Разплата

29.

След супата последва сирене с бисквити и плодове. Ванс си мислеше, че цялото това здравословно хранене си е чиста загуба на време. И без това скоро щяха да бъдат мъртви — и тогава нямаше да има значение дали са се хранили здравословно или не. Понамести се, опитвайки се да седне по-удобно. Ако и двамата се върнеха към работата си, идеше да мине доста време, преди да успее да ги изненада. Възможно бе да минат цели часове. Но това не го смущаваше. Той беше представител на последното поколение, което вярваше в добрите страни на отложеното удоволствие. Знаеше хубавите неща се случват само на онези, които умеят да чакат. Изречението му звучеше като онези мнемонични фрази, които се ползваха в училищата за по-лесно запаметяване — „Добрите момчета заслужават награда“ или „Ричард от Йорк се сражавал напразно“17. За него това изречение се бе превърнало в мантра.

Но този път той не позна. Когато приключиха с яденето, те прибраха чиниите в миялната машина. После жената се обърна към мъжа и плъзна ръка по предната част на широките му спортни панталони, а после се притисна към него. Той отметна глава назад и обхвана с ръце гърдите й, плъзгайки леко отворените си длани по тях — като мим, който се преструва, че ръцете му са срещнали стъкло. Тя го целуна по шията, а той я притисна силно към себе си, измъкна блузата от полата й и пъхна ръката си под нея, за да докосне голата й кожа. С другата си ръка я галеше по задника. Тя направи няколко крачки напред, принуждавайки го да тръгне заднешком към стълбите.

После се разделиха за миг. Тя изхлузи тениската през главата му и я хвърли на пода. На свой ред той смъкна ципа на полата й, тя я остави да се смъкне на пода и я прекрачи.

— Охо! — възкликна тихо Джако, видял чорапите и жартиерите й. Тъкмо сега изобщо не бе мислил за секс, но почувства как вече членът му се втвърдява, докато наблюдаваше представлението, което мъжът и жената несъзнателно изнасяха в негова чест.

Поизправи се на седалката, осъзнал, че това може да се окаже най-добрата възможност за него. Ако се чукаха като обезумели, надали биха обърнали внимание на каквото и да било наоколо. Той сграбчи един малък сак, поставен пред седалката до него, излезе от колата, все още стиснал таблета, и тръгна пеш към къщата. Една пътечка водеше от основния път към входната врата. Той беше видял това в Гугъл Ърт. Вървейки, разделяше вниманието си между екрана на таблета и терена, който прекосяваше.

Когато Ванс стигна до пътечката, му се наложи да смени екраните, защото те се бяха качили горе на полуетажа, маркирайки пътя си нагоре с разхвърляни дрехи. Тя все още беше с чорапи и колан с жартиери, той имаше само един чорап. Ванс се препъваше, вървейки напред, тъй като не можеше да откъсне очи от екрана видя как тя коленичи на леглото и пое втвърдения му пенис в устата си. Той зарови пръсти в косата й, после лекичко я отблъсна, превъртя я така, че да легне по корем и влезе в нея изотзад, обхванал с ръце гърдите й, хапейки нежно рамото й.

Ванс затича тромаво напред. Не можеше да си позволи да пропусне такава прекрасна възможност. Вратата, разбира се, беше отключена. Та нали се намираха в провинцията, при това посред бял ден. Тук никой не заключваше вратата си. Той я отвори тихо, после свали обувките си. Влезе вътре и внезапно сцената на екрана се сдоби със звуков фон — стенания, пъшкания, произнесени наполовина думи. Ванс остави таблета, измъкна от сака гумени ръкавици и ги нахлузи. После измъкна същия нож, който му беше свършил такава добра работа с Тери. Заизкачва се безшумно по стълбите.

Когато главата му се озова над нивото на площадката, той установи, че няма нужда да пази тишина. Чукаха се така, като че ли животът им зависеше от това, и Ванс почувства как втвърденият му член опъва панталона. Колко време ли беше минало, откакто за последен път бе спал с жена? За миг му дойде налудничавата идея да убие мъжа и да заеме мястото му. Това щеше да е наистина незабравим секс. После предпазливостта му се обади. Такъв вариант включваше прекалено много рискове, прекалено много неща можеха да се объркат по най-ужасен начин. Достатъчно трудно беше да удържиш една ужасена жена с две ръце, камо ли пък с една.

Той изкачи последните стъпала. Движеше се леко и уверено. Винаги се бе справял най-добре в положения, в които всичко бе планирано предварително от него. Но този случай се развиваше дори по-добре, отколкото бе очаквал. Той застана зад двойката точно когато мъжът, задъхан, достигаше последния етап преди оргазма, движейки ритмично задника си напред–назад. Тя крещеше и се притискаше заднешком към него, и пъхнала ръка между краката си, правеше необходимото, за достигнат оргазъм едновременно.

Тогава Ванс си позволи да се отпусне върху двамата, плъзгайки здравата си ръка под шията на жената. Плъзна по нея острието — от край до край, още преди някоя от жертвите му да бе осъзнала какво се случва. Кръвта рукна от гърлото й, а Ванс сграбчи с изкуствената си ръка мъжа за косата и дръпна главата му назад. Мъжът беше изпаднал в паника и се опитваше да отхвърли Ванс. Но елементът на изненадата и липсата на контрол работеха срещу него. Ванс плъзна острието по гърлото му и веднага всичко се оплиска в кръв. Той отстъпи и претърколи мъжа по гръб. Кръвта се пенеше и бликаше като фонтан от сънните артерии, тласкана по-бързо и по-високо от високото кръвно налягане, предизвикано от енергичния секс. Очите му се въртяха ужасено, после помръкнаха за секунди.

Ванс претърколи и жената. И за нея вече нямаше спасение, но кръвта все още излизаше с пулсиране от шията й, която ставаше все по-бяла, докато той я гледаше. Ванс бързо смъкна дрехите си, подгизнали от кръв, и застана над нея — с втвърден член, готов. Знаеше, че тя умира или вече е мъртва, но животът все още не беше отлетял далеч от нея — така че това не би било някаква отвратителна перверзия. Защото той не беше перверзен тип, това му беше напълно ясно. Не обичаше да убива и категорично не проявяваше никакъв интерес към некрофилията.

И все пак — бликащата кръв беше изумителна картина. А и в края на краищата, не убийството беше причина за възбудата му. Тя го бе възбудила, още докато беше жива. Но… Не му беше приятно да гледа раната и почти отрязаната й глава. Приятелят й бе имал добра идея. Ванс отново я обърна по корем и после, хлъзгав от кръвта на двете си жертви, се отпусна върху нея.