Бриджит

ДВАДЕСЕТ И ТРЕТА ГЛАВА

Ролан стисна ръката на Бриджит и я поведе през залата, сетне прекосиха двора на замъка. Когато стигнаха до жилището й, той отвори вратата и я бутна вътре. Влезе след нея и видя разжарените въглени в мангала, както и вещите й, които някой бе донесъл от конюшнята. Стаята бе светла и затоплена, по стените бяха окачени кандила, с потопени в тях дебели фитили, които бяха запалени.

— Някой се е погрижил за теб — сърдито отбеляза Ролан. — Лошо й се пише на тази бедна душа, ако Хеда научи.

— Никого не съм молила за нищо.

— И не е било нужно да го правиш — студено отвърна младият мъж. — Начинът ти на държание респектира слугите. Те, бедните, нямат късмет като твоя.

— Аз ли имам късмет?

— Ами да, разбира се — остро отвърна той. — Гърбът и краката не те болят в края на деня, а ръцете ти не кървят най-малко един път в седмицата. Ти не слугуваш на няколко души, а само на мен. Живееш почти като дама.

Обърна се да си върви, но Бриджит се спусна покрай него и затисна вратата, преди той да е стигнал до нея.

— Ролан, почакай! — попречи му да излезе тя. — Все още не си ми казал кой те е предизвикал на двубой. Трябва да знам.

— Защо? — намръщи се той. — За да злорадстваш ли?

— Моля те, Ролан, кажи ми! Ги е, нали?

— Разбира се, че е Ги! — изфуча той. — Сега вече знаеш какво си ми причинила.

— Кълна се, че не съм имала намерение да ти причинявам неприятности, Ролан — искрено заяви младото момиче. — Аз само му казах истината. Освен това, не съм търсила помощта му. Той сам дойде при мен, предполагайки, че съм гостенка в замъка и ме нарече „госпожице“, без да знае нищо за мен.

— И ти, разбира се, веднага реши да се възползваш от грешката му. — Очите на Ролан заплашително блестяха. — Казала си му, че съм те довел тук против желанието ти. Изкарала си ме подлец и негодник.

— Но ти се показа като такъв!

— Господи! — С теб наистина не може да се говори. Ролан протегна ръка, за да отвори вратата, но Бриджит сграбчи дръжката с двете си ръце.

— Ролан! Ако ми беше казал по-рано за всичко това, щях да измисля нещо.

— Знаеш ли нещо, което аз не знам? — подозрително присви очи той.

— Знам единствено, че няма да има двубой — заяви девойката и гордо вирна брадичка.

Дързостта й го накара да се усмихне.

— И мога ли да попитам защо?

— Защото аз няма да позволя.

— Ти… — Ролан се втренчи невярващо в нея.

— Какво толкова те учудва в думите ми?

— Ти ли няма да позволиш?

— Говоря сериозно, Ролан. Няма да допусна да стана причина за кръвопролитие.

Ролан уморено се усмихна.

— А защо не си помисли за това, преди да говориш с Ги.

— Още не е късно.

— О, късно е! Много е късно, мое малко съкровище. — Той я докосна леко по лицето. — Търсеше защитник и си намери такъв в лицето на Ги. Той ти е повярвал и честта му налага да се бори за справедливостта.

В гърдите й се надигна тревога.

— Но аз не искам да го прави! Ще му го кажа!

— Бриджит, наистина бих искал да е толкова просто, но Ги се чувства оскърбен от това, което смята, че съм причинил на една дама. Той е рицар с нежно сърце и е най-галантният и доблестен мъж, когото познавам. Той не би приел нищо друго, освен да се бие за честта ти.

— Но той ще ме изслуша!

— О, Бриджит, толкова си наивна — въздъхна младият мъж.

— Но баща ти каза, че аз мога да осуетя двубоя — извика тя. — Кажи ми, какво трябва да направя.

