211

Зад бюрото срещу теб седи дребен човечец в генералска униформа. Още повече го смаляват огромните навъсени телохранители, застанали от двете му страни. Няма съмнение, попаднал си пред генерал Гарсия. Познаваш го от вестниците и телевизията, макар да не си подозирал, че е толкова нисък.

В кабинета настава тягостна тишина. Без да бърза, генералът запалва пура, после се ухилва и приветствено размахва ръка.

— Добре дошъл в скромния ми дом, Херкулес!

Последната дума те поразява като удар. Херкулес! Точно така те нарече полковник Слейн преди началото на операцията. Това не може да бъде съвпадение. Гарсия знае за разговора в заседателната зала. А оттук изводът е само един — че има свой агент в ръководството на Проект „Хеспериди“. И този агент е един от тримата, които бяха в залата.

По гърба ти пробягват студени тръпки. Трябва на всяка цена да се измъкнеш. Само да успееш да го излъжеш…

— Уважаеми генерале, знам за вашия интерес към Проект „Хеспериди“. Винаги съм изпитвал искрено възхищение към вас и ако ме освободите, ще мога занапред да ви снабдявам с ценна информация.

Генералът подигравателно подвива устни.

— Тъй ли? Скъпи приятелю, няма да ви кажа какво да правите с въпросната информация само защото съм твърде възпитан човек. Вече разполагам с по-надеждни източници.

Какво ще му отговориш?

„В самото ръководство на Проекта, нали?“ — прехвърли се на 235.

„Не разбирам за какво говорите“ — мини на 79.

Ще премълчиш — продължи на 158.

Загрузка...