Бриджит

ТРИДЕСЕТА ГЛАВА

Понесла купчина дрехи, Бриджит излезе от стаята на Ролан, затвори след себе си вратата с крак и тръгна по ходника. Ала изведнъж се спря, тъй като видя Роже, седнал на перваза на сводестия прозорец, насочил поглед към залата на долния етаж. Ала младият мъж не гледаше към залата, а към нея, сякаш я бе очаквал да се появи.

Девойката бързо се озърна назад и въздъхна тежко, когато видя, че Улф не бе я последвал, а бе останал в стаята на Ролан. Изпита желание да захвърли дрехите и да избяга, но Роже се изправи и се запъти към нея. Бриджит си напомни, че Ролан го бе предупредил да не я доближава, а Роже със сигурност не бе толкова глупав, че да пренебрегне предупреждението.

— И така, госпожице Бриджит — с презрителна нотка в гласа изрече той, — вие не само се преструвате на слугиня, но и го правите доста добре. Чудя се защо?

— Оставете ме да мина!

— Не ме отминавайте с такова безразличие, госпожице, след като толкова търпеливо чаках да се появите. Вече започнах да се отчайвам, дали някога ще ви видя насаме, без онзи противен звяр, който непрекъснато ви следва по петите. Вълкът и лъвът ви пазят превъзходно.

— Сигурна съм, че Ролан ще се забавлява да чуе това сравнение. Струва ми се, че вече го чувам как се смее.

— Вие си играете с мен, госпожице — мрачно я изгледа той. — Да не мислите, че се страхувам от онзи варварин?

Тя повдигна вежди.

— А не е ли така? Да, сигурно не се страхувате, след като пренебрегвате предупреждението му. Играете си с огъня, сир. Може би много скоро бардовете ще съчиняват тъжни балади за вашата смелост.

— Вашите подигравки са неуместни, госпожице! — Роже не се опитваше да прикрие гнева си. — Запазете ги за Ролан, който изглежда се е превърнал в послушно паленце в ръцете ви.

Той тръгна към нея, ала тя бързо отстъпи назад и предупредително го изгледа.

— Ще викам, ако ме докоснете! Не ставайте глупак!

— Е, може и така да е, но поне смятам да ви направя своя съпруга.

— Ваша съпруга?!

— Изглеждате изненадана. Нима Ролан не смята, че сте достойна да му станете съпруга?

— Той не знае…

Бриджит млъкна, учудена от себе си. Та тя защитаваше отношението на Ролан към себе си. Дали той наистина не я уважаваше? Тя му се бе отдала напълно. Нима заради това я смяташе недостойна за съпруга?

Погледна с гняв Роже, задето бе събудил подобни подозрения у нея и рече:

— Аз казах всичко…

Един глас, който и двамата добре познаха, прокънтя под сводовете и заглуши думите й. Тя се втренчи в Роже. Можеше да се закълне, че подуши страха му. Ролан отново й се бе притекъл на помощ, ала той не би могъл да знае, че Роже я бе причакал в коридора. Нима имаше друга причина за смразяващия му вик?

Ролан се появи в дъното на коридора. Сводестият прозорец бе точно зад гърба му. Той се хвърли напред, побеснял от ярост. Бриджит застина на мястото си, а дъхът й заседна в гърлото, когато огромните ръце на Ролан се сключиха около шията на Роже. Онзи се опита да се освободи от желязната хватка и без да иска я блъсна. Девойката се строполи на пода и дрехите се разпиляха около нея. Когато отново погледна към двамата мъже, Роже вече се давеше в предсмъртни хрипове. Мяташе се отчаяно, но не можеше да се освободи от пръстите на Ролан. Бриджит осъзна, че присъства на убийството на човек и стомахът й се преобърна. Не можеше да стои и безучастно да гледа как нейният любим убива някого.

— Спри! — изкрещя тя, неспособна да сдържи вика си. Ролан я погледна, което даде възможност на Роже да вдигне ръце и с последни сили да разтвори пръстите на озверелия си съперник от гърлото си. Замахна и удари Ролан в челюстта, но противникът му не помръдна. Роже си даде сметка, че не може да го надвие. Обзет от паника, той започна да раздава ритници наляво и надясно. Единият му крак се заби в гърдите на Ролан, който, за негова изненада, се олюля назад, загуби равновесие и се преметна през сводестия прозорец. Бриджит изпищя ужасено, когато видя как краката на Ролан се мярнаха за миг на перваза на прозореца, а сетне изчезнаха.

Тя затвори очи. Разумът й отказваше да повярва, че Ролан е мъртъв… Колко пъти се бе спирала до този прозорец, за да погледне към залата, преди да тръгне надолу по стълбите? Височината бе голяма и всеки, който паднеше отгоре щеше да се разбие в каменния под на залата. А Роже бе блъснал Ролан долу! Роже!

Девойката отвори очи, но Роже вече не бе до нея. Той се бе надвесил над прозореца със сатанинска усмивка. Като го гледаше как се взира надолу през прозореца, Бриджит изведнъж бе обхваната от непознато и чуждо за нея, желание за мъст. То я накара да се изправи и безшумно да пристъпи напред. Докато се прокрадваше към прозореца, един глас й прошепна, че това би било убийство, ала тя не се спря. Протегна ръце.

Роже, който все още стоеше до прозореца и гледаше надолу, не помръдна. Бриджит си каза, че не бива да се размеква. Ръцете й бяха на сантиметри от гърба на този дявол. Трябваше само още малко да се наведе напред. Ала тъкмо в този миг Роже се изправи и удари с юмрук по перваза на прозореца. И тогава тя видя нечии пръсти, вкопчени в ръба на перваза. Пръстите на Ролан! Значи той бе успял да се хване в последната минута за перваза, а сега Роже го удряше, като се опитваше да го накара да се пусне.

Бриджит винаги щеше да се удивлява откъде намери сила да отскубне Роже от прозореца и да го блъсне надолу по стълбите. Той се претърколи по каменните стъпала, а през това време Ролан успя да се възземе и да се изкачи през прозореца. Роже стигна невредим до долу, изправи се и хукна навън, а Ролан, който прескачаше през две стъпала наведнъж, се спусна след него.

Настигна го близо до конюшните и след миг Роже изхвърча на няколко метра във въздуха и цопна в разкаляния двор. Ролан се хвърли върху него. Наоколо бързо се събра любопитна тълпа и когато Бриджит приближи, видя, че и Ги е там. Лутър също се бе появил отнякъде и гледаше как синът му убива човек с голи ръце. Ги също стоеше и наблюдаваше с безизразно изражение кървавата схватка. Младото момиче се спусна към двамата мъже и заби пръсти в ръката на Лутър. Той изумено се извърна към нея.

— Няма ли да ги спрете? — умолително го изгледа тя.

— Не, момиче! — рязко отвърна Лутър, преди отново да насочи вниманието си към кървавата сцена.

— Моля ви, сир!

Дори и да я чу, не го показа. Тя погледна към двамата мъже в калта. Роже лежеше неподвижно, но юмруците на Ролан продължаваха да се сипят върху окървавеното му тяло.

Бриджит се обърна. Сълзи запариха в очите й и тя побягна към замъка. Не видя, когато Ролан най-сетне престана да удря своя враг, надигна се и напусна двора. Макар и жестоко пребит, Роже все още дишаше.