— Не се ли досещаш? — тихо промърмори Ролан.

Тя остана мълчалива за миг, сетне очите й се разшириха.

— Не и това!

— Това е единственият начин, Бриджит. Ако не признаеш, че си излъгала, Ги ще се бие за теб и аз може би ще убия най-добрия си приятел.

— Но аз не съм излъгала!

— Не можеш ли поне веднъж да преглътнеш гордостта си?

— А ти можеш ли?

— Аз вече го направих. Моля те, поговори с Ги, нищо, че бях решил да не те намесвам в тази работа. Израснал съм с Ги и винаги съм го защитавал от тези, които го тормозеха и му се подиграваха, заради дребния му ръст. Обичам го като брат, какъвто никога не съм имал, и изобщо не искам да се бия с него.

Бриджит изпъна рамене и вдигна лице към Ролан. Чувстваше се опустошена, но нямаше избор.

— Много добре — нещастно промълви тя. — Ще направя това, за което ме молиш.

— Само признанието, че си излъгала, няма да е достатъчно — кротко я предупреди Ролан. — Ще трябва да го убедиш.

— Ще го направя. А сега ме заведи при него — тъжно въздъхна тя.

— Ще го доведа тук.

Бриджит изнемощяло се отпусна върху леглото. Чувстваше се изцедена докрай. Нямаше друг избор, освен наистина да излъже. Не можеше да позволи на Ролан да убие приятеля си.

Свали пелерината и две от туниките си, тъй като не се бе прибирала в стаята си, откакто Ролан я бе довел отново в замъка. Не след дълго вратата се отвори и Ролан влезе, следван от смутения Ги. Бриджит се обърна и нервно скръсти ръце на гърдите си.

Ги пристъпи към нея и й се поклони. Зелените му очи бяха пълни с тъга.

— Ролан ми каза, че сте пожелали да ме видите, госпожице.

— Да — тихо отвърна Бриджит и погледна към Ролан. — Ще ни оставиш ли? Бих искала да говоря с Ги насаме.

— Не — отвърна Ролан, затвори вратата и се облегна на нея. — Ще остана.

Бриджит му хвърли гневен поглед, но не посмя да му се противопостави. Слугите не спореха с господарите си, а сега трябваше да се държи покорно и смирено като истинска слугиня.

Усмихна се стеснително на дребния рицар.

— Ще седнете ли, сир? — попита тя и посочи леглото. — Страхувам се, че не мога да ви предложа стол.

Ги седна и огледа стаята.

— И вие спите в тази дупка! — възкликна той и метна свиреп поглед към Ролан.

— Стаята е много удобна — бързо изрече Бриджит. — Аз… аз никога не съм живяла в по-добра.

— Със сигурност…

— Сир, изслушайте ме! — възпря го Бриджит, преди да е казал нещо повече. Приседна на леглото до него, но не можа да се насили да го погледне в очите.

— Страхувам се, че съм ви въвела в огромна заблуда, като си позволих да се отдам на детинските си фантазии пред вас.

— Какви фантазии?

— Онзи ден, в залата, когато говорехме… Всичко, което ви казах, беше лъжа. Обичам да си представям, че съм дама и често се правя на такава, особено пред тези, които не ме познават. Наистина съжалявам, че сте приели сериозно всичките ми измислици. Досега моите малки игри не са причинявали никому неприятности.

Ги се намръщи.

— Разбирам, че Ролан ви е накарал да кажете всичко това, госпожице.

— Аз съм просто Бриджит и вие грешите, сир — твърдо изрече младото момиче. — Моля ви да ми простите дръзкото държание, но не мога да позволя това недоразумение да продължава. Аз винаги съм била слугиня. Бях отчаяна, когато узнах, че заради преструвките ми сте предизвикали моя господар на двубой. Помолих го да ви доведе тук, за да ви кажа истината, преди да е станало твърде късно. Не бива да се биете заради мен. Аз ви излъгах.

