19.

Сега вече Тони приемаше работата си по преценката на рисковете, свързани с Ванс, като още по-спешна. Не стигаше това, че Ванс беше на свобода, но и той трябваше да приключи по-скоро с тази работа, за да може спокойно да се съсредоточи върху другия, таен проект. А и щеше да се наложи да си намери някакво друго място, където да работи. Трудно би успял да скрие заниманията си тъкмо от човека, в чийто офис се беше разположил, особено когато ставаше дума за човек, проницателен като Карол Джордан.

По моя преценка Ванс страда от личностното разстройство, определяно като „Нарцисизъм“. Ключът към разбирането на Ванс е съзнанието, че той има патологична нужда да контролира всичко. Той има нужда да живее в среда, където всичко му се подчинява. Във всички случаи в центъра трябва да бъде той. Има нужда да манипулира останалите индивиди около себе си и да контролира начина, по който се развиват събитията. Някои лица с мания за контрол използват страха и заплахите, за да получават желаното от хората; Ванс се възползва от харизмата си, за да им попречи да разберат какво представлява всъщност. И това не е само защото така му е по-лесно — той има нужда от тяхното обожание. Има нужда хората да му се възхищават. На това е бил посветен целият му живот, преди да се озове в затвора, а предполагам, че този принцип е ръководил и живота му зад решетките.

Той разполага с изключителна самодисциплина още от младежките си години. Стремял се е отчаяно да се постави в такава позиция, че хората да го уважават и да му се възхищават. Майка му практически не му е обръщала внимание, а баща му се е отнасял към него с презрение. Не му харесвали усещанията, които е будело у него тяхното отношение, и си поставил за цел да принуди света да го забележи. Вероятно единственото, което му е попречило да се ориентира към свързана с насилие престъпност още в младежка възраст, е било откритието, че има спортен талант. Установяването на този факт му открива пътя към това обожание, което е искал да изпитват към него.

Но за да постигне целта си е било необходимо да развие самодисциплина. Трябвало е да тренира и да намери начин да се организира и психически, не само във физическия смисъл на думата. Фактът, че е имал такава феноменално успешна спортна кариера, доказва колко добре се е справил с постигането на тази цел. Само месеци са го делели от почти сигурен златен медал на олимпиада в дисциплината „Хвърляне на копие“, когато една злополука го лишава от долната част на ръката, с която мятал копието. Поне един от психолозите, разговаряли с Ванс, идентифицира злополуката и последиците от нея като трансформиращ момент, приемайки, че до този момент Ванс е бил психически здрав индивид. В подкрепа на тази позиция се цитира фактът, че ръката му е пострадала в резултат на една героична постъпка.

Моето убеждение е, че Ванс винаги е страдал от личностно разстройство. Ампутацията е била стресов момент, който го е накарал да премине окончателно границата. Разполагаме с разкази за негови прояви на садистично сексуално поведение още преди злополуката, както и за проявена жестокост към животни. Нивото на проявявания садизъм при инквизициите, на които е подлагал жертвите си, не се увеличава, за да предположим, че му е трябвало постепенно да се учи — духом той вече е бил в необходимото състояние, за да пожелае тъкмо това.

Ванс винаги се е справял отлично с прикриването на психическите си отклонения зад привидна искреност и чар. Физическата му привлекателност винаги е била важен елемент от способността му да убеди околните, че проблемът не е в него. През годините, когато беше водеща фигура в телевизията, за него често се казваше, че жените искат да спят с него, а мъжете искат да бъдат като него. Не вярвам да е изгубил способността да предизвиква такива реакции. Препоръчвам внимателна преоценка на поведението му в затвора, както и преглед на всякакви съмнителни инциденти, случвали се сред хората от неговото обкръжение — особено ако е имало случаи на насилствена смърт или смърт при подозрителни обстоятелства.

