Операция „Звезден гост“

148

Струва ти се, че е минала цяла вечност, но в действителност навярно са изтекли само една-две минути, докато десантниците се изравняват с теб. Единият разгръща храста и мигновено отскача назад с вик:

— Не мърдай, копеле! Горе ръцете! Хей, момчета, насам! Грингото е тук!

Бавно се изправяш и вдигаш ръце. Чувстваш се зашеметен — не толкова от самото залавяне, колкото от една отчайваща мисъл: командосите са знаели за теб!

Под прицела на три автомата излизаш на открито с внимателни, предпазливи крачки. Надяваш се поне Дани да остане незабелязан, но дотичалият четвърти десантник разгръща храстите и зяпва от изненада.

— Това пък какво е?

Един от първите трима хвърля поглед към неподвижното тяло на пришълеца и категорично обяснява.

— Извънземен, глупако!

— Не му правете нищо лошо — обаждаш се ти. — Той… Той е пострадал от падането.

— Ще видим — изръмжава познавачът на извънземни. — Тръгвай напред! Ръцете зад главата!

Мини на 260.