Разплата

42.

Карол съзнаваше, че Амброуз и Патърсън я възприемат като досадница, но й беше все едно. Какво си мислеха те за нея я вълнуваше много по-малко от залавянето на Ванс. Амброуз бе разпечатал списък със срещите, извадени от бележника на Тери Гейтс, и й го беше дал.

— Възложих търсенето на най-добрите си хора, но засега не сме стигнали доникъде, защото е събота и повечето хора не отговарят на служебните си телефони — бе казал той. — Предположих, че ще искате да видите списъка, да прецените дали няма да ви даде някои идеи.

Тя си каза, че той просто се опитва да се отърве от нея, но това не я вълнуваше особено. Беше благодарна, че може да ангажира с нещо мислите си. Бездействието беше нещо непоносимо за Карол. По-скоро тази нетърпимост, отколкото неспособността й да понесе скръбта на родителите си и обвиненията, които те й отправяха, стана причина тя да тръгне за Устър. За нея свободното време означаваше, че не би могла да избегне мислите за Майкъл — което би я отвело право към бутилката. Сега тя наистина не искаше да тръгне отново по този път. Не искаше да носи вината за съсипването на собствения си живот. Не беше сигурна, че ще успее още веднъж да намери обратния път.

Тя се зае със списъка. Скоро успя да прецени, че описаните в него срещи могат да бъдат групирани в три отделни пътувания до Лондон и едно до Манчестър. Първото отиване в Лондон включваше три срещи. Имаше записани телефонни номера, адреси и инициали и за трите. Патърсън й осигури с нежелание телефон и компютър, след което тя се зае първо да потърси в Гугъл. Това я отведе до компания, която предлагаше онлайн справочник на фирмите наематели на офиси из цял Лондон. Откри два от адресите на сайта, заедно с пълен списък на наемателите на съответните сгради, но третият не фигурираше там.

Двете фирми, които успя да намери незабавно, имаха и сайтове. Те бяха специализирани в предлагането на контакти със създадени вече офшорни компании, чакащи закупуване, в страни, където системите на финансова регулация не бяха особено прозрачни. Карол разпечата оскъдната информация за всяка от двете фирми.

Тя набра номера, отбелязан до часа на следващата среща за деня и изслуша автоматичния запис, уведомяващ я, че се е свързала с Централния архив на Уестминстър. Обзета от любопитство, Карол отвори сайта на архива. По средата на съдържанието видя нещо, което според нея би могло да представлява интерес за Гейтс — показалците на общинските регистри. Ако Ванс си бе поставил за цел да приеме нова самоличност, щяха да му бъдат необходими нови документи, които да я потвърждават. В лошото старо време престъпници, търсещи подходяща нова самоличност, трябваше само да отидат до „Сейнт Катринс Хаус“ в Лондон, а по-късно в Центъра за родова история в Излингтън, където се съхраняваха гражданските регистри за раждания, бракосъчетания и смъртни случаи. Там можеха да открият смъртен акт на човек, роден по същото време като тях, починал за предпочитане още като бебе или малко дете. Оттам се добираха до акта за раждане на същия човек, и си поръчваха копие от него.

Въоръжаха ли се с акт за раждане, можеха да започнат да трупат нови, автентични документи за самоличност. Шофьорска книжка. Паспорт. Сметки за ток, телефон, или вода.

Банкови сметки. Кредитни карти. И ето ти една завършена нова самоличност, която би издържала на проверка на летище или на фериботен терминал.

Но тероризмът стана причина много от тези вратички да бъдат затворени, и тази процедура да се затрудни значително. Регистрите станаха недостъпни за обществеността. При търсене можеха да бъдат получени само най-общи данни, които вървяха с определен номер и човекът, който поръчваше дадено удостоверение за някое лице, трябваше първо да цитира въпросния номер. Така задвижването на подобна фалшификация отнемаше доста повече труд и време и оставяше зад себе си някаква документирана следа. Карол написа набързо предложение за действията, които трябваше да се предприемат в понеделник сутринта, и го изпрати на Амброуз. Щяха да възложат на някой късметлия да отиде до Централния граждански регистър и да провери дали Тери Гейтс не е поръчвал издаването на копия от актове за раждане и смърт, и брачни свидетелства. Това би осигурило данни за възможни нови самоличности на Ванс и отправна точка за търсенето.

Разбира се, в наши дни никой не си даваше труд да се занимава с бавно, постепенно и търпеливо изграждане на нова самоличност. Фалшифицирането на документи бе усъвършенствано до такава степен, че бе достатъчно да цитираш на фалшификаторите име и дата на раждане и да им дадеш снимка, за да ти осигурят пълен комплект съвсем автентични на вид документи. Въпреки всичко обаче първоначалните данни трябваше да са достоверни, за в случай че някой реши да се поинтересува. Карол бе готова да се обзаложи на месечната си заплата, че Тери Гейтс бе посетил Централния архив на Уестминстър, за да потърси възможна нова самоличност за Джако Ванс. Може би дори повече от една.

Проверката на данни като тези от симкартата на Тери Гейтс сега беше далеч по-бърза и лесна благодарение на възможностите на интернет и осигурения на полицията достъп до различни бази данни. Само преди няколко години онова, което Карол успя да открие в рамките на два часа, би отнело на няколко криминалисти дни, през които биха търсили и разпитвали хора, за които се знае, че работят на границата между законното и незаконното. Макар че за това време тя разговаря само с едно човешко същество — стар приятел от отдела за борба с фалшификациите, вече имаше доста ясна представа от това, което бе интересувало Тери Гейтс. Информация за фирми, документи за самоличност, частни банки, подчертано съмнителна частна детективска агенция и бивш адвокат, чието занимание сега бе да се рови из имотния регистър и после да продава данните на някои притежатели на вписаните там имоти на мърляви драскачи от жълтата преса. Интересите на Гейтс подсказваха, че е провеждал две обособени операции. Първата е била насочена към осигуряването на нови самоличности за Ванс и на необходимите проводници, които да възстановят връзката му с неговите пари. Втората очевидно бе насочена към проследяване и откриване на други лица. Най-вероятно обектите, към които Ванс е щял да насочи отмъщението си. На някои детективи действително им предстоеше много работа, ако до понеделник сутрин не бяха успели да открият Ванс. Но дотогава поне щяха да имат по-ясна представа за обхвата на заплануваното от него отмъщение.

