Разплата

52.

Ванеса Хил се протегна и си наля още една чаша вино, после отново се отпусна върху възглавниците на дивана. Обичаше този диван с плътната му, релефна дамаска, меките му възглавници и високите странични облегалки. Излежавайки се на него, се чувстваше като паша — каквото и да беше това — или като римлянин на пир. Обичаше да се сгушва сред възглавниците и меките завивки, да похапва нещо леко и да отпива с наслада от виното. Отлично съзнаваше, че подчинените й се отдаваха в почивките на всевъзможни сензационни предположения за личния й живот. Обаче истината беше друга — успехът и парите й бяха купили правото да постъпва така, както й беше приятно. А удоволствие за нея означаваше възможността да се наслаждава на собствената си компания, на хубаво червено вино и на онова, което предлагаха сателитната телевизия и внушителната й колекция от дискове. Пък и всъщност рядко й се удаваше възможността да се поглези така — една-две вечери седмично, това беше максимумът. Останалото време посвещаваше на изграждането на своята империя. Действително, вече имаше право да пътува безплатно в градския транспорт, но Ванеса все още нямаше намерение да се пенсионира.

Епизодът на „Момчетата от Медисън Авеню“ приключи, екранът потъмня и дойде ред на надписите. Тя се зачуди дали да изгледа още един епизод, но реши първо да види новините, а после да се върне към сериала. Изключи DVD–плейъра и улучи финалните кадри от поредния материал за размирици в Близкия Изток. Ванеса изпухтя. Колко лесно би се справила с тях! Нито един от тези хора не желаеше да каже онова, което мислеше. Навремето бе предположила, че ако Хилари Клинтън поеме външната политика на САЩ, това би довело до истински революционни промени, но в края на краищата всичко си остана същото. Дори говорителите, които четяха новините, изглеждаха отегчени. Единственият човек, който сякаш разцъфваше в подобни положения, беше онази невзрачна женица от Би Би Си, която се появяваше само когато нещо се оплескаше. Всеки, който видеше тази жена да се появява начело на екипа си близо до дома му, би трябвало да си вдигне чуковете и да си плюс на петите. Колкото и да беше пестелива, усмивката на Ванеса показа точно къде й бяха инжектирали ботокс.

— По-рано днес конефермата на някогашната телевизионна звезда Мики Морган е била обект на злонамерено посегателство — обяви говорителят малко по-оживено. Зад него разделеният на две екран показваше привидно идилична провинциална къща с конюшня до нея, а в съседство — снимка на Мики Морган в най-чаровния й вид, кръстосала прочутите си дълги крака пред дивана, на който седеше. „Не може да се мери с Ал Банкрофт31“, помисли Ванеса. — Служител в конюшните и два коня загинали при пожара, предизвикан във фермата й в Херефордшър. Единствено благодарение на бързата реакция на служителите в конефермата останалите ценни състезателни коне, отглеждани там за разплод, са спасени. Друг служител в конюшните, вдишал дим по време на пожара, е постъпил в болница. Не съществува опасност за живота му.

На екрана зад говорителя сега се появи кадър, на който се виждаше млада репортерка, застанала в далечния край на една алея заедно с няколко полицаи. Вятърът развяваше с все сила косата й. Тя гледаше малко стъписано, като че ли я бяха повикали по спешност, докато е гледала „Досиетата Х“. Чакаше търпеливо да се обърнат към нея, но говорителят имаше още текст пред себе си.

— Мики Морган водеше прочутото обедно телевизионно шоу „На обяд с Морган“. Тя прекъсна телевизионната си кариера, когато тогавашният й съпруг, бившият лекоатлет и шампион Джако Ванс, по онова време също телевизионен водещ, бе разобличен като убиец на няколко млади момичета. Самият Ванс осъществи сензационно бягство по-рано тази седмица, успявайки да се измъкне от затвора „Оукуърт“, намиращ се само на четиридесет и пет мили от фермата на бившата му жена. Кърсти Оливър се намира на местопрестъплението. Кърсти, свързва ли полицията това нападение с Ванс?

