Бриджит

ОСЕМНАДЕСЕТА ГЛАВА

Бриджит бе отведена в малко слугинско помещение, разположено в дъното на двора. То се различаваше много от дома, в който бе живяла в Луру, но поне леглото бе чисто и имаше достатъчно завивки. След като подреди вещите си в старата ракла, измете пода и изчисти паяжините по ъглите, тя помоли Года да я заведе в общата баня за слугите и да й донесе малко храна.

Прислужницата се подчини, без да задава никакви въпроси, за което Бриджит й беше искрено благодарна. От часове си мечтаеше за гореща вода и не се притесняваше, че ще използва общата баня, където се къпеха всички слуги. И без това вече бе превишила правата си, като бе помолила Года да й донеса малко храна в жилището, тъй като не бе прието една слугиня да бъде обслужвана от друга.

Малко по-късно Бриджит седеше на леглото, сушеше косата си и топлеше краката си на мангала, пълен с разжарени въглени, който Года услужливо й бе донесла. Ролан отвори вратата и влезе вътре. Появата му я подразни, но тя реши да не му обръща внимание.

— Харесва ли ти тук, момиче? — наруши мълчанието той.

— Защо дойде, Ролан — уморено попита Бриджит.

— Дойдох да видя как си се настанила. Не отговори на въпроса ми.

— Какво значение има дали ми харесва, или не? — горчиво попита девойката.

— Това жилище е по-добро от колибата, в която живееше в Луру.

— Ти не знаеш нищо за това — изсъска тя. — Предполагаш, че съм живяла в слугинска колиба, защото ме видя да отивам натам.

— Сега сигурно ще ми кажеш, че онази колиба не е била твое жилище.

— Няма да ти кажа нищо — твърдо рече момичето. — Все едно да говоря на каменна стена.

Ролан не обърна внимание на обидата.

— Ако не си живяла в колиба, тогава защо отиде там?

— Защото съм упорита. Или още не си го забелязал?

— Да, забелязал съм го — ухили се младият мъж.

— Няма нищо смешно, Ролан — хладно отвърна тя. — Всичко, което ме прави да изглеждам като слугиня в твоите очи, се дължи на ината ми.

— Какво искаш да кажеш?

— Ти не вярващ на нищо, което ти казвам, а аз не желая да ме смятат за лъжкиня.

Ролан се приближи към нея. Повдигна с пръст брадичката й и я принуди да срещне пронизващия му поглед.

— Не смяташ ли, че е крайно време да промениш държанието си? — меко попита той.

— Ти се подиграваш с мен, Ролан, и това никак не ми харесва! — остро отвърна тя. — Никога не бих си помислила да те съблазня, дори това да е единственият изход за мен.

Ролан я сграбчи за раменете и я привлече към себе си.

— Да ме съблазниш ли, малко мое съкровище? Но ти вече го направи.

Обгърна с длани лицето й и устните му нежно докоснаха нейните. Бриджит бе смутена от приятното усещане, което целувката му предизвика в тялото й, и изминаха няколко секунди, преди да го спре. Сложи малките си ръце върху широките му гърди и с всичка сила го отблъсна.

— Ако имаш поне малко срам, няма да се опитваш да ме подчиниш на похотта си! — извика тя.

— Ох, Бриджит, не играеш много добре тази игра — разочаровано въздъхна той.

— Не желая да играя никаква игра! — възмутено заяви младото момиче. — Може и да ме наричаш крепостна, но не можеш да отречеш, че бях девствена, докато ти не ме обезчести. Няма да бъда твоя наложница!

— Само аз съм те притежавал, cherie, и занапред ще бъдеш единствено моя. Това не означава, че си наложница.

— Аз така разбирам нещата!

Младият мъж примирено въздъхна.

— Какво трябва да направя, за да бъдеш по-мила и любезна с мен?

— Сигурно ми се подиграваш — горчиво се засмя Бриджит и се отдръпна от него. Приседна в другия край на леглото и го погледна. Беше сложила ръце на хълбоци, а очите й гневно святкаха. — Ти ми отне девствеността и след това заяви, че това нямало значение. Ти ме унижи и ме принуди да ти прислужвам. Да не би да смяташ, че ще ти бъда благодарна за това?

— Бъди проклета! — изръмжа младият мъж. — Аз дойдох тук, за да се помирим, а вместо това намирам една опърничава и заядлива жена.

— Никога няма да ти простя за това, което ми стори. Никога!

— В такъв случай, само си губя времето. — Той се обърна и се запъти към вратата. Спря, обърна се към нея и гневно я изгледа. — Предупреждавам те, момиче! Мога да направя живота ти приятен или непоносим — еднакво ще ми струва. От теб зависи да промениш държанието си, защото твоето непокорство и твърдоглавие ми омръзнаха.

Излезе и хлопна вратата зад гърба си. Бриджит остана да седи неподвижно на леглото, обзета от чувство на самосъжаление. Улф приближи и я лизна по лицето.

— Какво да правя сега, Улф? — унило попита девойката. — Той очаква от мен да се примиря с положението си и да му прислужвам с усмивка. Нима бих могла да го направя?

Сълзи запариха очите й.

— Мразя го! Трябваше да го оставя да умре! Защо не го направих? Трябва да избягаме оттук, Улф, трябва!