Операция „Звезден гост“

149

След като излизаш от заседателната зала, ти тръгваш към „затвора“, за да свалиш херметичния костюм. Но кой знае защо, не ти се иска да направиш това. Странна работа, винаги си се оплаквал от неудобствата на този костюм, а сега не желаеш да се разделяш с него. Добре де, можеш да се преоблечеш и в самолета.

Спускаш се надолу по стъпалата и излизаш навън. Охраната пред щаба едва удържа напиращите да влязат. Наоколо гъмжи от народ — техници, военни, колеги от Оперативния отдел. Паркингът отпред е претъпкан с небрежно паркирани автомобили.

Някой те потупва по рамото. Обръщаш се и виждаш срещу себе си черната физиономия на Дейв. За разлика от друг път, по лицето му няма и следа от усмивка.

— Какво става, мой човек? — пита той. — Операцията ли започва?

Грохот на реактивни двигатели откъм пистата заглушава последните му думи. Стреснато обръщаш глава и виждаш как на фона на звездите бавно се издига издълженият черен силует на самолет, изхвърлящ зад себе си сноп от ярки пламъци.

— Да — тихо казваш ти. — Операцията започна. Току-що излетя Морти.

И без повече да слушаш въпросите на Дейв, тръгваш към пистата, където под светлината на прожекторите група техници се суетят около грамадния транспортен самолет „Херкулес С-130“.

Мини на 60.