Разплата

11.

Тони пристъпи по-напред в стаята, приковал поглед в Карол.

— Съжалявам — каза той. — Но се налага да разговаряме. Насаме.

Когато Карол забеляза колко е сериозен, раздразнението, изписало се по лицето й, отстъпи място на недоумение. През всичките тези години, откакто се познаваха, Тони никога не се беше проявявал като паникьор. Какъвто и да бе поводът за това прекъсване, не можеше да е нещо незначително.

— Влез в кабинета ми — каза тя, кимвайки към отворената врата. Тони продължи натам, без дори да поспре за миг. Карол въздъхна и разпери ръце пред колегите си в израз на безпомощност. Всички в екипа й бяха привикнали към ексцентричностите на Тони, но тя все още се вбесяваше, когато той влизаше така, сякаш притежаваше всичко — и всички — тук.

— Както вече казах: Кевин, ти ще разговаряш с момчето, което е делило апартамента със Сузи Блак. Струва ми се, че ще е добре да вземеш със себе си Пола. Сам, поговори с доктор Шаталов за снимка, която бихме могли да ползваме за идентифицирането. Крис, поработи със Стейси, за да осъвремените информацията на таблата в съответствие с наличните файлове. И не забравяйте машините за татуировка — Карол хвърли поглед през рамо и забеляза, че Тони вече крачи нетърпеливо из кабинета. — Ще се върна — добави тя уморено.

Карол затвори вратата на кабинета зад себе си, но не си даде труд да спусне щорите. Не очакваше разговорът да изисква такава степен на дискретност.

— Надявам се оправданието ти да е добро, Тони — каза тя и се отпусна тежко на стола си. — Чакат ме три убийства. Нямам време за нищо, което не е въпрос на живот и смърт.

Тони спря да крачи и се опря с ръце на бюрото й, застанал срещу нея.

— Струва ми се, че случаят напълно отговаря на изискванията — отвърна той. — По-рано тази сутрин Джако Ванс е избягал от затвора.

Лицето на Карол застина от шока.

— Какво?

Отговорът й беше напълно автоматичен. Тони не си направи труда да повтаря. В продължение на един дълъг миг Карол се взираше в него, после каза:

— Как са допуснали да се случи такова нещо?

Тони изсумтя презрително.

— Случило се е, защото Ванс е по-умен от целия персонал на един затвор от категория С.

— Категория С ли? Как е възможно той да е бил в затвор от такава категория? Та той е осъден убиец!

— Да, и образцов затворник според Министерството на вътрешните работи. Не е направил една погрешна стъпка през всичките тези години, откакто е в затвора. Или по-скоро е замитал следите си така успешно, че е създал такова впечатление — в гласа му се долавяше гняв, но той не полагаше усилия да го прикрие. Ако не можеше да прояви някаква емоция и пред Карол, значи в целия си живот нямаше място, където би могъл да открехне вратата към вътрешния си живот. — Не само че е лежал в затвор от категория С, но и бил преместен в крилото за групова терапия. Можеш ли да повярваш? Свободни контакти между затворниците, килии като хотелски стаи, групова терапия, която той в качеството си на майстор манипулатор е можел да ползва за собствените си цели — оттласна се от бюрото и се отпусна на един стол. — Иде ми да отпусна глава на бюрото ти и да зарева.

— Е, помагал ли му е някой? Стената ли е прескочил?

— Очевидно са му помагали доста и отвътре, и отвън. Представил се е за друг затворник, който трябвало да бъде пуснат навън за деня. Имал билет за временно освобождение, нали знаеш, по онези програми, с които се предполага, че се помага на хората, чиято присъда изтича да се адаптират отново към външния свят — той плесна с длани по бедрата си. — Другият затворник трябва да е участвал в замисъла. Не си забравила какъв е Ванс, като надуши раним човек. Успява да разучи слабостта му, а после се насочва право към нея, създавайки у човека усещането, че му е пратен свише, за да реши проблемите му. Сигурно е бил в състояние да предложи нещо, от което другият се е нуждаел — той скочи от стола и отново започна да крачи напред-назад. Карол се опитваше да си спомни кога за последен път го е виждала така развълнуван, че вълнението му да има и физически израз. Накрая се досети. В един апартамент в Берлин. Когато бе застрашена личната й безопасност. Започна да й се изяснява, че корените на вълнението му може да са същите.