Не съм запознат с подробностите около неговото бягство от „Оукуърт“, но бих бил много учуден, ако то не е осъществено с активно съучастие на хора вътре в затвора и вън от него. Макар че той влезе в затвора преди повече от дванайсет години, вън от него той все още разполага с кохорта от верни почитатели. Във фейсбук негови почитатели са направили страница „Джако Ванс е невинен“. Само тази сутрин 3754 души са „харесали“ страницата. Един от тези поддръжници — казвам „един“ съвсем съзнателно, тъй като Ванс не обича да рискува излишно, а участието на повече от един човек в подготовката на бягството му би увеличило риска — му е помогнал. Препоръчвам да се проверят хората, които са го посещавали. Би било от полза да се знае с кого е разговарял той по телефона, но съм почти сигурен, че за важни разговори той е използвал мобилен телефон, който са му осигурили тайно.

Не пропускайте да обърнете внимание и на всички служители, които са имали професионални контакти с него в затвора. Не забравяйте Майра Хиндли7 и надзирателката в затвора, която става нейна любовница. Те са имали план за бягство, който остава нереализиран. А Ванс несъмнено е по-ловък, отколкото е била някога Хиндли. Знаем вече, че е успял да убеди психолог, работещ със затворници в пригодността си да заеме място в крилото за групова терапия. Що се отнася до мен, ако единственият начин да се попречи на Джако Ванс да се озове в това крило би бил да се изгори затворът, аз бих пристигнал там незабавно с една туба бензин.

Тони спря за миг и препрочете последното изречение. Звучеше рязко, несъмнено. А и той не беше изградил кариера, критикувайки колегите си. От друга страна, вниманието на човек, от когото се е очаквало да не се поддава на манипулациите на копелета като Ванс, е било приспано до такава степен, че да допусне прехвърлянето му на място, където той в никакъв случай не е трябвало да припарва. Психолозите се обучават да разпознават травмираната психика и начина, по който тя си отмъщава; в случая някой си бе позволил недопустим пропуск и Тони нямаше намерение да го прикрива. Не и сега, когато Джако Ванс беше на свобода и най-вероятно търсеше начин да си отмъсти. Особено като се имаше предвид, че самият Тони вероятно беше една от мишените на отмъстителната му ярост.

И той остави думите, набиващи се на очи със своята неформалност.

Предполагало се е, че социален служител от затвора ще го придружи до мястото, където е трябвало да работи през деня. Възможно е това лице също да е замесено в бягството. А ако има действително основание за отсъствието му, това основание може също да е било аранжирано от Ванс от затвора. Възможно е например близките на въпросния социален работник да са били изложени на някаква опасност.

Независимо от това, не бива да се приема, че служителите на затвора са извън всякакво подозрение по отношение на това, което се е случило. И по отношение на нещата, които може да се случат занапред. Няма съмнение, че някой е помагал на Ванс отвън и е много възможно това да продължи.

Тони избута очилата на челото си и потърка с пръсти горната част на носа си.

— Дотук всичко беше ясно — измърмори той. Всичко, което бе написал дотук, би трябвало да е очевидно дори за полуумен. Но през годините той беше научил играта, която трябваше да се играе в подобни случаи. Налагаше се да включиш очевидното, та хората, които щяха да четат доклада, да се зарадват, че са проницателни като професионалисти. Тогава не се дразнеха толкова, когато ги стреснеш с нещо, което не са очаквали. Въпреки че му плащаха именно за това. Дълбоко в себе си всички смятаха, че онова, което вършеше той, бе просто приложение на обикновен здрав разум.

Понякога, мислеше си той, имаха право. Но не и в случаи като този.

Тони разкърши рамене и отново постави пръсти върху клавишите. Пое си дъх, като пианист, очакващ знак от палката на диригента, после започна да пише трескаво.

Ванс умее да планира. Разполага с убежище, което му е било осигурено от човека, който е работил за него отвън. Ще избягва да се появява по местата, където е пребивавал най-често преди, защото знае, че ще го търсим тъкмо там. Няма да отиде нито в Лондон, нито в Нортъмбърланд. Къде ще избере да се установи зависи от това, което възнамерява да извърши.