Ги недоверчиво я изгледа.

— Поласкан съм, че толкова сте се загрижили за мен. Наистина много мило от ваша страна, госпожице.

— Но вие не ми вярвате! — смаяно ахна девойката.

— Нито дума — кимна рицарят.

— В такъв случай сте глупак!

— Ето, виждате ли! — триумфално се усмихна Ги. — Една обикновена слугиня никога не би дръзнала да ми говори по този начин!

Бриджит скочи на крака и погледна към Ролан, ала той не каза нищо. Младото момиче си пое дълбоко дъх. Изглежда не бе съумяла да го накара да й повярва. Сърцето й се сви от мъка, защото бе сигурна, че двубоят ще завърши със смъртта на този млад и благороден рицар. Тогава видя начина, по който Ролан я гледаше, и й хрумна нещо.

Извърна се към Ги, сложи ръка на хълбоците си, а на лицето й се изписа презрително изражение.

— Аз не съм казала, че съм била обикновена слугиня! Погледнете ме — високомерно рече тя. — Смятате ли, че един мъж може да ми устои, пък бил той благородник или обикновен селянин?

— Аз… извинете ме — смутолеви Ги.

— Ако понякога се държа дръзко и нахално, то е защото моят последен господар се отнасяше към мен като с равна. Аз бях любовница на барона, сир. — Тя се усмихна предизвикателно. — Той беше стар и самотен и доста ме разглези.

— Но вие ми казахте, че барон дьо Луру е бил ваш баща! — изумено възкликна младият рицар.

Бриджит махна с ръка. Сърцето й се обливаше в кръв, но нима имаше друг избор?

— За мен той беше като баща, освен… в леглото, разбира се. Ако не ми вярвате, попитайте Ролан. Той ще ви каже, че когато отидох при него, не бях девствена.

По този начин тя намекваше, че е станала любовница и на Ролан, ала той не каза нищо, така че Бриджит побърза да добави:

— Ето, виждате ли, той не го отрича. А сега, ще оттеглите ли абсурдната си покана за дуел?

Ги сви рамене.

— Не го намирам за абсурдно.

За Бога, нима не бе казала достатъчно?

— Тогава, позволете ми да добавя още нещо. Мъжът, на когото сега принадлежа, е най-прекрасният господар, за когото бих могла да мечтая. Той е силен, нежен любовник и аз съм щастлива да му служа.

Ги скочи на крака.

— Тогава защо избягахте от него?

Думите му я завариха неподготвена. Поколеба се за миг и сетне нерешително додаде:

— Моля ви, сир, не ме карайте да ви отговарям пред него.

— Настоявам.

Бриджит стисна ръце до болка и заби поглед в пода, преструвайки се на засрамена. После се наведе напред и зашепна, така че Ролан да не може да я чуе:

— Когато моят господар ме доведе тук, аз не знаех за съществуването на Амелия. Но щом узнах, че тя е била негова любовница и още го желае, се уплаших, че може да ме отпрати, а тази мисъл бе непоносима за мен… така че, накрая реших сама да си тръгна.

— А защо не искате той да знае всичко това? — скептично попита Ги.

— Не можете ли да разберете? Обичам го! Вече ви казах повече, отколкото исках той да узнае. Къде ще остане предизвикателството, ако той разбере какви чувства изпитвам към него? В такъв случай, скоро ще се отегчи от мен и ще си намери друга.

Ги се втренчи в нея. Неизвестността я караше да трепери вътрешно. Чувстваше се безкрайно изтощена и й идеше да изкрещи, че всичко, което бе казала, са чисти лъжи — отначало докрай. Тази ужасна пародия, която бе принудена да изиграе, й причиняваше непоносима болка. Ала беше ли това достатъчно, за да спаси този млад и храбър рицар от смърт?

