Бриджит

ОСМА ГЛАВА

Рано на следващия ден Хилдегард потропа на вратата на стаята на норманския рицар. Двете с господарката й предпочитаха младият мъж да си тръгне колкото се може по-скоро от Луру. Миг по-късно отвътре се чу пронизителен писък и прислужницата бързо отвори вратата.

— Господи! — не повярва на очите си Хилдегард, когато видя Бриджит легнала до нормана, а голите им тела — преплетени. — Дрюода ще убие някого заради това!

Тя побърза да се изниже от стаята, оставяйки Ролан и Бриджит да се гледат смаяно един друг.

Бриджит го отблъсна и простена, когато гърбът й се отърка в грубата постеля. Болката вече бе поутихнала, но гърбът й все още беше възпален. Тя отново не бе успяла да избяга от Дрюода и този мъж я бе възпрял не един, а два пъти.

Случилото се с нея през вчерашния ден бе достатъчно ужасно, а изглежда нощес този омразен човек я бе изнасилил. Нима имаше на света по-прокълнато същество от нея? Беше изнасилена, но слава на Бога, бе загубила съзнание и не помнеше нищо от дивашкото поругаване. Бриджит бе благодарна поне за тази милост.

Ролан стана от леглото и без да каже нещо, бързо се облече. Противно на волята си, не можеше да откъсне очи от голото й тяло, което през цялата нощ бе топлило постелята му. Младият мъж изръмжа. Тялото й представляваше хубава гледка, което обаче не можеше да се каже за останалата част от момичето. То беше мръсно, а косата му — сплъстена и рошава. Не можеше да отгатне възрастта й, макар че тялото й бе гъвкаво и стройно, а лицето — с правилни черти. Спомняше си, че гласът й бе млад и мелодичен, но това бе всичко, което помнеше. Ролан се извърна, почувствал се неловко под изпитателния й поглед.

— Даваш ли си сметка какво си ми причинил? — изрече Бриджит.

— Да — дрезгаво отвърна той, — но какво значение има? — добави с по-уверен глас, докато пристягаше кожения ремък на ножницата си. — Не мога да кажа, че съм изпитал удоволствие. Всъщност, дори не си спомням, че съм те обладал.

Девойката не можа да повярва на ушите си.

— Не си спомняш?

— Бях пиян — равнодушно изрече рицарят.

Не му оставаше нищо друго, освен да си признае.

Тя започна тихо да плаче и Ролан притеснено се огледа, сякаш очакваше някой да му се притече на помощ. Погледна с надежда към вратата, ала в същия миг тя избухна в кикот и той бързо се обърна.

— Да не си полудяла, момиче? — озадачено я изгледа той.

— Може би ти дължа благодарност. В крайна сметка, какво означава този позор в сравнение с ужасната участ, от която ме спаси? Сега сир Вилхелм няма да ме иска за жена, след като съм била изнасилена от един пиян рицар.

Ролан не успя да й отговори, защото Дрюода се втурна в стаята, следвана от Хилдегард. Кипеше от гняв.

— Значи е истина! — нахвърли се тя върху Бриджит. — Ти провали всичките ми планове за теб, като си се отдала на този мъж! — пронизително изкрещя тя. — Ще те накарам да съжаляваш за това, Бриджит!

— Аз не съм му се отдала, Дрюода — твърдо отвърна младото момиче. — Той ме довлече тук и ме изнасили.

— Какво? — избухна Дрюода и лицето й почервеня от ярост.

Бриджит бавно се загърна с пелерината, за да прикрие голотата си. Сетне се обърна към Ролан.

— Кажи й как се озовах в стаята ти.

Ролан погледна сърдито към Бриджит, а сетне насочи поглед към Дрюода. Беше започнал да разбира, че е направил грешка. Беше под достойнството му да позволи някой да пострада заради него и затова веднага си призна:

— Момичето казва истината. Натъкнах се на нея случайно и помислих, че вие сте ми я изпратили. Нали казахте…

— Но какво си правила близо до стаята му? — извика Дрюода и Бриджит веднага съобрази какво да каже.

— Отидох да си взема малко храна, тъй като вчера почти не съм слагала залък в устата си.

— Храна? — Дрюода изобщо не повярва на думите й.

Девойката посочи към пода.

— Ето там, в торбата е. — Мислено се помоли Дрюода да не надзърне в торбата, защото щеше да види, че вътре има повече храна, отколкото Бриджит можеше да изяде на едно ядене.

