Операция „Звезден гост“

9

Телефонът повече не звъни и това те убеждава, че си имал право. Ако Морти беше толкова зле, щеше да се обърне към полковник Слейн, а полковникът не си поплюва. Досега сто пъти да те е викнал по специалната връзка — той и без това обича да проверява бойната готовност.

Следобедът минава толкова скучно, че почваш да съжаляваш задето отказа на Морти. Чудо голямо — дежурство в събота. Честно казано, никога не си вярвал в тия суеверия за нощта срещу неделя и ако те беше помолил някой друг, сигурно щеше да се съгласиш на замяната. А през почивните дни би могъл да отскочиш до Карсън Сити или дори до Лас Вегас. Но така или иначе изборът е направен, тъй че няма какво повече да мислиш по въпроса.

След този скучен следобед и още по-скучната вечер пред телевизора решаваш да си легнеш рано. Сънят ти както винаги е спокоен и имаш чувството, че едва си затворил очи, когато те събужда оглушителен звън.

Скачаш, изключваш сигналната инсталация и светкавично се обличаш. Вече толкова пъти са те вдигали по тревога, че вършиш всичко автоматично. Опитваш да се свържеш с базата, но телефонът непрекъснато дава заето. Е, няма как, ще трябва да отидеш дотам и да докладваш, че си приел тренировъчното повикване. Намяташ коженото яке, защото пустинните нощи са хладни и излизаш навън.

Докато караш джипа към базата, на няколко пъти се прозяваш от отегчение. Тия учебни тревоги започват да стават банални. Но отегчението ти моментално изчезва, когато виждаш, че охраната пред портала е удвоена. Момчетата те познават и обикновено те пускат да минеш без формалности. Този път обаче трябва да спреш и да представиш пропуска. Началникът на караула дълго се взира в снимката, сякаш те вижда за пръв път, а през това време двама войници те държат под прицел, като че си дошъл специално да взривиш базата. Сърцето ти изтръпва. Какво означава това? Да не би…

Когато най-после те пускат да минеш, ти подкарваш като луд към щаба. От далечината долита грохотът на реактивни двигатели и виждаш как на фона на звездите бавно се издига издълженият черен силует на самолет, изхвърлящ зад себе си сноп от ярки пламъци. Вече не се съмняваш — операция „Звезден гост“ е започнала.

Паркингът пред щаба е претъпкан с небрежно паркирани автомобили. Вратите на много от тях зеят отворени. Наоколо нетърпеливо крачат напред-назад техници, военни, колеги от Оперативния отдел. Някои напират да влязат в сградата, но охраната не пуска никого.

Забелязваш в тълпата едрата фигура на Дейв и го дръпваш настрани. За разлика от друг път по лицето му няма и следа от усмивка. Още преди да го попиташ каквото и да било, той те поглежда сериозно и кимва.

— Така е, мой човек. Няма шега. Операцията започна. Преди малко изстреляха Морти. На всички останали е наредено да чакат заповеди.

— Къде е станало? — развълнувано питаш ти. — Кога?

Дейв поклаща глава.

— Още нищо не са казали. Не се вълнувай, скоро ще разбереш. Нали виждаш, вече ви подготвят самолета.

И той кимва към пистата, където под светлината на прожекторите група техници се суетят около грамадния транспортен самолет „Херкулес С-130“.

Мини на 60.