Бриджит

ДВАДЕСЕТА ГЛАВА

Тази сутрин в тържествената зала на замъка не бе толкова оживено, но Лутър бе там и повика Ролан при себе си.

Бриджит отиде до огнището, където приготвяха храната. Провизиите бяха складирани в просторна изба, чиято врата бе близо до огнището. Там се държаха и всички домакински съдове и прибори: медни казани, големи тави, в които се осоляваше месото, сандъци за съхраняване на хляба. По дългите дървени лавици бяха подредени високи сребърни бокали, калайдисани тенджери, както и неизброимо количество метални чинии. Купите с подправки също бяха наредени върху лавиците, а крините, пълни с жито, се намираха в дъното на това претъпкано помещение. Върху голяма маса, близо до вратата се виждаха купи със сирене, кошници с прясно изпечен хляб и кани с ябълково вино.

Без да й нареждат, Бриджит занесе на Ролан голямо парче сирене и половин самун хляб, остави храната пред него и бързо се отдалечи. Седна близо до огъня, взе от Года една купа с овесена каша и парче ръжен хляб. Това бе храната на слугите, но в този момент нищо не я интересуваше. Беше обзета от смут и тревога и храната бе последната й грижа.

Веднага след като Ролан излезе от залата, Бриджит попита Года къде може да намери сапун и парцали и побърза да се качи в стаята му. Остатъка от деня прекара там. Почисти основно навсякъде и подреди дрехите и вещите му. Той притежаваше малко дрехи, но раклите бяха пълни със съкровища: камъни, златни и сребърни скъпоценности, гоблени от източните земи, както и толкова много платове, че девойката започна да се пита дали не бе решил да става търговец.

Когато приключи работата си, стаята се превърна в уютно и приятно място. Кожите, опънати пред прозорците, предпазваха от студа, но не пречеха на светлината да прониква. Вместо обичайните тръстикови рогозки, по пода бяха застлани животински кожи, които топлеха краката, създаваха уют и красяха стаята. Възглавниците върху голямото легло бяха пухени, а чаршафите от фино ленено платно. Отгоре бе метнат юрган, пълен с пух от северна морска патица.

Бриджит остави оправянето на леглото за най-накрая, тъй като изпитваше нежелание дори да се доближи до него. Не можеше да спре да се пита колко ли време ще мине, преди да се озове в него, защото точно това искаше Ролан. Беше й го заявил достатъчно ясно.

С настъпването на вечерта, наближаваше и времето, когато трябваше да се върне в залата. Девойката стана неспокойна. Докато пътуваха, бе много по-лесно да се противопоставя на Ролан. Търпеше грубото му държание и намираше убежище в гнева си. Обаче сега той беше различен — мъж, който се стараеше да не й причинява болка и дори се опитваше да бъде мил с нея. Това я объркваше и тя не знаеше как да се държи с него.

Бриджит влезе в залата с натежало сърце. Твърдо бе решила какво да прави. Дори природата бе против нея, но тя предпочиташе да рискува да измръзне до смърт, отколкото да остане в замъка и да бъде принудена да задоволява похотта на Ролан.

Тържествената зала бе пълна с обитателите на замъка, но Бриджит веднага забеляза, че Ролан не е сред тях. Сипа си ядене в дървената купа и седна на празната пейка до стената. Надяваше се да приключи с вечерята си, преди той да се върне. Ако това, което й бе казал, бе истина, той се изкушаваше само ако беше близо до нея. Щеше да прекара още една тревожна нощ, но на заранта вече нямаше да има и следа от нея.

Видя Улф, който се бе излегнал до господарската маса, а Лутър му хвърляше тлъсти късове месо. Но щом я видя, вярното куче се надигна и с няколко скока се озова при нея. Младото момиче го посрещна с усмивка. Една хрътка се приближи, привлечена от миризмата на месото в купата й, ала Улф изръмжа и тя избяга с подвита опашка. Любимецът на Бриджит се настани в краката й.

Девойката се наведе и нежно го потупа.

— Виждам, че лично господарят на замъка се грижи за теб. Но не се привързвай твърде много към това място, защото няма да останем дълго.

Той близна ръката й и Бриджит се намръщи.

— Този път няма да ме накараш да променя решението си, Улф.

Бриджит твърде късно осъзна, че говори на глас и уплашено се озърна. За щастие, наблизо нямаше никой. Огледа присъстващите, за да разбере дали Ролан се е появил, но не го видя.

На господарската маса седеше един симпатичен млад рицар, който Бриджит не бе виждала досега. Погледът й се спря за миг върху него, ала той изглежда усети, че го наблюдават, погледна към нея и й се усмихна. Стана и дойде при нея.

— Госпожице — поклони се непознатият. — Аз съм рицаря Ги от Фалез. Не знаех, че имаме гости.

Бриджит вече бе чувала за него — васалът на Лутър, когото бе изпратил да открие Ролан и да го върне у дома.

