Операция „Звезден гост“

242

През целия ден упорито продължаваш на изток, без да обръщаш внимание на умората. Бързината е единствената ти надежда. Генерал Гарсия едва ли ще се примири със загубата на две от елитните си десантни групи и вероятно джунглите по платото в най-скоро време ще гъмжат от въоръжени патрули.

В късния следобед гората наоколо започва да оредява. Между дървесните корони различаваш в небето отпред да се извисяват стръмните склонове на Ел Пико. Заобикаляш откъм южното подножие на върха, продължаваш по едва забележима пътека край река Аракуана и в последните лъчи на гаснещия ден достигаш края на платото. Пътеката постепенно се е превърнала в тесен селски път, водещ към въжен мост над реката. Отправяш се натам и внезапно застиваш на място. От джунглата пред теб излиза дрипав старец, който води магаре, натоварено с огромен вързоп съчки.

Ако побързаш да изчезнеш в храстите, преди да се обърне и да те види, мини на 110.

Ако рискуваш да потърсиш помощ от стареца, прехвърли се на 77.