Операция „Звезден гост“

14

Устните на стареца затреперват, сякаш всеки момент ще се разплаче.

— На мен ли го разправяте това, сеньор? С единия крак вече съм в гроба и по-добре от вас ги знам тия работи. Ама в тая страна няма ни Бог, ни дявол, само хора с пушки, откакто се помня. — Изведнъж той се оглежда на всички страни и едва чуто прошепва: — Елате. Ще сторя каквото мога… и дано всеблагият Исус се смили над душите ни.

Продължи на 23.