Бриджит

ЧЕТИРИНАДЕСЕТА ГЛАВА

Бурята се разрази на юг и не ги застигна, а на следващия ден небето се проясни. Към обяд пристигнаха в Турнен и на Бриджит много й се искаше да посети манастира Сен Мишел, но баржата спря само колкото да слязат няколко пътника и да се качат нови двама.

Новодошлите бяха високи и груби саксонци. Саксонските херцози бяха завладели източната част от империята на франките и сега Германия се управляваше от техния крал Ото, което никак не се харесваше на френския крал. Тези двама мъже имаха сурови, калени в битките лица, и дълги буйни коси с цвета на изсъхнала есенна трева. Бяха облечени в горни дрехи от дебели рунтави кожи, които им придаваха страховит вид и ги правеха да изглеждат като мечки. И двамата бяха въоръжени до зъби.

Саксонците седяха един до друг и не отделяха погледи от Бриджит, което я караше да се чувства неловко. Тя се премести по-близо до Ролан, ала той не погледна към нея, дори когато ръката й случайно докосна неговата. От няколко дена избягваше погледа й и девойката се чудеше защо.

Късно на следващия следобед, шестия ден от пътуването им, минаха през мястото, където река Мен се вливаше в Лоара и точно тук Бриджит, Ролан и Улф слязоха на брега. Девойката погледна с неохота сивия жребец и като си припомни неудобното пътуване върху гърба му, помоли Ролан да й позволи да походи малко пеша, ала молбата й бе отхвърлена. Младият мъж бе решил да изминат колкото се може повече път, преди да настъпи нощта.

Мракът падна бързо и те спряха на левия бряг на Мен сред малка горичка. Реката бе само на няколко метра и Бриджит реши да се изкъпе. Ролан се отправи на лов и й нареди да стъкне огъня, докато се върне. Бриджит събра сухи клони и ги натрупа на купчина, сетне извади чиста туника от вързопа си и се спусна към водата.

От другата страна на реката се виждаше обширно мочурище, а отгоре по течението се задаваше тъмно нещо, което се носеше към Бриджит. За миг девойката замръзна на мястото си, а сетне бързо се изкачи обратно по стръмния бряг. Обърна се и различи очертанията на сал. Скри се зад дърветата, проклинайки натрапниците, които осуетиха банята й. Улф приклекна до нея. Бриджит разсеяно го почеса зад ушите, докато напрегнато наблюдаваше бавно приближаващия сал. Най-сетне погледна към верния си приятел и се намръщи.

— По-добре да отидеш да хванеш нещо за вечеря, Улф. Норманът с удоволствие приема дивеча, който му носиш, но се съмнявам, че ще ти отвърне със същото и ще сподели лова си с теб. — Животното не помръдна и тя нежно го побутна. — Върви, аз ще остана тук и ще се изкъпя веднага щом като салът отплува надолу по течението.

Изпроводи го с поглед и се извърна отново към реката. Салът, който прекарваше добитък, тъкмо се бе изравнил с нея. Движеше се влудяващо бавно, а Бриджит знаеше, че трябва да се изкъпе, преди Ролан да се върне.

Най-после салът се изгуби в мрака и младото момиче бързо свали дрехите си и изтича към водата. Потрепери, когато навлезе навътре, ала смело се потопи. Зъбите й започнаха да тракат и тя бързо започна да се търка, като се оглеждаше дали не се задават други салове или лодки. Наоколо не се виждаше жива душа, но това вече нямаше значение, тъй като небето бе тъмно, а луната още не бе изгряла. Съмняваше се, че ще я видят, дори и да минат край нея.

Изкъпа се набързо и излезе от ледената вода. Цялата трепереше. Трескаво облече чистата туника и я пристегна с колана, без да изчака да изсъхне. Тялото й се бе вкочанило от студ и Бриджит си помисли, че може да се простуди заради тези няколко мига лукс. Лукс ли? Не, не би нарекла къпането лукс.

По мокрите й крака полепна пръст и тя реши да не обува обувките си. Взе ги в ръка, заедно с мръсната туника и внимателно се запъти към мястото, където бяха спрели, проклинайки се, че не бе запалила огъня, преди да тръгне към реката. Беше тъмно като в рог и Бриджит трепереше от студ.

В този миг съзря проблясъка на пламъците и едва не умря от страх. Затаи дъх, докато не видя познатата фигура на Ролан, излегнат край огъня.

Изпусна дълбока въздишка на облекчение.

— Ужасно ме изплаши — рече Бриджит, бързо приближи към него и хвърли нещата си на земята. — Откога си тук?

Погледът, който й отправи, я накара да потръпне.

— Достатъчно дълго, за да започна да се питам защо огънят не е запален и защо не се виждаш наоколо.

— Не мислех, че ще се върнеш толкова бързо.

