Операция „Звезден гост“

21

С въздишка ставаш от масата и отиваш да вдигнеш слушалката. Когато от нея долита гласът на Морти, физиономията ти става толкова кисела, че успешно би могла да замени лимоновия сок в салатата.

— Слушай, човече, трябва да ми помогнеш! — крещи Морти толкова силно, сякаш се опитва да мине и без помощта на телефона. — Знаеш, че друг път не съм те молил за услуга, обаче сега се налага. Ще можеш ли днес следобед да ми поемеш дежурството? Аз пък обещавам да те сменя в събота. Нали тогава ти беше редът?

— Да те сменя ли? — лукаво питаш ти. — Защо бе, Морти? Да не си болен?

— Има нещо такова — смутолевя той и гласът му спада с една октава. — Стомахът, знаеш…

Аха! Стомахът значи. Познато извинение от добрите стари ученически години.

— Дадено, Морти! — добродушно възкликваш ти. — Обаче слушай, със здравето шега не бива. Нали знаеш колко са строги докторите. Иди на преглед, почини си малко. До събота са само два дни. За дежурството не се тревожи, ще поема и твоето, и моето.

Тонът на Морти изведнъж се променя.

— Хей, чакай! Да ги нямаме такива! До събота ще се оправя, гарантирам!

— Както искаш, приятел — прекъсваш го ти. — Или ми отстъпваш днешното дежурство без никакви условия, или си търси друг балама. За следващата събота дежурен май беше Крис Полански.

— Ама това е шантаж — жално промърморва той. — Влез ми в положението, бе човек! Бива ли заради един стомах да губя цяло дежурство? Ами ако вземат, че обявят операцията?

Какъв артист е пустият Морти! Направо си е сбъркал професията. Ако му кажеш да се разкара и затвориш телефона, продължи на 9.

Ако се смилиш над него и му отстъпиш съботното дежурство срещу днешното, мини на 184.