102

Сядаш на дънера, като се мъчиш да си представиш как ли ще успее Дани да ви скрие от командосите. Скоро от храстите долита шумолене, което постепенно се засилва и идва право към вас.

— Спокойно! — предупреждава те пришълецът. — Няма да ни открият.

— Но ние се виждаме като на длан…

— Дали се виждаме зависи не само от нас, но и от този, който ще ни гледа…

Преди да е довършил обяснението си, от близките храсти излиза десантник с огледални тъмни очила и готов за стрелба автомат. Вцепеняваш се, но по нищо не личи да ви е забелязал — погледът му сякаш минава през вас.

За съжаление с погледа не се изчерпва всичко. Десантникът крачи право срещу теб. Усещаш как мускулите на краката му се напрягат в готовност да скочи върху дънера — там, където не вижда нищо, но в действителност седиш ти. Сблъсъкът е неизбежен!

Ако въпреки всичко останеш на място, мини на 154.

Ако отскочиш, продължи на 243.

Загрузка...