— Да не смяташ, че имам остър взор като твоето куче и мога да намеря някакъв дивеч в тази тъмнина? — саркастично попита той. — И тъй като се наложи да чакам дълго, реших да запаля огъня. Няма да имаме месо за вечеря, освен ако твоят приятел няма по-голям късмет от моя. Не го виждам наблизо.

— Изпратих го на лов малко след като ти тръгна.

Ролан се изправи и се втренчи в лицето й.

— Ела тук, момиче. Къде си била?

Бриджит се поколеба. Познаваше този тон. Устните му бяха стиснати сурово, а наболата му брада беше изненадващо тъмна и го правеше да изглежда още по-строг. Очите му отразяваха пламъците на огъня и когато той протегна ръка към нея, тя нададе уплашен вик и отстъпи назад. Ръката му стисна здраво нейната и той усети, че е мокра.

— Значи плуването е по-важно от стъкването на огъня, така ли?

Но не я удари и тя събра смелост да му отвърне.

— Нямах намерение да ти създавам затруднения.

— На мен ли? — изръмжа той. — Я се погледни! Ръката ти е ледена, а устните — сини. — Блъсна я грубо към огъня. — Сгрей се. Ако вземеш да се разболееш… Господи, нямаш ли поне малко ум в главата?

Тя се обърна с лице към него. Пламъците стоплиха гърба й, ала устните й продължаваха да треперят.

— Исках да се изкъпя, а не мога да го направя, когато ти си наблизо.

— Но защо?

Бриджит сведе поглед, за да не може да види пламналото й лице.

— Не е благоприлично.

— Благоприлично ли? — изрева той, но млъкна, а погледът му се плъзна по тялото й. Меката вълна на туниката бе прилепнала към мократа й кожа и очертаваше всяка извика на тялото й.

Когато най-сетне погледите им се срещнаха, неговите очи блестяха, но не от гняв. Това бе поглед, който девойката не бе виждала много често, но инстинктивно го разгада и това я изплаши.

Отстъпи няколко крачки, забравила за огъня зад гърба си. Но той бързо я сграбчи за една от плитките и грубо я притегли към себе си. Тя се удари в твърдите му като скала гърди и дъхът й секна. Едната му ръка се сключи около кръста й и Бриджит осъзна, че не може да се измъкне.

С другата той повдигна брадичката й и погледът му бавно и собственически се плъзна по красивото й лице.

— Може би аз ще мога да те стопля по-добре от огъня, не мислиш ли? — прегракнало изрече той, преди блестящите му очи отново да се впият в нейните. Огледа я с пламнал поглед и тихо промълви: — Нищо няма да постигнеш, ако се опитваш да се бориш с мен, ако това си решила. Знаеш го много добре.

А тя беше толкова сигурна, че не я желае. Какво го бе накарало да промени решението си?

Той я притисна по-плътно до гърдите си, сетне я отблъсна леко, за да свали колана й. В този миг Бриджит побягна. Само ако успее да се отдалечи от огъня, тъмнината ще й помогне да се скрие. Ала не успя да стигне далече. Ръцете му здраво я сграбчиха за кръста, тя се завъртя и се оказа лице в лице с рицаря.

— Наистина ли си мислеше, че можеш да ми избягаш?

Гласът му не беше груб, звучеше по-скоро развеселено. Бриджит му хвърли гневен поглед и той високо се разсмя.

— Къде е онова момиче, което припадна в мига, в който я положих върху леглото си? Виждам, че си събрала доста смелост от онази наша първа нощ.

— Ласкаеш се твърде много — язвително отвърна тя, вбесена от подигравателното му държание. — Припаднах от болка, а не от страх. Гърбът ми…

— И какво не е било наред с гърба ти?

— Бях бита с камшик. И то благодарение на теб! — възмутено извика тя и очите й гневно блеснаха.

Ролан се намръщи и нежно й помогна да седне върху постелята близо до огъня. Въпреки протестите й, той свали колана й, вдигна туниката й, огледа гърба й, побутна я да легне и остро я изгледа.

— Сега боли ли те?

— Не, защо?

— Още имаш белези. Изглежда доста жестоко са те били, след като е минала цяла седмица, а още има следи от камшика. Разбира се, ти сигурно си очаквала да те накажат, след като си откраднала от господарката си…

— Казах ти, че не съм крадла! Това, което ми причиниха, беше защото се опитах да избягам…

Преди да довърши думите си, Бриджит разбра, че той не я слуша.

Устните му се впиха в нейните и цялото й тяло се напрегна. Младото момиче беше напълно безпомощно под тежестта му, а освен това осъзна, че туниката й бе смъкната до кръста и разголваше гърдите й.

С двете си ръце тя го сграбчи за гъстата коса и отблъсна главата му назад.

— Никога няма да ме имаш!

Той се отдръпна, от нея и с лекота се освободи от ръцете й.

