Операция „Звезден гост“

50

Определяш посоката и повеждаш Дани на изток. Вървите бавно, защото пришълецът явно не е във форма. Мислено правиш равносметка на изминалите няколко часа. И тъй, диктаторът няма да получи достъп до извънземните технологии. Поне в това отношение можеш да считаш задачата си за изпълнена…

— А в другото просто няма да стане — довършва мислите ти Дани. — Забранено ми е да контактувам с хора — още не сте достигнали ниво на развитие, при което да сте безопасни дори за себе си, камо ли за околните. Направих изключение за теб просто защото нямаше накъде. Сам виждаш, че без твоята помощ съм загубен.

— По дяволите, Дани, това е нелепо — не издържаш ти. — Искаш да ме накараш да вярвам, че там, горе, се тъпчете на всеки четвърт час. А ако вечерята закъснее, тутакси падате в безсъзнание. Такава тъпотия не би измислил даже Алф. Нали го знаеш, онзи от комедийния сериал.

— Естествено, че не — обидено отговаря пришълецът. — Там, горе, както казваш ти, почти не се тъпчем. Храносмилането е остаряла биологична функция, един вид резервен вариант. То и не би могло да ми осигури достатъчно енергия. Получаваме я отвън. Но след като апаратурата в диска се повреди…

— Че защо не каза да ти сваля един акумулатор от хеликоптерите?

— Аз да не съм ти робот? — още повече се обижда Дани. — Биоенергията, която използваме, има толкова общо с електричеството, колкото… колкото например в твоя случай една пържола с наръч сено. Впрочем, излишно е да ти обяснявам. Основното вече го разбираш, колкото и нелепо да ти се струва: имам нужда от храна. Въпреки огромната разлика в строежа и устройството ни, храня се с почти същото, с което и ти.

— Защо тогава просто не си хванеш някакъв улов тук? Или не потърсиш плодове, годни за ядене…

— Защото съм техник, а не ловец. Ние сме много по-специализирани от вас — биха ми трябвали години, за да се науча да ловя дивеч. А колкото до плодовете — в тази джунгла много от тях са отровни и ти го знаеш, нали?

Въздъхваш. Никога не си предполагал, че първата ти среща с космически гост ще премине изцяло под знака на гладния стомах.

— Значи сега е най-добре да ти потърся храна.

— Така е — съгласява се Дани. — Още повече че, както усещам, и ти си гладен.

Наистина си гладен. Само че как ще осигуриш дори и най-скромното меню?

Ако носиш пакети концентрирана храна, нямаш никакви проблеми. Отдели по един за себе си и за Дани. С това въпросът е решен и можеш да преминеш на 24.

Ако нямаш пакети храна, но имаш въдица, това също може да е идея. Според картата вече наближавате бреговете на река Аракуана, а червеи в меката почва наоколо сигурно има колкото щеш. При този вариант продължи на 210.

Ако разполагаш с огнестрелно оръжие, би могъл да изпробваш ловния си късмет на 175.

А ако всички тези варианти отпадат (или просто не ти харесват), остава само да потърсиш плодове на 262.