Операция „Звезден гост“

323

Намираш едно полупразно барче, поръчваш си питие и слагаш пред бармана една златна монета. Очите му светват.

— Това е твърде много, сеньор… Колко да ви върна?

— Задръж рестото, амиго — усмихваш се ти. — Ще получиш още толкова, ако познаваш някой, дето да ми уреди пътуване до Мексико.

Барманът също се ухилва.

— Без излишни формалности, нали, сеньор? Е голям късмет имате. Тъкмо ми е дошъл на гости такъв човек. Елате отзад.

Заобикаляш тезгяха и барманът те въвежда в малко складче, задръстено с кашони и каси. На една празна бъчва седи огромен мъжага, облечен с протрити панталони и мръсносива фланелка.

— Слушай, Диего… — започва барманът.

— Чух всичко — прекъсва го мъжагата. — Е, приятел, давай парите… Давай, не се ослушвай. Ако искахме да те ограбим, досега вече да сме ти теглили ножа.

Доводите му са неоспорими. Изваждаш монетите. Диего доволно ги подхвърля на длан и те тупва по рамото.

— Така те искам, гринго! Хайде, ела сега да те скрия някъде из складовете. Утре сутрин „Ла гуапа“ потегля за Тампико. Като се стъмни, ще те натоваря.

Мини на 130.