Това за него ще бъде временна база. Ще остане там само толкова време, колкото ще му бъде необходимо, за да осъществи намеренията си. Вероятно вече ще е уредил необходимото, за да отиде след това на ново място, където ще може да се укрие и да започне нов живот. Би бил глупак, ако се опита да направи това в Обединеното кралство; очаквам да си е избрал някакво място в чужбина. Разполага със солидни средства, така че пред него има и много възможности. Изкусително е да предположим, че ще избере страна, с която Обединеното кралство няма договор за екстрадиция на престъпници, но той е достатъчно арогантен, за да вярва, че никой няма да го открие и другаде. Нищо в документацията не подсказва, че той говори някакъв чужд език. Необходимо е да може да комуникира, за да упражнява желания контрол, така че ще отиде на място, където английският е първи език. В САЩ е трудно да се влезе, но успееш ли, е изключително лесно да потънеш, особено ако имаш много пари като Ванс и следователно няма нужда да обременяваш социалната осигурителна система. Освен това той ще иска да живее някъде, където ще може да си осигурява най-съвършените възможни протези, без да му задават много въпроси, а това отново ни насочва към САЩ. Освен това там, за разлика от Австралия и Нова Зеландия, нямат практиката да излъчват стари английски телевизионни програми, така че не съществува опасността някой, гледал повторение на „Визитите на Ванс“, да го разпознае. Някои от държавите, в Персийския залив също предлагат добри възможности, защото там личното пространство се уважава дълбоко, а и много от жителите говорят английски. Поначало бих посъветвал да се проследят парите му, но хора като Ванс познават други хора, които пък знаят как да направят така, че парите да изчезнат без следа.

И така, големият въпрос е какво има намерение да извърши той, преди да се насочи към окончателната си дестинация. Ако се вземе предвид как постъпи с Шаз Боуман, когато мислеше, че има опасност тя да осуети плановете му, смятам, че Ванс възнамерява да си отмъсти на хората, които според него са виновни, задето се е озовал в затвора.

Главната му мишена ще бъде служителят на полицията, съумял да го разобличи и да го арестува: Карол Джордан, понастоящем главен инспектор от криминалната полиция на Брадфийлд.

Има и други криминалисти, които участваха в неофициалното разследване на случая: Крис Дивайн, понастоящем сержант в същото подразделение на полицията; Леон Джаксън, който навремето беше редови детектив в лондонската полиция; Кей Халам, детектив от Хампшър; и Саймън Макнийл, който работеше като детектив в полицията на Стратклайд. Като се вземе предвид сравнително широкото огласяване на собственото ми участие в залавянето му, предполагам, че и аз фигурирам в неговия списък.

Когато прочете това, написано на екрана, черно на бяло, то му се стори някак по-нереално. Просто думи на някаква страница — не нещо, заради което си струва да лежиш буден нощем и да се тревожиш. Наистина, каква беше вероятността Ванс да го подгони като ангел на отмъщението?

— Подсвирквам си в тъмното, за да си придам смелост измърмори той. — При това фалшиво.

Той продължи да пише.

Сред другите основни мишени ще бъде и Мики Морган, бившата му жена, и партньорката й, Белси Торн. В очите на Ванс те двете не са изпълнили своята част от сделката. Мики го е предала, разкривайки, че бракът им е бил само фиктивен. Тя не пожела да го подкрепи с присъствието си в съда, и нито веднъж не отиде при него в затвора. Когато успя да постигне анулиране на брака с аргумента, че той никога не е бил консумиран, го превърна в обект на присмех и презрение. И превърна себе си в негов враг. Там, където е тя, ще се появи и Ванс. При това скоро. Вероятността той да следи тези свои потенциални жертви дава сигурно най-ефикасният способ да бъде заловен Ванс.

Всичко това беше твърде безкръвно, твърде академично. И нямаше нищо общо с писъка, надигащ се в дълбините на мозъка му, когато пред очите му трепна нежелана картина — унищожението на Шаз Боуман. Не му се искаше Пиърс Ламбърт да реши, че е станал истеричен, но искаше да е напълно сигурен, че Ламбърт ще обърне внимание на предупреждението му.

Джако Ванс е вероятно най-целеустременият и организиран убиец, който съм срещал. Той е злодей, който не познава нито разкаянието, нито съчувствието. Подозирам, че не зачита никакви ограничения. Той не убива за удоволствие. Убива, защото съгласно собственото му егоцентрично мировъзрение, жертвите му го заслужават. Успял е да организира идеално бягството си от затвора. Не мисля, че конкретният момент има някаква значимост.

Предполагам, че му е отнело много време да подготви всичко до съвършенство. А сега, ако не предприемем решителни мерки, ще започне да убива.

Загрузка...