Ала в този момент Дрюода изобщо не се интересуваше от храната.

— Защо не извика, Бриджит? Ти си искала той да те обладае, за да провалиш плановете ми!

— Не, не е истина! — извика момичето, едновременно възмутено и уплашено.

— Тогава защо не си викала за помощ?

Бриджит наведе глава и едва чуто прошепна:

— Защото съм припаднала.

Ролан избухна в смях.

— В такъв случай, нищо лошо не е станало, мадам, щом като момичето дори не си спомня. Можем да приемем, че нищо не се е случило.

— Нищо ли?! — изкрещя Дрюода. — Тя беше девствена… и обещана на друг.

— Девствена! — смая се Ролан. Тази мисъл изобщо не беше му минавала през главата.

Господи, в каква каша се бе забъркал! Изненадата му обърка Дрюода.

— Не си ли разбрал?

— Ами аз бях… твърде пиян, за да забележа, това е истината — изпелтечи Ролан.

— Това не променя стореното от теб — горчиво заключи Дрюода.

Тя нервно закрачи из стаята, без да обръща внимание на останалите. Отдавна трябваше да се е разправила с това момиче, ала вече бе твърде късно. Измаменият годеник щеше да разпитва за нея. Какво щеше да прави пък с него? Сега той вече нямаше да иска да се ожени за Бриджит, след като не бе девствена.

Трябваше много бързо да се отърве от малката и то преди Куинтин да се върне.

— Дрюода… — Хилдегард се бе приближила до нея и тихо зашепна: — Дай я на този рицар и всичките ти проблеми ще се решат от само себе си.

— Какво?

— Той очевидно е сметнал, че тя е крепостна и продължава да мисли така. Дай му я и му кажи никога повече да не я връща тук.

— Да, но когато останат сами, тя ще му разкрие истината — просъска Дрюода.

— Тя сигурно вече му го е казала, но той не й е повярвал. Очевидно я смята за крадла и лъжкиня, така че ти трябва само да потвърдиш мнението му за нея. Кажи, че е изпечена лъжкиня. Измисли нещо и го накарай да я отведе далеч от Луру.

— Хилдегард, ти си истинско съкровище! — благодарно я погледна Дрюода.

— Но първо побързай да го изведеш от тази стая, докато не е забелязал, че няма кръв по леглото.

— Какво!

— Изглежда Бриджит не е била девствена.

Дрюода застина на мястото си. В гърдите й забушува неукротим гняв. Значи Бриджит все пак ги бе измамила. Сега вече смяташе, че случилото се е истинско щастие, тъй като сир Вилхелм дьо Арсне щеше да анулира брака, след като разбереше истината за невестата си. Предложението на Хилдегард беше чудесно. Бриджит щеше да се превърна в крепостна и норманът да я отведе със себе си.

— Върви в стаята ми, Бриджит и ме чакай там — остро й нареди Дрюода.

Бриджит рязко вдигна глава.

— А какво ще стане с него?

— Прави това, което ти казах!

Без да се колебае повече, девойката вдигна торбата си от пода и вдървено излезе от стаята.

Дрюода я изпрати до вратата и изчака, докато любопитството надвие смущението на Ролан.

— Какво ще правиш с нея?

Жената отмина с пренебрежение въпроса му и с погнуса огледа стаята.

— Тук мирише на похот — гнусливо измърмори тя и напусна стаята.

Ролан тръгна след нея и я настигна тъкмо, когато влизаше в голямата зала.

— Попитах какво смяташ да правиш с нея. Тя може и да е виновна за други неща, но в случая вината не е нейна. Не й причинявай болка.

— Знам кой е виновен за всичко — бавно отвърна Дрюода и обвинително го изгледа.

— Грешката ми бе съвсем неволна, мадам. Ти ми обеща жена за през нощта, освен ако нещо не бъркам…

Дрюода припряно въздъхна.

— Трябваше да чакаш момичето, което бях определила за теб, а не да се нахвърляш върху тази, чиято единствена ценност бе нейната девственост.

— Девствеността не е най-ценното нещо за една крепостна.

— Но за тази беше. Много я бива да си съчинява разни истории… По-точната дума за нея е, че е изпечена лъжкиня.

— И какво смяташ да правиш сега с нея?

