Операция „Звезден гост“

88

Под прикритието на мрака се промъкваш до селцето — всъщност само пет-шест схлупени къщурки от суров кирпич и ръждясали тенекии. В двора на една от тях забелязваш да съхнат прострени дрипи. Тъкмо от това се нуждаеш — при сегашните обстоятелства излишната елегантност може единствено да ти навреди. Само след минута вече се отдалечаваш от селото с вързоп парцаливи дрехи под мишницата.

Прекарваш нощта в някаква царевична нива, където закопаваш херметичния костюм и цялата си екипировка (освен златните монети, ако имаш такива). А когато на разсъмване продължаваш към крайбрежието, никой не би допуснал, че си нещо друго, освен бедняк от селата край джунглата.

Мини на 64.