— Никой ли не ви е казал коя съм аз, сир? — тихо попита тя.

— Току-що се връщам от обход, госпожице — обясни младият мъж и се усмихна. — Но тази зала никога досега не е била удостоявана с подобна красота. Струва ми се непростимо от страна на сеньор Лутър да не спомене за вас. — Наведе се към нея и в зелените му очи проблеснаха весели пламъчета.

— Много сте любезен — изчерви се Бриджит.

— Кажете ми — усмихна й се отново той, — как се зове тази невероятна хубост?

Младото момиче се поколеба. Той я бе нарекъл госпожице — значи я смяташе за истинска дама. Тогава защо да не му каже истината?

— Аз съм Бриджит дьо Луру — тихо изрече тя.

— Кой е вашият господар? Може би го познавам.

— Граф Арнулф от Бери — с лекота отвърна девойката, сякаш никой нямаше да се осмели да се усъмни в това.

— С него ли сте дошли в Монвил?

— Не.

— Господи, само не ми казвайте, че сте дошли със съпруга си — възкликна Ги. В тона му ясно пролича разочарование.

— Аз не съм омъжена — изрече Бриджит и в същия миг реши да му каже истината. — Ролан ме доведе тук против волята ми.

По красивото лице на Ги се изписа недоумение.

— Ролан? Не разбирам.

— Трудно е да се обясни, сир — смутено избъбри девойката.

Той седна на пейката до нея.

— Трябва да ми кажете. Ако Ролан ви е отвлякъл…

— Ролан не е главният виновник за случилото се — неохотно призна тя. — Разбирате ли, моят баща беше барон дьо Луру, а след неговата смърт титлата бе наследена от брат ми… — И тя разказа историята си на Ги, който съсредоточено я слушаше, без да я прекъсва.

— Но Ролан не е глупак — възкликна Ги, когато девойката свърши. — Със сигурност е разбрал, че сте дама, независимо от приказките на Дрюода.

— Имаше много неща, които го накараха да повярва на Дрюода, а не на мен — въздъхна Бриджит.

— Ролан трябва да разбере каква непростима грешка е направил — решително заяви Ги.

— Уморих се, сир, наистина се уморих. На Ролан му харесва да бъда негова слугиня и ми се струва, че умишлено си затваря очите пред истината, защото така му е удобно. — Думите й предизвикаха усмивка на лицето на Ги. Тази красива девойката съвсем точно бе описала характера на приятеля му.

Голямата дървена врата на залата се отвори и на прага застана Ролан. Бриджит бързо се изправи. Бе започнала да се съмнява в разумността на това, което току-що бе направила. Но какво всъщност бе направила, освен че бе казала истината? И Ги й бе повярвал. Може би щеше да стане неин защитник.

— Ролан е тук — каза тя на новия си приятел. — Трябва да отида да му сервирам храната.

Ги възмутено скочи на крака.

— Не, Бриджит! Не бива да му прислужвате, сякаш сте обикновена крепостна.

— О, длъжна съм, иначе той става страшен.

Тя се обърна и бързо се отдалечи. Лицето на младия рицар почервеня от гняв. Бриджит напълни една дълбока чиния с пудинг с месо, пържена наденица и дивечово месо. Обърна се и видя веселия поздрав на Ролан и студения отговор на Ги.

Бриджит сложи върху дървена табла чинията и кана с бира и отнесе всичко на господарската маса. Докато минаваше покрай двамата мъже, тя ги стрелна с поглед. Те бяха започнали да си разменят остри думи. Спорът им привлече вниманието на околните и всички погледи се насочиха към тях. Бриджит се почувства неудобно и нервността й се засили. Само ако можеше да чуе за какво си говореха.

— Каква дяволия си измислила, момиче?

Девойката си пое дълбоко дъх и се обърна към Лутър.

— Не знам за какво говорите, сир — твърдо отвърна тя, но избягна да срещне погледа му.

— Видях те да говориш с един от моите васали и ето, че сега той се кара с моя син. Двамата са приятели, момиче, и никога досега не са се карали.

— Не съм направила нищо, за което да съжалявам — непреклонно заяви тя и остави храната на масата.

Лутър се изправи иззад голямата дъбова маса и я дръпна настрани.

— Не знам какво си направила, но не искам да се бият заради теб. Не искам да загубя един добър войн, особено, когато ми предстои битка.

— Това ли е синът ви за вас, един войн, който ще се бие за каузата ви?

— Говорех за Ги, момиче, защото няма никакво съмнение кой ще е победителят. Ако мислех, че синът ми е в опасност заради теб, щях да се погрижа веднага да те махна оттук, независимо дали си благородна девица, или не.

Очите на Бриджит се разшириха. Той знаеше! Проклет да бъде, знаеше, че тя е дама и въпреки всичко нямаше да попречи на Ролан да я държи при себе си като слугиня. С какво право!

