164

Втурваш се надолу по склона, прескачайки отчаяно камъни и храсти. Наоколо кънтят трясъците на дълги автоматни откоси. С отвратително свистене няколко куршума прелитат сякаш на сантиметри от главата ти. Препъваш се в някакво жилаво стъбло и политаш във въздуха, но по чудо отново се озоваваш на крака. Надолу, само надолу — това е единственото спасение.

Мини на 238.

Загрузка...