— Засега нищо не е обявено официално. Но доколкото разбрах, откакто преди два дни новината за бягството на Джако Ванс стана обществено достояние, фермата се намира под въоръжена полицейска охрана. Въпреки охраната обаче някой е успял да проникне във фермата и да запали огън в хамбара за сено зад основната сграда на конюшнята, която можете да видите зад мен — тя посочи с ръка над рамото си. — Фермата продължава да е затворена за посетители, не можахме да видим нито Мики, нито партньорката й Бетси Торн, макар да ни беше казано, че не са напуснали дома си.

— Много мило — уведоми Ванс, че и двете са си вкъщи — измърмори Ванеса.

— Благодаря, Кърсти. Ще се свържем пак, ако при теб има нещо ново — камерата показа отново лицето му, на което бе изобразена искрена загриженост. — Служители на полицията биха искали да разпитат Джако Ванс и във връзка с два други инцидента — двойното убийство в Йоркшър вчера сутринта и още един палеж в Устър снощи вечерта. — На екрана зад говорителя се появиха снимките на привлекателни на вид мъж и жена, и двамата между тридесет и четиридесет години. — Междувременно полицията идентифицира жертвите това са Майкъл Джордан, софтуер специалист, и партньорката му Луси Банърман, адвокат по углавни дела. Сестрата на Майкъл Джордан работи като криминалист в полицията на Брадфийлд, и според наши сведения именно тя е арестувала Джако Ванс по обвинение в убийство. — Ванеса бързо остави чашата си на масата и се изправи на мястото си.

— Карол Джордан — тя почти изплю думите й, а лицето й се изкриви неприязнено, доколкото гримасниченето бе изобщо осъществимо за нея напоследък.

Малко бяха хората, успявали някога да осуетят плановете на Ванеса. А на още по-малко от тях това им се беше разминало. Карол Джордан беше сред тези малцина. В живота на Ванеса тя беше песъчинката, разваляща вкуса на стридата. Макар и неохотно, Ванеса почти бе в състояние да изпита уважение към тази жена, Джордан. Тя имаше сила на характера и беше склонна да я използва, беше безмилостна, и със сигурност нищо не бе в състояние да я отклони от пътя, поставеше ли си някаква цел. Това бяха все качества, които самата Ванеса притежаваше в изобилие, затова ги ценеше и у другите. Тя предполагаше, че Карол Джордан притежава и нейната способност да преценява правилно силните и слабите страни на човешкия характер. Но докато Ванеса бе ползвала тази своя способност в свой интерес, за да изгради репутацията си на проницателен специалист в областта на човешките ресурси, Карол Джордан като че ли я използваше, за да може да изправя престъпниците пред съда. Ванеса не намираше в това никакъв смисъл. Каква полза би могъл да има човек от подобно занимание? Не можеше да се каже, че тя не е съгласна със съществуването на полицията. Все някой трябваше да следи отрепките да си стоят там, където им е мястото. Но това не беше кариера за човек, който държи на себе си. Затова и в крайна сметка не беше в състояние да уважава Карол Джордан.

Но преди да успее да се задълбочи в анализа на чувствата, които изпитваше към Карол Джордан, новинарският бюлетин отново привлече вниманието й и този път тя впери поглед в екрана като хипнотизирана. Говорителят беше приключил с информацията за двойното убийство и продължаваше:

— Ванс е издирван, за да бъде разпитан и за още един палеж. Снощи, в Устър, пожар практически е унищожил тази къща — на екрана се появи снимката на димяща развалина. — За щастие, когато е избухнал пожарът, в къщата е нямало никой. Полицията не цитира името на сегашния собственик, но според съседите предишният собственик, Артър Блайт, е починал миналата година и настоящият притежател на къщата се е нанесъл в нея съвсем наскоро.

Артър Блайт. Името, под което Еди бе решил да живее, когато се възстанови достатъчно, за да я напусне. Като че ли бе пожелал да забрави предишната си същност. Ванеса заслужаваше да получи къщата след всичко, което преживя около тази история. Но той я беше оставил на копелето. Не й беше ясно защо някой би пожелал да завещае каквото и да било на Тони. Тя със сигурност нямаше подобни намерения. Смяташе да пропилее докрай всичко, преди да дойде време да напусне този свят. След година–две, когато икономиката започнеше да се съвземе от кризата, щеше да продаде фирмата, която бе градила през целия си живот. И тогава щеше да започне да отмята всички приятни преживявания по своя списък с неща, които искаше да направи, преди да умре. Да изгледа четирите турнира от Големия шлем, и то от най-скъпите места, да отиде на сафари, за да види отблизо дивите зверове в Африка, да направи частна обиколка на Галапагоските острови, да посети филмовия фестивал в Кап, да наблюдава Северното сияние и още половин дузина други неща. Приключеше ли с този списък, за Тони нямаше да е останало и пукнато пени.

