоя адвокатът.

Саквил реагира преди Ландрет да успее да възрази и нареди на Холър да не изказва лично мнение.

— Задавайте въпроси, — господин Холър — смъмри го съдията.

— Да, ваша чест — отвърна Мики. — Детектив Корнел, известно ви е, че съдът разпореди на прокуратурата да предаде част от взетия ДНК материал на защитата за независим анализ, нали така?

— Да — потвърди полицаят.

Тогава Холър помоли съдията да му позволи да представи лабораторния доклад за ДНК анализа на защитата като доказателство и после Корнел да прочете част от него. Това доведе до пространно възражение от страна на Ландрет, който оспори доклада по две линии. Първо обвини адвоката в нарушаване на правилата за достъпност на следствените материали, тъй като доказателството, което искал да представи, не било известно на прокуратурата. Второ, той възразяваше срещу искането Корнел да прочете част от документ, чиято легитимност не била потвърдена.

— Той се явява тук с този лабораторен доклад, за който не сме и чували — саркастично заяви прокурорът. — Освен това даже не знаем от коя лаборатория е, кой лаборант е направил анализа. Господин Холър по абсолютно никакъв начин не доказва неговата легитимност. Спокойно може сутринта да го е взел от супермаркета на път за насам.

И Ландрет гордо си седна, смятайки, че е извадил доклада от играта. Ала не съзнаваше, че е трудно да тичаш по игралното поле, като влачиш щракнал капан на глезена си.

— Холър се изправи и се върна на катедрата. Погледна първо прокурора.

— От супермаркета ли? Сериозно?!

После се обърна към съдията и се зае да разкъсва възраженията на Ландрет на парчета.

— Първо, ваша чест, бих искал да представя на съда копие от имейл, който доказва, че преди два дни оспорваният от господин Ландрет лабораторен доклад е бил пратен от мен на Елън Таскър, която по онова време, доколкото е известно на защитата, се занимаваше с това дело.

Вдигна разпечатката над главата си и я размаха като знаме. Прокурорът възрази, но Саквил отговори, че искал да види документа. Холър отиде при масата и му го подаде. Докато съдията четеше имейла, адвокатът продължи да излага доводите си.

— Лабораторният доклад беше на разположение на Окръжна прокуратура и защитата не е виновна за проблемите във вътрешната комуникация на тази институция, ваша чест.

Ландрет се надигна да възрази, но Саквил го отряза.

— Вече възразихте срещу това, господин Ландрет. Продължаваме с въпроса за легитимността, господин Холър.

— Ваша чест, това не е процес — посочи адвокатът. — Това е оспорване на решението на съда при предварителното разглеждане на делото. На въпросното заседание съдът прие свидетелските показания на детектив Корнел, който представи доклада за техния ДНК анализ. Тогава обвинението не доказа легитимността на документа чрез свидетелски показания на служители от лабораторията. Защитата просто иска да получи същата възможност.

Това беше вярно. При предварително разглеждане на дело, с цел ускоряване на процеса, щатската конституция допускаше като доказателство информация, получена от втора страна. Обвинението можеше да представи такива доказателства чрез следователите, което им позволяваше да обобщават събраните свидетелски показания. Така се избягваше дългата процедура по призоваване на всички свидетели.

Съдията бързо взе решение.

— Продължавайте, господин Холър. Винаги можем да поправим грешката, ако не ми хареса посоката, в която се развиват нещата.

Холър раздаде копия на лабораторния доклад на Ландрет, Корнел и Саквил и се върна на катедрата. След като зададе на детектива няколко въпроса, за да изясни характера на документа и да идентифицира независимата лаборатория, анализирала ДНК пробата, той го помоли да прочете подчертаната част от заключението за следите от презерватив. Детективът го направи със същия раздразнен глас, с какъвто беше отговарял на повечето въпроси.

— „Генетичният материал съдържа следи от презерватив, включително частици ликоподий и аморфен силициев диоксид. Посочената комбинация се среща при кондоми, произведени от „Лесиъс Лейтекс Продъктс“ в Далас, щата Тексас, и разпространявани с търговската марка „Рейнбоу Прайд“.

Холър изчака няколко секунди, после продължи:

— Е, детектив Корнел, по-рано вие заявихте, че не сте търсили презерватив на местопрестъплението, защото при това престъпление не бил използван такъв. Как ще обясните заключението в този доклад?

— Няма да го обяснявам. Този доклад не е наш. Ваш е.

— Да не би да намеквате, че докладът е фалшифициран, че резултатите не са верни?!

— Просто казвам, че докладът не е наш и затова не съм запознат с него.

Корнел започваше да губи досегашната си самоувереност. Гласът му звучеше по-скоро измъчено, отколкото раздразнено.

— Случаят все още се разследва от спецчаст, която се занимава с всички убийства, вероятно свързани с полицаите Елис и Лонг, нали така?