— Нищо не смятам да правя с нея. Тя е твоя и можеш да я отведеш с моята благословия.

Ролан бавно поклати глава.

— Но, мадам, аз не я искам.

— Миналата нощ си я искал — остро му напомни тя. — Имаше един благородник, който бе съгласен да се ожени за нея, заради девствеността й. Сега това вече е немислимо, така че аз не я искам в дома си. Ако не я вземеш, ще накарам да я убият с камъни, загдето се е отдала на разврат. Аз съм нейна господарка и мога да разполагам с живота й.

— Със сигурност не можеш да направиш подобно нещо.

— Ти не разбираш, сир Ролан… — Дрюода трескаво се опитваше да измисли някакво правдоподобно обяснение. — Това момиче бе слабостта на моя брат. Той бе толкова влюбен, че се отнасяше с нея като към истинска дама. Именно заради това тя е толкова разглезена и надменна. Мислеше се за нещо повече, отколкото е всъщност. Тя е крепостна, но слабостта на брат ми я превърна във високомерна и непокорна девойка.

— Щом брат ви я е обичал, значи тя трябва да бъде тук, когато той се върне.

— И да узнае, че мъжът, комуто се е доверил, я е изнасилил? Той я пазеше за себе си — сухо добави Дрюода. — Когато стане дума за това момиче, Куинтин се превръща в истински глупак. Не исках да го признавам, защото това ме кара да се срамувам, но той възнамеряваше да се ожени за нея. Трябва да я махна оттук. Не мога да позволя на това момиче да остане в замъка и да рискувам брат ми да се ожени за крепостна. Отведи я със себе си и ми обещай, че никога повече няма да я върнеш тук, защото ще я убия.

Ролан се почувства съвършено безпомощен. Принуждаваха го да вземе една крепостна, от която нямаше никаква нужда и която само щеше да му бъде в тежест по пътя към къщи. Ала нямаше друг избор, не можеше да позволи момичето да умре заради глупостта му.

— Ще отида да оседлая коня си, мадам — процеди през зъби младият мъж. — Изпратете момичето в конюшнята и аз ще я взема със себе си.

— Не съжалявай толкова, рицарю. Сигурна съм, че ти ще имаш повече късмет от мен и ще съумееш да пречупиш високомерието й. А щом веднъж я усмириш и я научиш на послушание и покорство, тя ще бъде чудесна слугиня във всяко отношение.

Виждайки, че думите й не успяват да смекчат гнева на Ролан, тя побърза да добави:

— Наистина съжалявам, че посещението ти в Луру завърши по този начин. Позволи ми да те посъветвам нещо. Ще си спестиш много неприятности, ако не казваш на момичето, че господарят й е жив.

— Защо?

— Тя си мисли, че Куинтин е мъртъв. Ако знае, че е жив, няма да се спре пред нищо, за да го намери. Ако се смяташ за негов приятел, не мисля, че би искал това да се случи.

От гърдите на Ролан се изтръгна отчаяна въздишка. Наистина добре се бе подредил — какво щеше да стане, ако Куинтин дьо Луру узнае, че той, Ролан е обезчестил момичето, за което Куинтин е смятал да се ожени? Нямаше никакво значение дали е крепостна, или не.

— Имаш думата ми. Тя никога няма да се върне.

След като Ролан се запъти към конюшнята, Дрюода повика Хилдегард. Радостта им нямаше край.

— Върви и помогни на Бриджит да си събере нещата. Новият й господар ще я чака в конюшнята, така че й кажи да побърза. — Лицето на Дрюода сияеше от щастие.

— Ами ако тя не пожелае да тръгне с него? — попита прислужницата.

— Кажи й, че се отказвам от попечителството си над нея. Тя ще бъде толкова доволна, че няма да може да повярва на късмета си, а после вече ще бъде твърде късно. Обясни й, че норманът се чувства толкова виновен за случилото се, че настоява да я съпроводи до замъка на граф Арнулф, който в момента е на посещение при херцога на Мен.

— Но граф Арнулф никъде не е заминал.

— Разбира се, че не е заминал, глупачке, но ако тя си мисли, че е в Мен, няма да задава въпроси, когато се запътят на север. А когато стигнат достатъчно далеч на север, дори и да избяга от нормана, едва ли ще успее да се върне сама в Бери. — Дрюода широко се усмихна. Най-сетне всичко си идваше на мястото!