Операция „Звезден гост“

120

Струва ти се, че е минала цяла вечност, докато най-сетне дочуваш гласа на стареца:

— Готово, сеньор. Елате…

Когато се измъкваш от царевицата, той ти подава някакви дрипи.

— Облечете това. А другото закопайте. Че ако ни спре полицията…

Съветът му е разумен. Набързо се преобличаш и закопаваш в нивата цялата си екипировка (освен златните монети, ако ги имаш). След това старецът те отвежда до малка каручка, натоварена със сено.

— Скрийте се тук, сеньор и не мърдайте. Дано Господ ни опази до Пуерто Осо.

Въпреки тревогата, умората от преживените изпитания надделява. Затрупан под сеното, ти заспиваш, а когато се събуждаш, вече е утро и старецът те дърпа за рамото. Намирате се на някаква тясна уличка, съвсем близо до пристанището.

— Пристигнахме, сеньор. Вървете… Не сме се виждали, не сме се чували…

Продължи на 254.