Операция „Звезден гост“

204

Лицето на Дани е все тъй непроницаемо, но в гласа му звучат развеселени нотки.

— Пак забравяш, че чета мислите ти. Много добре виждам колко си любопитен. Но признавам, хареса ми как извъртя нещата към чувството за дълг. Изобретателен си… Добре, нека се опитаме да стигнем до пункта. Но после наистина ще изтрия мястото му от паметта ти!

— Така да е — кимваш ти и изваждаш картата. — Е, накъде ще вървим?

Мини на 33.