Бриджит

ДВАДЕСЕТ И ШЕСТА ГЛАВА

— Вземи ме обратно!

Измъченият вик събуди Бриджит, тя се обърна в голямото легло и се втренчи в Ролан. Той спеше, но говореше на сън… или по-скоро се молеше.

— Вземи ме обратно!

Главата му се мяташе върху възглавницата и той бясно се въртеше под завивките. Едната му ръка удари Бриджит по гърдите, тя изохка и седна в леглото.

Хвана го за раменете и го разтърси.

— Събуди се! — Той отвори очи и се взря в нея. — Не ми ли стигат лошите ти обноски, когато си буден, Ролан, та трябва да ги търпя и докато спиш!

— Върви по дяволите, жено! — гневно изруга той. — Сега пък какво съм ти сторил?

— Викаше насън, събуди ме, а после ме удари. Толкова ли мъчителен бе сънят ти?

— Кошмарите винаги са мъчителни. Не разбирам този сън и никога не съм го разбирал — намръщи се той в тъмнината.

— И друг път ли си го сънувал? — учудено попита младото момиче.

— Да. Преследва ме, откакто се помня. Ти каза, че съм извикал. Какво съм викал?

— „Вземи ме обратно!“ Викаше толкова отчаяно, Ролан.

Той отново въздъхна.

— В съня ми има две лица — на млад мъж и на млада жена — лица, които не познавам. В един миг ги виждам, но в следващият те изчезват. Тогава изпитвам чувство на огромна загуба, сякаш са ми отнели всичко, което ми е било скъпо.

— И ти не знаеш какво е то, така ли?

— Не. Никога не съм притежавал нещо толкова ценно, че да ме е страх да не го изгубя. — Погледна я със странен и нежен поглед. — Поне доскоро…

Бриджит се изчерви и се извърна.

— Може би ще забравиш по-скоро съня си, ако не говориш за него.

— Вече го забравих — усмихна се Ролан и прокара длан по голото й рамо.

Тя се отдръпна.

— Ролан…

— Не! — Той обви ръка около кръста й, за да я задържи по-близо до себе си, но очите и се разшириха от страх и младият мъж въздъхна. — Ох, Бриджит, остави чувствата да те водят.

— Точно това правя!

Ролан се надвеси над нея и прошепна:

— Лъжеш, малко мое съкровище. Всъщност, ти нямаш нищо против моето внимание. Ако си напълно честна, ще признаеш, че ти харесва, когато правя това. — И той я целуна по шията. — И това. — Нежно погали гърдите й под тънката ленена риза. — И това. — Устните му се притиснаха към нейните. — И…

— Не! — Хвана ръката му, преди да се плъзне между бедрата й. — Спри!

Очите му пламтяха от желание и тя обхвана лицето му с двете си ръце.

— Ролан, моля те! Не разваляй всичко.

Въпреки усилията й да го отблъсне, той отново я целуна, този път още по-страстно. После я пусна рязко и седна в леглото.

— Единственото нещо, което искам, е да те накарам да отвърнеш на ласките ми, защото знам, че това е само мним свян.

Бриджит не отвърна нищо, тъй като когато устните му похитиха нейните, нещо трепна в нея. Дали го бе усетил? Дали означаваше, че няма да възрази, ако бе продължил да я целува? Всъщност, бе разочарована, че се бе отказал толкова лесно. Какво не бе наред с нея? Нима вече се бе превърнала в развратница?

— Сърдиш ли ми се? — колебливо попита тя, изплашена да не би да е събудила гнева му.

— Не, не ти се сърдя. Разочарован съм и може би малко обезсърчен, но не и сърдит. Предполагам, че трябва да ти дам време, за да свикнеш с мен.

— Толкова сте великодушен, сир — язвително отвърна тя, разочарована не по-малко от него. — Продължавай да ми даваш време и аз ще съм си отишла, преди търпението ти да се изчерпи.

Много късно осъзна какво бе казала. Лицето й пламна и тя прошепна нещо несвързано, ала буйният смях на Ролан заглуши думите й.

— Значи така! Изглежда моето търпение дразни и двама ни, така ли?

— Не, Ролан! — побърза да отрече Бриджит. — Ти не ме разбра.

— Мисля, че те разбрах много добре — многозначително се усмихна той.

Протегна ръка към нея, ала тя се измъкна от леглото и бързо грабна дрехите си. Приглади жълтата си туника и погледна нерешително към Ролан. Той продължаваше да седи в леглото и да клати глава.

След малко младият мъж също взе дрехите си и рече:

— Много добре. Но един ден ще научиш, че връзката между един мъж и една жена е най-съкровената, най-дълбоката връзка на света и затова може да продължи цял живот. До гроб. — Замълча и тихо добави: — А ние двамата сме предопределени един за друг.

— Да не би да ми предлагаш брак?

Той се втренчи така настойчиво в нея, че Бриджит се почувства обезпокоена.

— А ти би ли приела?

Тя се замисли намръщено. Изпита желание да прати всякаква предпазливост по дяволите и да му отговори с „да“, но бързо се овладя.

— Е?

— Разбира се, че няма да приема — твърдо заяви тя.

Ролан сви рамене.

— Е, в такъв случай няма смисъл да те питам, нали?

Бриджит се извърна от него. Почувства се безкрайно наранена. Той всъщност не се интересуваше от нея. Бракът не означаваше нищо за него. Може би и тя не означаваше нищо за него.

Девойката пристъпи сковано към вратата, извърна се към Улф, махна му да я последва и напусна стаята, без да дочака Ролан. О, защо му бе позволила да я убеди да остане с него тази нощ?

Да върви по дяволите! Не можеше да го разбере. За него, изглежда, нямаше средно положение. Или старателно криеше чувствата си или им позволяваше да избухнат в необуздан гняв. Какво всъщност изпитваше към нея? Щеше ли да му липсва, когато си отиде? Не смееше да гадае какъв би бил отговорът.