— Вие сте жалък! — процеди гневно младото момиче. — Знаете каква съм и въпреки това си затваряте очите пред несправедливостта на вашия син към мен!

Лутър се подсмихна.

— Това няма никакво значение за мен. Ролан заяви, че ти си негова слугиня, така че за мен си такава. Не възнамерявам да споря с него по този въпрос.

— Но той греши! — извика Бриджит.

— Разбери ме, момиче. Един стар мъж има нужда от сина си да го следва във всяко начинание и да заеме мястото му, след като той си отиде от този свят. Ала освен това, се налага да се бие рамо до рамо с мен, ако обсадят нашето имение. Преди години едва не го загубих заради някаква глупава история. Единствено предстоящата битка със зет ми го накара да се върне у дома. Той е тук и аз няма да рискувам да го загубя отново.

— Бриджит!

Тя се сви от гръмкия вик, обърна се и видя Ролан, който крачеше към нея с потъмняло от гняв лице. Усети как коленете й омекнаха.

— Е, момиче — почти тъжно рече Лутър, — страхувам се, че ще съжаляваш за това, което си направила.

Девойката гневно го изгледа.

— И вие ще му позволите да ме накаже, нали?

— Не съм поемал отговорност за теб — отсече възрастният мъж, обърна се и понечи да се отдалечи.

— Не се крий зад гърба на баща ми, момиче! — прогърмя гласът на Ролан. — Той няма да ти помогне.

Бриджит заговори спокойно, опитвайки се отчаяно да скрие уплахата си.

— Не очаквам от него да го направи. Той вече ме осведоми, че одобрява всичко, което вършиш.

— Значи все пак си го помолила за помощ?

— Не, Ролан — намеси се Лутър. — Тя не е идвала при мен. Аз я заговорих.

— Не я защитавайте, сир — студено го предупреди Ролан.

Лутър се поколеба за миг, сетне кимна и ги остави сами. Ролан сграбчи ръката на Бриджит и понечи да я удари. Макар и изплашена до смърт, тя не се отдръпна, а се нахвърли върху него. Пръстите й се вкопчиха в туниката му и тя усети топлината на коравото му като скала тяло.

— Ако искаш да ме накажеш, Ролан, по-добре използвай камшик — прошепна тя. — Едва ли ще оживея след юмрука ти, не и когато си толкова разгневен. Ти ще ме убиеш.

— Бъди проклета! — изръмжа той и се опита да се откопчи от пръстите й, ала тя го държеше здраво.

— В момента си разгневен и сам не знаеш силата си. Да ме убиеш, това ли искаш?

— Стига, Бриджит! — сряза я той. Гневът му бе започнал да се уталожва.

Тя усети промяната в тона му, а в следващия миг почувства и отпускането на тялото му и видя блясъка в очите му. Побърза да се отдръпне, ала досегашният й страх се замени с нов.

— Аз… аз не исках да се нахвърлям върху теб.

Ролан уморено въздъхна.

— Върви в стаята си. Достатъчно неприятности създаде днес.

— Нямах намерение да създавам неприятности никому — извинително рече младото момиче.

Но очите му отново потъмняха и тялото му се напрегна.

— Махай се от погледа ми, жено, преди да съм променил решението си!

Тя извика Улф и излезе през вратата, която водеше към конюшните, тъй като вратата на главния вход бе твърде тежка, за да може да я отвори. Когато се намери навън, Бриджит потрепери. Той едва не бе я убил! Но защо Ролан бе толкова разгневен? Какво си бяха казали двамата с Ги?

Влезе в конюшнята и забеляза коня на Ролан, както и четири други коня, които не бе виждала досега. Сигурно конете принадлежаха на рицаря Ги и на останалите мъже от отряда, който правеше обход на местността. Но на подчинение на Лутър бяха много мъже. Запита се къде ли държат останалите коне, макар че какво я интересуваше това. Нали тук имаше поне един кон, който по-късно би могла да вземе и това бе единственото, което имаше значение.

Преди да прекоси двора на път към малкото си жилище, девойката вдигна качулката на главата си и се уви плътно в пелерината. През деня не бе валял сняг, ала въздухът бе мразовит. В такова време щеше да е много трудно да избяга. Но тя вече бе решила и нищо не можеше да я разколебае.

Стаята й бе студена и тъмна, тъй като тази вечер никой не бе оставил мангал с жарава. Нямаше и свещи, тъй като подобно ценно нещо не се хабеше за слугите и на Бриджит не й оставаше нищо друго, освен да си легне. Не си свали дрехите, защото когато удареше часът за бягство не искаше да губи време в обличане.

Чу Улф да се движи в тъмнината и го смъмри.

— Сядай долу и спи, защото след като потеглим, няма да имаш време за почивка. А това ще бъде скоро, приятелю, много скоро. Трябва да почакаме само замъкът да утихне.