Най-после Ги се отдалечи от нея и тя се обърна, за да прикрие облекчението, което се изписа на лицето й. Значи нямаше намерение да я разпитва повече. Но какво щеше да си помисли за нея? Не й оставаше нищо друго, освен да положи нечовешки усилия да не избухне в сълзи. Изглежда, напоследък униженията се бяха превърнали в неизменна част от нейния живот.

— Нашият двубой вече е безсмислен, Ролан. След като ме доведе тук и ме принуди да изслушам всичко това, предполагам, че ще приемеш моите извинения?

Бриджит не се обърна, за да види хладното кимване на Ролан в знак, че ги приема. Единственото, което девойката искаше, бе и двамата да си отидат и да я оставят сама… Тя затаи дъх, изчаквайки да чуе шума от затварянето на вратата.

В мига, в който го чу, Бриджит се хвърли на леглото и избухна в сълзи. Какви ужасни лъжи бе наговорила! Да клевети така скъпия си баща, бе направо непростимо, дори и за да спаси живота на един млад мъж. И всички онези измислени неща, които бе наговорила за Ролан! Откъде се взеха всички тези лъжи? Как изобщо й хрумнаха?

— Толкова болезнено ли беше за теб, Бриджит?

Гласът я сепна, тя се обърна и видя Ролан, който се бе изправил до леглото й.

— Защо си още тук? Върви си!

Зарови лице във възглавницата и зарида още по-неутешимо. Ролан не можеше да го понесе. Досега женските сълзи никога не му бяха правили впечатление, но сега… Обърна се, за да си тръгне, но внезапно промени решението си, приседна на ръба на леглото и я взе в прегръдките си.

Бриджит се опита да се отскубне от ръцете му. Не искаше утеха от него. Искаше единствено да остане сама в своето нещастие.

Ала Ролан не я пусна. Най-после тя се предаде, отпусна се в прегръдките му и дори опря глава на гърдите му, мокрейки туниката му със сълзите си. Той нежно я притисна към себе си, докато ръцете му галеха косата и гърба й. Ала тя не спря да плаче и хлипанията й късаха сърцето му.

— О, Бриджит, успокой се — меко рече той и я целуна по челото. — Не мога да понеса да страдаш така.

Не разбра как се случи, но устните му потърсиха нейните и тя не се възпротиви. Устата му бе топла и имаше вкуса на собствените й сълзи. Когато той започна да сваля дрехите й, тя знаеше, че вече е твърде късно да го спира. Сърцето й нашепваше да го остави да продължи. Тази нощ тя щеше да бъде негова и двамата го знаеха.

Изведнъж Бриджит почувства как кръвта й пламва и тя изпадна в диво опиянение. Ролан коленичи до леглото и започна да прави божествени неща с ръцете и устните си, карайки я да му отговаря с такава страст, на каквато никога не бе подозирала, че е способна. Той милваше всяка част от тялото й и докосванията му бяха нежни и влудяващо възбуждащи. Вече не искаше той да бъде нежен към нея. Искаше да почувства тежестта му върху себе си, устните му да вкусват нейните и да ги изпохапят до кръв. Но най-силно от всичко искаше да проникне дълбоко в нея, да достигне женските й глъбини.

Когато най-сетне телата им се сляха, той започна да се движи толкова плавно, че Бриджит не можа да издържи. Повдигна бедра, за да го накара да проникне в нея докрай. Това, което последва бе удивително. Един стегнат възел, който се бе образувал в нея и ставаше все постегнат и стегнат, накрая се скъса, отпращайки огнени вълни по цялото й тяло, което се разтърси в конвулсиите на екстаза. Искаше й се този миг да продължи вечно…

И Ролан скоро достигна до края. Силното му тяло потръпна и той се отпусна изнемощял върху нея. Малко по-късно се отдръпна настрани, за да не смазва нежната й плът. Бриджит не искаше той да я оставя и това й желание го накара да изпита невероятна радост. Двамата заспаха с преплетени тела и с усмивки на лицата.