Операция „Звезден гост“

89

Перспективата за чудовищна експлозия зад гърба ви действа по-ефикасно и от най-силните стимуланти. Без повече колебания двамата се втурвате през джунглата на изток. Трябва да се признае, че въпреки дребния си ръст пришълецът умее да тича. Но скоро усещаш, че нещо не е наред. Край него започват да се появяват полупрозрачни безплътни образи — ту Грегъри Пек, ту задъханият Дани де Вито, ту Силвестър Сталоун. Фигурите им минават като призраци през храсти, дървета и лиани.

— Дани! — възкликваш ти. — Какво ти става?

Вместо отговор пришълецът внезапно се препъва и пада. Навеждаш се над него.

— Ставай, Дани! Трябва да бягаме!

— Няма да мога… — глухо изрича той. — Бягай… Спасявай се поне ти…

Свиваш юмруци.

— Глупости! Няма да те изоставя!

— Излишно е… да загинем и двамата… — настоява Дани. — Остави ме… с мене е свършено… Бягай… Обещавам ти, че ще се спасиш… ще видиш… подарък…

Очите му се затварят. Стоиш нерешително, приведен над дребното тяло. Какво ще направиш сега?

Ще послушаш съвета на Дани и ще избягаш — прехвърли се на 197.

Ще го носиш на гръб — продължи на 255.