— Тревожиш се за мен — каза тя. — Предполагаш, че може да се насочи към мен.

Тони спря на място като закован.

— Разбира се, че се тревожа за теб. Спомням си онова, което ти самата ми предаде. Думите, които ти е казал онази нощ, когато го арестува.

Карол изпита чувството, че ледени пръсти докосват тила й. Тихо произнесените, гневни думи на Ванс я бяха вледенили навремето; връщаха се в мрачните й, заплетени сънища месеци след това. Понякога дарбата й да си спомня дословно чутото можеше да се превърне в проклятие. „Всички ще съжалявате за тази нощ“, бе казал той. Опасността се излъчваше от него като мирис, и я караше да се чувства омърсена и уплашена. Тя се опита да преглътне с внезапно пресъхналото си гърло и каза:

— Той надали ще се навърта наоколо в търсене на отмъщение — опитвайки се да убеди най-вече себе си. — Вероятно си е подготвил убежище, където да се скрие. Ще отиде някъде, където ще може да има чувството, че вече си е възвърнал контрола над живота си. А това не би могло да се случи в тази страна, камо ли пък някъде близо до мен.

— Не бих разчитал на това — отвърна Тони. — Спомни си какво направи той с Шаз Боуман.

Споменът за стореното от Ванс върна мислите на Карол и към младата служителка на криминалния отдел, която се готвеше да стане профайлър под ръководството на Тони. Припомни си яркосините й очи, блестящите й способности на анализатор, пламенното й желание да служи на правосъдието. Шаз бе тази, която откри статистически значимото струпване на жертви на сериен убиец. Тя бе и тази, която уличи Джако Ванс, спортна легенда и телевизионна звезда, като възможен заподозрян, колкото и невероятно да изглеждаше това. Убедила се, че не може да разчита на подкрепата на колегите си, тя бе решила да действа сама, да хвърли подозренията си в лицето на Ванс. И той я беше убил — брутално, унищожавайки човешкия й образ.

— Но тя представляваше заплаха за безопасността му. За свободата му — възрази Карол, съзнавайки колко слабо е възражението й.

Тони поклати глава, гняв се прокрадна и в изражението му.

— Никой не пожела да се вслуша в думите на Шаз. Дори и аз, за мой вечен позор. Нищо от това, което казваше, не би могло да убеди някой по-високопоставен служител на полицията да започне да проучва Ванс, камо ли пък да го арестува. Той беше един от големите зверове в джунглата, а тя — просто някаква мушица. Уби я, защото тя го дразнеше. По ирония на съдбата в крайна сметка именно това убийство стана причина той да се озове в затвора. Ако беше оставил Шаз на мира, щяха да я пренебрегнат като глупава жена, поддала се на фантазиите си. Именно нейното убийство тласна всички нас към действие.

Карол кимна в знак на съгласие, отпуснала рамене.

— А той не е глупав. Не е възможно сега да не съзнава това, дори навремето да не го е разбрал. Ясно е, че е подготвял това бягство от години. Защо би рискувал да го заловят отново, само и само за да си отмъсти? — Тя хвърли поглед през стъклото към оживлението във външната стая. Имаше нужда да пийне, но не би допуснала някой от подчинените и да я види да пие, докато с на работа. Съжали, че не беше спуснала щорите, но сега вече беше късно. — Нима би продължил да се навърта наоколо, за да си отмъсти? След толкова продължително планиране сигурно е уредил и място, където да се укрие. И това място със сигурност е в чужбина — вероятно в страна, с която нямаме договор за екстрадиция на престъпници?

