Операция „Звезден гост“

45

Стрелбата от храстите рязко прекъсва. Притискаш се към земята и напрегнато изчакваш, но над склона царува тишина. Надигаш се. Нищо. Без съмнение противниците са мъртви. Но от това опасността не става по-малка. С тебе е свършено, ако веднага не изчезнеш оттук.

И ти се втурваш с всички сили надолу по склона, без да подбираш пътя. Ненадейно зад гърба ти отново отекват изстрели. Задъхано изругаваш. Изглежда, че един от двамата е бил само ранен.

Мини на 238.