132

Съществото с образа на Грегъри Пек лежи неподвижно. Поднасяш храната към носа му. Никакъв резултат. Опитваш отново… и ръката ти преминава през лицето му. Тихичко се изругаваш за глупостта. Разбира се, това, което виждаш, е само илюзия. Истинското му лице е някъде около корема на високата фигура, с която ти се представя.

Този път опитът ти е успешен. Грегъри Пек замаяно отваря очи, надига се и поема храната. Апетитът му се оказва поразителен за толкова дребно същество. След няколко минути от гощавката не остава и троха.

— Е, сега вече можем да поговорим — бодро заявява пришълецът, докато сяда срещу теб с кръстосани крака. — И вземи да свалиш тоя шлем. Няма опасност от заразяване, а усещам, че се задушаваш.

Мини на 49.

Загрузка...