Продължаваше да се опитва да убеди сама себе си, да пропъди страха.

— Той не вижда света така, както го виждаме ние, Карол. Ванс е психопат. В продължение на години отвличането, изнасилването и изтезаването на млади момичета е придавало смисъл на живота му. И ние го лишихме от това. Това го гризе непрестанно оттогава. Повярвай ми, желанието да ни накара да страдаме, е на челно място в списъка на приоритетите му. Познавам Ванс. Седял съм на една маса с него и съм проследявал хода на мислите му. Той ще иска разплата — и ти ще бъдеш на прицел.

Тони седна отново, рязко, ръцете му стиснаха здраво страничните облегалки на стола.

Карол се намръщи.

— Не само аз, Тони. Аз просто то арестувах. Ти беше човекът, който анализира престъпленията му поведението му. Ако има такъв списък, ти също си в челото. И не само ти. Какво ще кажеш за всички онези начинаещи профайлъри, които застанаха рамо до рамо, за да отмъстят за загиналата? Те също са застрашени. Леон, Саймън и Кей — внезапно прозрение накара Карол да посочи към стаята отвъд стъклената преграда. — И Крис. Все забравям, че именно тогава се запознах с Крис, защото работехме по два различни аспекта на един и същи случай. Крис също трябва да е в списъка. Никой не изгаряше от желание да уличи Джако Ванс в убийството на Шаз повече от Крис. Тя е мишена. Всички те са мишени. И трябва да бъдат предупредени — внезапен пристъп на гняв се надигна у Карол. — Защо никой не ме е предупредил по официален път? Защо научавам това от теб?

Тони сви рамене.

— Нямам отговор на този въпрос. Може би защото още не съм предал моята преценка за възможните опасности. Но ти вероятно си права. Не съм убеден, че те са играли чак толкова важна роля, за да бъдат прицел за Ванс сега. Но е редно да бъдат предупредени.

— Както и бившата му жена — каза Карол. — Господи! Кажи ми, че са предупредили поне Мики Морган.

— Казах им незабавно, че трябва да я предупредят — отвърна Тони. — В неговите очи онова, което тя направи, е предателство. Не само не пожела да остане край него, но и предпочете да го унижи. Поне той така вижда нещата. Не пожела да се разведе, а подаде молба за анулиране на брака. Ние с теб разбираме защо на Ванс му е бил необходим такъв фиктивен брак, но за средния обитател на някой затвор това, че не си консумирал брака си, може да означава само едно — той изгледа Карол с мрачна ирония. — Че си жалък нещастник, който не може да го вдигне.

Карол забеляза болката в очите му, съзнавайки, че той за пореден път завърта ножа в раната си. Не само импотентността му се бе изправяла между тях двамата през годините, но тя със сигурност не беше подпомогнала отношенията им.

— Ти не си жалък нещастник — каза тя сухо. — Престани да се самосъжаляваш. Но разбирам това, което казваш за Мики — начинът, по който тя реши да се отърве от Ванс, го е превърнал в посмешище, и то в най-добрия случай.

— В неговите очи това е бил умишлен ход — каза Тони. — Но ми се струва, че той няма да се насочи първо към нея. Онова, което тя направи, беше вторично, така да се каже. Истинските злодеи за него са онези, които го лишиха от живота, на който беше навикнал.

— Тоест ние — отбеляза Карол. Тревожността и започваше да се покачва, наближавайки нивото на паника. Наистина имаше нужда да пийне нещо.

— Струва ми се, че за нас се отваря едно малко прозорче, от което може да се възползваме, преди той да предприеме нещо — каза Тони. — Ванс никога не е поемал излишни рискове. Той ще предпочете да си отпочине и да се убеди, че плановете, които е кроил в затвора, могат да се реализират и на практика. Това дава на всички ни време да реорганизираме начина си на живот и да си осигурим убежище.

Карол го изгледа стъписана. Представата да отстъпи пред страха си й прозвуча като проклятие.