Говорителят вече беше преминал към футболните новини, но картината на изгорялата къща се беше запечатала ясно в съзнанието на Ванеса. Странен избор за човек, чиято цел е била да причини някому страдание. Джако Ванс също беше една от личностите, към които Ванеса изпитваше известно уважение, макар и против волята си. Той също беше човек, който преследваше неотклонно целите си, след като вземеше веднъж някакво решение. Нямаше значение, че онова, което искаше, беше в разрез със закона и морала, нямаха никакво значение стандартните осъдителни фрази, които се посипваха в медиите веднага щом някой пречукаше някого. Той преследваше неотклонно целите си и ако не беше му попречила Карол Джордан, а вероятно и Тони, припкащ като домашно кученце след нея, Ванс сигурно и до сега щеше да върши онова, за което най-много го биваше. Нищо чудно, че бе пожелал да си отмъсти. На негово място тя би изпитвала същото.

Ванеса се изкиска гърлено. Ако някога кажеше на глас онова, което мислеше, онези лигльовци, които все киснеха край автомата за вода във фирмата й, щяха да се подмокрят от ужас. За да преуспееш в този свят, се налагаше да се преструваш на мекосърдечен. Ванеса бе длъжна да признае, че Джако Ванс се беше справил впечатляващо и по тази линия. С цялата тази благотворителна дейност и предполагаемите му грижи за умиращите, беше успял да убеди всички, че е едва ли не светец.

Но не беше успял да убеди Карол Джордан. А по всичко личеше, че Джако е искал да си отмъсти и на Тони. Но да изгори къщата му? Това само по себе си беше достатъчно доказателство, че незаконният й син е безполезно нищожество. Карол Джордан поне бе имала близки, за чиято загуба щеше да скърби. А какво бе имал Тони? Само една къща. А ако Джако мислеше, че Тони е от хората, които биха се разстроили от загубата на материално притежание, тогава проучванията му явно не са били достатъчно задълбочени.

И в мига, когато тази мисъл й мина през ума, Ванеса изпита чувството, че някакъв леден полъх докосва тила й. Може би къщата беше само началото? Ами ако проучванията на Ванс се окажеха действително прекалено повърхностни? Карол Джордан бе загубила брат си. Ами ако по план Тони също трябваше да загуби свой родственик?

Тони тъкмо беше навлязъл в околовръстния път на Манчестър, когато телефонът му иззвъня. Толкова се стъписа, когато видя на екрана номера на Карол, че едва не се качи с колата на затревената площ, разделяща магистралата. Когато гумите минаха по ограничителните бутони, се разнесе шум, подобен на картечен откос.

Окончателно объркан, той натисна клавиша за отговор на повикването и извика в микрофона:

— Аз съм, тук съм! Добре ли си?

— Щях да съм по-добре, ако беше престанал с глупавите си опити да привлечеш вниманието ми с тези съобщения — каза тя. Тонът й в никакъв случай не можеше да се нарече дружелюбен. — Къде е Ванс?

— Нямам представа — отвърна той.

— Не си кой знае какъв профайлър, а?

Той не обърна внимание на оскърблението. Предположи, че тя просто се опитва да го ядоса. Поне се надяваше да е така.

— Къде си ти?

— Във Винтън Удс. Наблюдавам къщата, но ми се струва, че той не е тук. Къде е Амброуз?

— Пътува натам, също както и аз.

— Опитах се да му се обадя, но той не отговаря. Има само един път, по който се влиза и излиза от този комплекс. Струва ми се, че трябва да заемат позиция встрани от комплекса. Надуши ли ги Ванс, изобщо няма да слезе от главния път и ще изгубим следите му. И този път няма да можем да разчитаме на някоя удобна улика като онези, които бяха останали на харддиска на Тери Гейтс.

— Звучи логично — каза Тони.

— Знам, че звучи логично, но няма как да предам това на Амброуз. Не знам дали не е блокирал повикванията от моя телефон, но така или иначе нямам връзка с него. Трябва ти да му се обадиш и да обясниш. Той ще се вслуша в думите ти. Вярва, че си наясно с всичко, което се случва.

