Операция „Звезден гост“

252

Изведнъж очите на генерала стават студени и пронизващи като на змия.

— Внимавай, Херкулес! Ако си ме излъгал, горчиво ще съжаляваш. Моите момчета знаят такива трикове, че смъртта ще ти се стори блажено избавление.

Мълчиш.

— Диего! — крясва Гарсия.

— Слушам, господин генерал — отговаря някой зад гърба ти.

— Вземи една дузина от хората и проверете хеликоптерите на първата група. Нищо да не се взима! Отговаряш с главата си за всяка находка!

Не чуваш отговор — навярно Диего само е козирувал. В палатката настава тишина. Гарсия стои неподвижно срещу теб, продължавайки да те фиксира със змийските си очички. Минутите се нижат безкрайно бавно. По челото ти се стича струйка пот.

— Май взе да те хваща страх, Херкулес — разсмива се генералът.

И в този момент върху палатката се стоварва грохотът на първата експлозия.

Мини на 85.