347

За един невидим човек няма нищо невъзможно — нито транспорт, нито набавяне на храна, нито минаване през полицейски постове. Още по пладне на следващия ден пристигаш в Пуерто Осо, а през нощта вече потегляш на борда на товарен кораб за Мексико. Трите дни плаване минават без произшествия, като главната ти грижа е да не се пречкаш в краката на екипажа.

На четвъртия ден слизаш на пристанището в Тампико, правиш няколко предпазливи крачки между тълпата… и внезапно привличаш вниманието на цяла дузина хлапета — ваксаджийчета, вестникарчета, продавачи на банани и какви ли не други стоки. „Невидимостта“ е изчезнала завинаги. Може би малко преждевременно, защото скоро привличаш интереса и на мексиканските полицаи.

Мини на 342.

Загрузка...