„Здравият разум й изневерява, каза си той. Здравият разум й изневерява, а аз все още съм прекалено далеч от нея.“

— Дори да се свържа с него, той няма да ме послуша. Аз не съм ченге. Нямам правомощия да се разпореждам в хода на операция. Трябва да говориш с Патърсън. Или с някой по-висшестоящ. Това не е нещо, което бих могъл да направя вместо теб, Карол.

— Искаш да кажеш, че не искаш да го направиш — каза тя тихо и с горчивина. — Не можеш да го преодолееш, нали? Заради съзнанието, че оплеска нещата, сега започваш да клониш към другата крайност. Държиш да ме защитиш на всяка цена. Готов си да оставиш Ванс да избяга, вместо да ме оставиш да се изправя срещу него, защото вярваш, че ще се проваля и че той ще ме убие. Щом не искаш да ми помогнеш, майната ти.

Тя прекъсна разговора. Тони удари с юмрук по волана.

— Блестящо! — изкрещя той. — Направо блестящо!

Докато гневът му утихваше, себененавистта му се задълбочаваше. Добре поне, че Карол не беше заварила Ванс в къщата. Това само отлагаше конфронтацията, но тя поне все още не се беше състояла.

Той продължи да шофира, обмисляйки трескаво онова, което знаеше, и възможностите, които произтичаха от него. Защо Ванс не се беше върнал в убежището си? От доста време беше на път. Сигурно имаше нужда да си почине добре — не в хотелска стая, където не би могъл да контролира обстановката. Щеше да има нужда да промени външния си вид — някъде, където никой не би забелязал, че е влязъл един човек, а излиза съвсем друг. Инстинктът на хищника му повеляваше винаги да се завръща в бърлогата си. Защо тогава Ванс не беше във Винтън Удс? Къде би могъл да бъде? И защо?

Тони предъвкваше този проблем, докато минаваше покрай Манчестър, Стокпорт, Аштън и Олдам и продължаваше с бясна скорост по главен път М62. След няколко мили се прехвърли на магистралата към Брадфийлд. Вече наближаваше Винтън Удс. Скоро щеше да има възможността да оспори преценката на Карол, разговаряйки с нея очи в очи.

Въпреки всичко продължаваше да го гризе въпросът къде ли се беше дянал Ванс.

— Ти искаш ние да живеем, за да страдаме — каза той. — Повечето хора биха казали, че дотук Карол е единствената, преживяла истинско страдание. Изглежда така, сякаш тя е получила пълната доза, а това, което сполетя Мики и мен, е само нещо като аперитив.

Стисна волана така силно, че го заболяха кокалчетата на пръстите.

— Дори да си смятал, че пожарът ще бъде достатъчен, при Мики нещата явно са се объркали. Смъртта на два коня и един работник в конюшнята това може да ги натъжи, но не е истинска трагедия, дори за Бетси, която много обича конете. Ти няма да оставиш нещата там недовършени. Но няма и да тръгнеш натам тази вечер. Около фермата гъмжи от полиция. Ще ти се наложи да почакаш — той въздъхна раздразнено. — Но това би било още една причина да се прибереш в убежището си, на мястото, където считаш, че си в безопасност. Да си починеш. Да преструктурираш плановете си и да направиш нови. И чак тогава ще потеглиш, за да причиниш на Мики нещо такова, което няма да забрави, докато е жива.

Звучеше убедително. Напомняше на начина, по който разсъждаваше Ванс. Тони бе имал нужда от известно време, за да си възвърне способността да следва мисловните ходове на Ванс. Но сега вече изпитваше увереност. Това не бяха само теоретични предположения. Той чувстваше като Ванс. Разбираше какви сили го движеха, от какво се нуждаеше и какво щеше да удовлетвори нуждите му.

— Мислеше, че всичко ще бъде бързо и кърваво. Че ще отметнеш набързо всички точки от списъка си, и че ще се почувстваш удовлетворен. Сега обаче вече си разбрал, че няма да е толкова лесно. Страданието, което трябва да причиниш, не може да бъде произволно…

Той замълча и потъна в мисли.