— Искаш да ме затрудниш, така ли? — ухили се Ролан и без да дочака отговор, свали тежката си ризница и туниката. Девойката се надигна, ала той я бутна обратно. Едната му ръка здраво стискаше нейната, а с другата развърза връзките на панталоните си.

Бриджит затвори очи, отчаяно опитвайки да сдържи сълзите си. Ролан вдигна ръцете й нагоре. Всичко бе толкова лесно, дяволски лесно. Очите й мятаха гневни искри.

— Мразя те!

Той се втренчи за миг в нея, а тя на свой ред войнствено впи поглед в неговия. Докато се взираше в тъмносините му очи, Бриджит внезапно осъзна, че всъщност Ролан не й е безразличен. Не можеше да каже, че е влюбена в него. Това щеше да бъде прекалено силно. В крайна сметка той беше груб и рязък, а понякога и жесток в подмятанията си. Но независимо от всичко, беше силен, решителен и справедлив и тя го харесваше много повече, отколкото искаше да признае. Освен това, в този миг я гледаше с нежност и дори с любов. Правеше се, че само взима това, което му принадлежи, но в желанието му да я обладае имаше нещо повече от мъжка похот.

Ролан си мислеше колко красива е тя и колко много я желае. Никога нямаше да го признае пред нея, но тя наистина бе не обикновено момиче. Беше очарователна и горда и той бе запленен от силния й дух. Не, никога нямаше да й го каже, ала Ролан бе започнал не на шега да я харесва.

Целуна красивото й лице, а после устните му бавно се плъзнаха по гладката шия към малките й гърди. Те изглеждаха толкова деликатни и нежни, като изваяни, но в същото време приличаха на узрели праскови и за няколко мига лицето му остана притиснато до бялата им плът. Сетне, внезапно обзет от диво желание да вкуси сладостта й, той разтвори бедрата й и се опита да проникне в нея.

Остана смаян. Та тя все още беше девствена! Беше толкова изумен, че замълча. Започна бавно да се движи напред-назад в нея и усети как тялото й бавно се отпусна след първите му тласъци. Младият мъж бе много внимателен, облада я нежно и дълго я люби преди тялото му да потръпне и да се отпусне върху нейното. Полежа задъхан и изтощен от страстта си и сетне бавно се отдръпна, изпъна се до нея, погледна я в лицето и се усмихна.

— Защо се хилиш толкова самодоволно? — гневно изрече Бриджит. — Каза, че няма да ми причиниш болка, но го направи!

— Това трябваше да се очаква, след като ти все още бе девствена.

— Но… — заекна тя и той се засмя на смущението й.

— Не можеш да обвиняваш само мен за недоразумението. Ако не беше припаднала, щеше да знаеш.

— Но ти каза, че си ме обладал.

— Аз просто съм заспал. Понякога, когато е пиян, един мъж прави неща, за които после нищо не си спомня. — Той сви рамене. — Аз просто предположих, че съм те обладал, но всъщност не съм го направил.

Бриджит остана да лежи неподвижно, мислите й бясно препускаха, ала не каза нищо.

Ролан прокара пръст по нежната извивка на брадичката й.

— Какво значение има това, мое малко съкровище? Сега или тогава, ти пак си моя.

— Но Дрюода никога нямаше да ме даде на теб, ако знаеше, че не си ме изнасилил.

— Нали все пак щяха да те дадат на друг, така че каква е разликата?

Ролан не докача отговора й. Устните му се сключиха върху нейните в дълга нежна целувка. Когато най-сетне се отдръпна, я попита:

— Нараних ли те много?

— Не.

В гласа й се долавяше стаена горчивина и младият мъж поклати глава.

— Опитах се да не ти обръщам внимание. От доста време те желая, но досега се сдържах. Дори не съм те докосвал.

— Тогава защо сега го направи? — Изглеждаше по-скоро любопитна, отколкото възмутена.

Той повдигна вежди.

— Как можеш да ме питаш, след като се появи пред мен с мокра туника, която бе така прилепнала към тялото ти, че очертаваше всяка негова извивка? Не съм от камък, момиче.

Бриджит въздъхна. Беше постъпила глупаво, като бе повярвала, че той няма да я докосне.

— Ти ми каза, че не те привличам — рече тя. — Нима всичко, което си ми казал досега, е лъжа?

— Когато за пръв път те видях, не изглеждаше особено привлекателна. Сигурно съм бил сляп, за да не забележа красотата ти. Освен това съм много доволен, че друг мъж не те е докосвал.

Устните му се извиха в усмивка и арогантните му думи я вбесиха.

— Бих искала да съм имала стотици преди теб!

Ролан само се засмя на изблика й, а тя гневно го отблъсна.

— Махай се!

Той я остави да стане, наблюдавайки я как взима туниката си и сковано се отправя към реката.

— Къде отиваш? — извика след нея Ролан, ала Бриджит не спря.

— Да се изкъпя отново, след като ти ме омърси! — троснато отвърна тя през рамо, а смехът му я съпроводи чак до реката.