52

Пришълецът се хваща за главата.

— Моля ти се, спести ми тия баналности! В главата ти гъмжи от филмови клишета! Знам, че героите на Силвестър Сталоун и Арнолд Шварценегер не биха постъпили така. Обаче животът не е кино.

— И къде точно е тоя проклет спасителен пункт, мътните да го вземат? — изругаваш ти.

— Съжалявам, но не мога да ти кажа. Нямам право.

— Искам само да ти помогна да стигнеш дотам. Предполагам, че после спокойно ще можеш да изтриеш сведенията от паметта ми.

Пришълецът свива рамене с почти човешки жест.

— Не се безпокой, ще стигна някак. А и да не стигна, не е толкова важно. Ние не се боим от смъртта като вас… Пак ти казвам, аз вече съм обречен. Спасявай се поне ти…

Какво ще му отговориш?

Че за нищо на света няма да го изоставиш — мини на 253.

Че ако не се бои от смъртта, трябва да помисли поне за дълга си — продължи на 204.

Ще се съгласиш с него — прехвърли се на 106.

Загрузка...