— Да се крием? Ти да не си луд? Трябва да останем по местата си и да работим с хората, на които ще бъде възложено да го търсят.

— Не — възрази Тони. — Това е последното място, на което трябва да бъдеш. Трябва да бъдеш на място, където той няма да те потърси. На половин път към върха на някоя планина в Уелс, или на някоя оживена лондонска улица. Но със сигурност не и в екипа по издирването — именно те са хората, които той ще наблюдава най-старателно. Карол, искам всички ние да оцелеем от това. И най-добрият начин да го постигнем, е да не се навираме между шамарите, докато не хванат Ванс и не го върнат там, където му е мястото.

Карол го изгледа яростно.

— Ами ако не го хванат? Колко време ще прекараме в укритие? Колко дълго ще трябва да не водим нормален живот, очаквайки да ни кажат, че е безопасно да се появим?

— Ще го заловят. Той не е Супермен. Тъй като е бил дълго в затвора, няма представа, че междувременно сме заживели в постоянно контролирано общество.

Карол изсумтя презрително.

— Така ли мислиш? Необоримите доказателства, благодарение на които беше осъден, се дължат на ранни версии на инструментите за наблюдение, с които разполагаме сега. Струва ми се, че той отлично съзнава какво има вън от затвора. Ако е бил в отделение за групова терапия, значи е разполагал с телевизор и радио, а може дори да е имал ограничен достъп до интернет. Тони, Ванс знае точно от какво трябва да се пази и е съставял плановете си, имайки това предвид.

— Тогава това е още едно основание да се пазиш — настоя упорито Тони и удари с длани по облегалките на стола. — Дявол да го вземе, Карол, не искам това побъркано копеле да ми отнеме още някого.

Не се опитваше да контролира изражението си и тя си спомни колко лично бе приел смъртта на Шаз Боуман. Вината, която пое на собствените си рамене, му беше тежала с години, не на последно място защото съдът допусна Ванс да избегне последиците на това свое особено жестоко деяние.

— Няма да изгубиш никого — каза тя. Гласът и беше мек и топъл. — Няма да стане като последния път. Но ченгета като нас не се крият от животни като Джако Ванс. Хора като нас тръгват по следите им — тя вдигна ръка, за да го възпре, когато той отвори уста, за да каже нещо. — И аз не казвам това в духа на някаква глупава, безразсъдна смелост. Казвам го, защото вярвам в думите си. Ако допусна страхът да ме завладее, по-добре да напусна работа още сега. За ново начало пък да не говорим. Единственото, което бих виждала пред себе си, би било едно ранно пенсиониране.

Тони въздъхна, съзнавайки, че е победен.

— Не мога да те принудя — каза той.

— Не, не можеш. А ако останалите не са се променили страшно много през изминалите десетина години, няма да успееш да принудиш и тях. Трябва да се заемем с преследването му.

Тони сгърчи лице в болезнена гримаса.

— Моля те, не прави това, Карол. Моля те. Предупреди останалите, разбира се. Но просто продължи да се занимаваш с обичайната си работа. Остави преследването на хора, които той не си е поставил за цел да убие.

— Ами ти? Ти така ли ще постъпиш?

Тони установи, че няма сили да срещне погледа й, макар да мислеше, че няма от какво да се срамува.

— Ще бъда далеч от фронтовата линия, ще изготвям оценка на рисковете. Предположения за онова, което Ванс се готви да извърши. Къде ще иска да отиде. Имах намерение да се скрия в някоя уелска планина заедно с теб, за да се възползвам и от твоите предположения, но това няма да стане, нали? — Той отново почувства как гневът зазвучава в гласа му. Този път той го потисна, принуждавайки се да говори спокойно и непринудено. — Вероятно днес ще уредя някой друг да поеме случаите ми в „Брадфийлд Мур“ и ще тръгна с колата обратно към Устър, където ще мога да работя спокойно.

Този вариант не се поправи на Карол. Искаше й се той да е около нея, за да може да го контролира.