Конете не бяха достатъчни, къщата не беше достатъчна. За Тони загубата на къщата беше толкова опустошителна и потресаваща, колкото загубата на близък. Но никой друг не би я възприел така. Ванс би могъл да прецени размера на травмата, ако беше го наблюдавал и преценявал положението лично. Ако бе видял Тони в къщата му със собствените си очи, щеше да знае точно какво е постигнал. Но не беше станало така. Налагаше му се да разчита на чужди описания. На описанията на хора, които не бяха в състояние да схванат чувствата и преживяванията на другите.

В такъв случай щеше да му се струва, че изгарянето на къщата не е достатъчно. Логично бе Карол да бъде първият човек, когото да пожелае да му отнеме. Това несъмнено би му причинило неизмеримо страдание. Но Ванс не можеше да убие Карол, защото му беше необходимо тя да страда продължително, за да изпита той търсеното удовлетворение. А дали онова, което бе сполетяло Крис, а не Карол би било достатъчно? Но ако и обезобразяването и осакатяването на Карол не би го удовлетворило, не оставаха много възможности. В живота на Тони нямаше много приятели. Имаше немалко познати, колеги, бивши негови студенти. Имаше шепа хора, които самият той приемаше като приятели, но с тях не го свързваше такава близост, каквато бе необходима за целите на Ванс. При това в очите на един страничен наблюдател тези хора надали биха били нещо повече от колеги. Ако излезеше някъде с Амброуз или Пола, в очите на хората те биха били просто колеги, решили да изпият по една–две бири след работа. Нищо особено. Само някой, който познаваше Тони значително по-добре, отколкото Ванс би могъл да го познава, би схванал какво значение имаха за него тези контакти. Когато обмисляше отмъщението си, Ванс дори не би се сетил за тях.

За него, ако разплатата беше истинска, тя би трябвало да засегне обекта в самата му същност. Тони разбираше атавистичния порив да си върнеш на другия, да го накараш да си плати с лихвите. Откакто се помнеше, майка му го беше използвала като изкупителна жертва. Омаловажаваше всичко, което той правеше, критикуваше го, присмиваше му се. Беше се постарала той да израсне без баща, без убежище, без обич. Изобщо не се беше интересувала дали той ще успее или ще се провали. И той бе израснал като емоционално ограничена дисфункционална личност, и психиката му беше спасена единствено благодарение на късчетата обич, дарени му от други хора, и на дарбата му да съпреживява.

Когато бе разбрал за първи път докъде е стигала Ванеса в лъжите и предателството си, се беше заклел никога повече да не размени и дума с нея. Но колкото повече бе привиквал към идеята да промени живота си и да приеме ръката, която Артър Блайт му протягаше от отвъдното, толкова повече му се искаше тя да разбере, че въпреки усилията й Артър не е бил съсипан. Че мъжът, когото тя бе прогонила от живота си, бе открил друг вид сила, сила, която можеше да се противопостави на негативната ярост у Ванеса. И че тази сила бе излекувала една съществена част от духа на Тони. Той не можеше да си представи нещо, което би я вбесило повече.

Затова и беше отишъл една вечер с колата до Халифакс и бе почакал тя да се прибере у дома. Тя се беше учудила на появата му, но го беше поканила да влезе. Беше й казал всичко, което имаше да й казва, и всеки път, когато тя се бе опитвала да го прекъсне, бе повишавал тон, успявайки да я накара да замълчи. В крайна сметка тя се отказа да го прекъсва, като вместо това продължи да го слуша с присмехулно-презрително изражение. Но Тони можа да разчете по езика на тялото й, че тя всъщност кипи от безсилен гняв.

— Никога повече няма да стъпя в тази къща — бе казал той тогава. — Никога повече няма да те вида. Няма да е зле да организираш своевременно погребението си, Ванеса. Защото нямам намерение да се заема дори с него.

И после си беше тръгнал с олекнало сърце — състояние, което дотогава му беше напълно непознато. Прекрасно беше да си върнеш за стореното зло. Напълно разбираше защо Ванс се стреми към подобно облекчение.

Тогава го обзе прозрение. Той беше отишъл в дома на майка си. Човекът, който го бе следил, не би могъл да има представа защо е отишъл там и какво се е разиграло в къщата. Той беше видял просто един съвестен син, посетил майка си и излязъл от дома й усмихнат и в добро настроение. Наблюдателят е съставил доклада си и Ванс бе стигнал до погрешен извод.

В този момент Тони разбра точно къде се намираше Джако Ванс.