Почти бе приключила подробната си записка, предназначена за Патърсън, когато влезе Стейси Чен. Изглеждаше като слязла от страниците на модно списание, препоръчващо облекло за свободното време, в съвършено съчетан спортен тоалет и елегантно куфарче на „Хенк“. Карол знаеше, тъй като бе проверила в Гугъл, че елегантният черен куфар от високоустойчива карбонова материя струваше повече от десет хиляди паунда. Навремето се бе случвало да се запита да не би Стейси да взема подкупи. После се бе поинтересувала малко по-задълбочено, и бе установила, че само едно от софтуерните приложения, които Стейси разработваше в свободното си време, й носеше повече от милион годишен приход.

Веднъж Карол бе попитала Стейси защо си дава труд да ходи на работа.

— Онова, което върша тук, на работното си място… ако го вършех като частно лице, щяха да ме арестуват. Приятно ми е да имам законното право да се ровя из данни за живота на други хора — бе отвърнала тя. И после бе хвърлила бърз, безизразен поглед към Сам Еванс, което беше още един, по-различен отговор.

Стейси я видя и тръгна към нея.

— Благодаря, че дойде — каза Карол.

— Задачата изглежда доста по-интересна от работата по случаите в Брадфийлд — отвърна Стейси. — Това, което вършех досега там, беше само рутинна обработка на данни. Макар че междувременно Пола откри нещо, което може да стане повод за сериозна работа.

— Така ли? — последните двайсет и четири часа бяха накарали Карол напълно да забрави събитията в Брадфийлд. Думите на Стейси й напомниха, че има задължения и другаде.

— Нищо не ми е казала.

Лицето на Стейси остана напълно безизразно.

— Решихме, че си имате достатъчно проблеми. Пък и идеята е толкова странна, че Пола искаше първо да направи някои проверки, преди да вдигне шум около нея.

— Е, за какво става дума?

Беше готова да слуша каквото и да е, стига то да успяваше да ангажира вниманието й, макар че в момента онези случаи сякаш бяха отдалечени на милиони мили от нея.

— Откриха нов труп, знаете ли?

Карол поклати глава.

— Редно беше някой да ме уведоми поне за това.

Стейси описа набързо случая на Карол.

— И тъй като начинът, по който е извършено убийството, е толкова рядко срещан и специфичен, направената връзка изглежда неоспорима — завърши тя. — В средата на деветдесетте е имало някакъв слабо известен американски сериал, наречен „Човекът от лабиринта“, и сегашните убийства копират точно убийствата от неговите първи четири епизода. Някакъв тип от Оклахома поддържа фен сайт за филма. Пола искаше да му се обади, за да провери дали фенове от Обединеното кралство са се свързвали с него, но аз я предупредих, че той вероятно няма да й каже нищо. Тези маниаци се защитават един друг, приемат се като някакви самотни герои, вървящи срещу течението — тя повдигна вежди. — В случая течението сме ние. Кукувици. Тъй или иначе, предложих първо да разгледам сайта. Може да имат форум, или книга за посетители, или профил в Туитър, в който мога да вляза. Ще се поровя и ще видим какво ще открия — усмивката смекчи строгото й изражение. — Винаги се намира някоя задна вратичка.

— Много интересно. И Пола се е сетила за това сама?

Стейси насочи вниманието си към куфарчето, качи го на едно от бюрата и се зае да го отваря.

— Така мисля.

Ако пред нея беше някой друг, Карол веднага щеше да определи поведението му като прикриващо неувереност. Но тъй като това бе Стейси, й бе трудно да прецени. Въпреки това инстинктът й подсказваше, че в разказа й има някои пропуски.

— Много налудничаво ли ще прозвучи, ако кажа, че това много ми напомня начина, по който разсъждава Тони?

Стейси я погледна за миг.

— Знаете, че Пола е голяма негова почитателка. Може да е прихванала нещо от уменията му.

Карол беше наясно, че се е изправила пред непробиваемата стена на лоялността.

— Това там са компютрите на Тери Гейтс — тя посочи масичката. — Виж какво ще успееш да измъкнеш от тях. Но не забравяй и случаите в Брадфийлд. Той подчертано съкращава периодите между убийствата.

Стейси сви рамене.

— Мога да оставя програмите да обработват хардуера на Гейтс, а аз да работя по материалите от Оклахома. Ако имаме късмет, по-късно днес ще успея да ви представя нещо. Ако не, тогава утре.

Успокояващата увереност на Стейси бе точно това, от което се нуждаеше в момента Карол. Добре бе да знае, че поне някой владее положението. Но ако Тони Хил се беше набъркал в работата по случаите в Брадфийлд, Карол искаше да е наясно. Убийството на брат й бе доказателство, че Тони не работи вече така, както някога. А като имаше предвид сегашните си чувства, не й се вярваше някога да може да работи отново с него. И последното, което искаше, бе някой негов ход да я свари неподготвена.

— Благодаря, Стейси — каза тя разсеяно, озъртайки се вече за Амброуз, който можеше да даде отговор на следващия й въпрос. Къде беше всъщност Тони Хил?