— Предпочитам да останеш тук — каза тя. — Щом няма да се крием, най-малкото, което можем да направим, е да останем близко един до друг. Да се постараем да не даваме на Ванс шанс да нападне някой от нас.

Тони не изглеждаше убеден.

— Ти се занимаваш с разследване на серийни убийства, а се предполага, че аз не бива да работя с теб. Ако любимият ти началник ме види да се навъртам тук, ще получи сърдечен пристъп.

— Толкова по-зле за него. Освен това, доколкото си спомням, ти беше намерил начин да заобиколим забраната?

Тони продължаваше да избягва погледа й.

— Не стигнах до това. Тази история ме накара да забравя всичко останало. А сега трябва да се заема с оценка на положението по случая с Ванс. Предлагам следното: да работя в твоя кабинет зад спуснати щори, а после, когато предам заключението си в министерството, ще уредя някак нещата. Приемаш ли?

За свое учудване Карол се разсмя.

— Ти си безнадежден случай, надявам се да го съзнаваш.

— Но в замяна на това трябва да ми обещаеш нещо…

— И какво е то?

— Ако той се появи някъде близо до нас, ще се скриеш.

— Нямам намерение да се крия някъде из уелските планини — Карол стисна непреклонно устни.

— Не, това ми е ясно. Но моята лодка все още с на пристан край Устър. Можем да вдигнем платна като Писана и Бухалът4. Ще можем да пропъдим Ванс от мислите си.

Карол се смръщи. Това не беше този Тони Хил, когото тя познаваше от толкова години. Да, действително той твърдеше отскоро, че се е променил из основи, след като успя да открие кой е бил биологичният му баща и разбра причините, поради който той бе предпочел да не играе никаква роля в живота му, което му помогна да приеме по-уравновесено миналото си. Но тя се съмняваше, тъй като не забеляза особени признаци на промяна, като изключим някои по-повърхностни като решението му да напусне Брадфийлд и да се премести в Устър, във великолепната едуардианска къща. Действително това означаваше да обърне гръб и на работата си в клиниката за психичноболни престъпници „Брадфийлд Мур“, но Карол беше убедена, че решението да се откаже от тази работа няма да изтрае повече от няколко седмици.

Тони приемаше прекалено лично разучаването на болната човешка психика, за да се откаже от него задълго. Щеше да се намери друго болнично заведение за престъпници с психически отклонения, други болни мозъци за изследване. Тя не се съмняваше в това нито за миг.

Но идеята да потеглят на неподготвена предварително екскурзия, неизвестно накъде, в неговата лодка по каналите, беше толкова нетипична за него, че като че ли доказваше наличието на истинска промяна. Карол не помнеше кога за последен път Тони беше ползвал годишен отпуск, за действително заминаване на почивка пък и дума не можеше да става. Може би и той чувстваше как страхът гризе сърцето му.

— Ще решаваме това, когато стигнем дотам — измърмори Карол и тръгна към вратата. — Но първото, което искам да направя, е да съобщя неприятната новина на Крис. А след това трябва незабавно да се заемем с издирването на останалите от екипа, за да уведомим и тях.

Тони се изправи.

— Не, ти оставаш тук — каза Карол, пресегна се зад него и спусна щорите.

— Трябва да се прибера у дома, при лаптопа си — възрази той.

— Не, не трябва. Можеш да ползваш моя компютър.

— Само че тук я няма моята брилянтна интродукция.

Карол се ухили мрачно.

— Ако имаш предвид стандартното въведение, което слагаш в началото на профилите, можеш да ползваш някой от старите профили, които си правил за нас. Ще ги намериш в директорията, наречена за удобство „профили“. Съжалявам, Тони. Ако нещата са толкова сериозни, колкото ги представяш ти, то и ти трябва да се пазиш не по-малко, отколкото искаш аз да пазя себе си.

Докато влизаше отново в общото помещение, тя си каза, че той не би могъл да възрази по никакъв начин на това.