— Да, но както вече казах, не сме открили улики, които свързват въпросните двама с Александра Паркс. Връзката е ДНК материалът на вашия клиент. Той продължава да е заподозрян.

— Благодаря, че го напомняте на съда, детектив Корнел. Но в рамките на това съвместно разследване разгледахте ли веществените доказателства, рапортите и снимките от всички тези случаи, или не сте си направили труда, понеже сте абсолютно убедени, че вашият човек е господин Фостър?

— Разгледахме всички материали от всички случаи.

— Един момент, ваша чест.

Холър се върна на масата на защитата, наведе се под нея и вдигна голяма торба. Занесе я при катедрата и извади от нея обемист прозрачен контейнер, наполовина пълен с разноцветни презервативи в индивидуални опаковки. Когато го постави в предния край на катедрата, Ландрет се изправи и възрази:

— Ваша чест, какво си въобразява господин адвокатът? Обвинението възразява срещу такава некоректна демонстрация!

— Какво означава това, господин Холър? — строго попита съдията.

Мики извади от папката си друг документ.

— Ваша чест, това е клетвена декларация от Андре Мастърс, близък приятел на убития Джеймс Алън. Той свидетелства, че този контейнер с презервативи „Рейнбоу Прайд“ е бил прибран заедно с други вещи от стаята на господин Алън след неговото убийство. Става дума за вещи, които следователите не са взели. Това е същата марка презервативи, от каквато са и следите в ДНК материала, събран от и около тялото на Александра Паркс. Това е пряка връзка между тези две убийства и категорично потвърждава версията на защитата, че Дей’Куан Фостър е бил накиснат от полицаите Елис и Лонг.

Отговорът на Холър периодично беше прекъсван от възраженията на Ландрет, но Саквил го изслуша докрай. После се замисли и протегна ръка.

— Дайте да я погледна тази клетвена декларация.

Адвокатът занесе копие от документа на съдийската маса, после даде екземпляр и на Ландрет. През следващите няколко минути съдията и прокурорът четоха декларацията. Бош беше открил свидетеля и бе взел контейнера с презервативи няколко дни преди това, когато най-после отиде в „Хейвън Хаус“ и плати на управителя петдесет долара за мобилния номер на Мастърс.

— Ваша чест, странният произход на тази декларация и съмнителното съхраняване на този… този… този контейнер с презервативи, единственото доказателство, което имате тук, не са надеждни — каза Ландрет. — Освен това пак имаме нарушение на правилата за достъпност на следствените материали. Досега обвинението не беше запознато с тази клетвена декларация. Ето защо възразявам срещу вписването й в списъка на доказателствата и настоявам да бъде изключена от разпита на детектив Корнел. Това е манипулация, ваша чест.

Ландрет седна и на катедрата отново се изправи Холър.

— Ваша чест, две неща, съвсем накратко. Първо, тук имам копие на друг имейл до прокурорката, която по-рано водеше делото. Тази клетвена декларация от господин Мастърс също й беше пратена и няма никакво нарушение на правилата за достъпност на следствените материали от страна на защитата. И второ, ваша чест, защитата представя три доказателства от дневника на убийството на Джеймс Алън. Това са снимки от местопрестъплението, на които ясно се вижда контейнерът с презервативи в мотелската стая на убития. Снимките са от деня, в който е било открито убийството. Това е същият контейнер, който виждате тук.

Холър занесе екземпляри от имейла и снимките на съдията и се върна на катедрата. Бош го видя пътьом да намига на Мади, която седеше на първия ред.

Саквил, без да бърза, проучи документите и снимките. В съдебната зала стана толкова тихо, че Хари чуваше бръмченето на климатичната инсталация над тавана на помещението.

Накрая съдията събра на купчина листовете и снимките и се наведе към микрофона.

— Съдът намира представените от защитата нови доказателства и свидетелски показания за убедителни и отменя решението от предварителното разглеждане на делото. Съдът сваля обвинението срещу ответника. Прокуратурата е в правото си да повдигне ново обвинение, когато и ако е в състояние да представи достатъчно основание за това. Господин Фостър, вие сте свободен. Трябва да сте благодарен на своя адвокат за неговата изчерпателност и добросъвестност. Закривам заседанието.

И всичко приключи просто ей така. Докато Саквил слизаше от подиума и се връщаше в кабинета си, цареше пълна тишина. После изведнъж се надигна хор от изненадани разговори. Холър се обърна към Бош и му подаде ръка.

— Заслугата е твоя — каза Хари.

— Не, твоя е — възрази адвокатът. — С тебе сме добър екип.

След това Холър насочи вниманието си към своя клиент, прегърна го през рамо и го поздрави. Бош стана излишен и се обърна към дъщеря си. Тя сияеше.

— Браво, тате!

Той се усмихна и кимна. Победата го изпълваше с неловкост, но трябваше да признае, че е доволен. За пръв път се чувстваше така след сваляне на обвинение в убийство. Щеше да мине доста време, докато свикне.