Бриджит

ДВАДЕСЕТ И ОСМА ГЛАВА

Денят бе светъл. Лъчите на зимното слънце галеха отдалеч земите на Монвил. След като Ролан напусна голямата зала, за да се заеме с военни тренировки в двора на замъка, Бриджит потърси Года и я откри в избата с хранителни запаси да дере заек за обяд.

— Бих искала да ми помогнеш, ако нямаш нищо против, Года — рече Бриджит и седна на пейката до момичето. — Ролан настоя да си ушия нова туника, но се нуждая от помощ, за да разкроя плата.

— С удоволствие ще ви помогна, господарке, веднага щом свърша тук. Мадам Хеда ми нареди да свърша тази работа и не мога да я оставя, преди да съм приключила.

При споменаването на мащехата на Ролан дълго потисканото любопитство на Бриджит се отприщи.

— Хеда наистина ли ненавижда толкова Ролан? Той ми каза така, но аз не можах да повярвам.

— О, със сигурност! Винаги го е мразела. Животът на младия господар тук никога не е бил лек. Тъжно ми е, когато си помисля колко много е страдал като малко момче.

— Разкажи ми какъв е бил като дете?

— Бях твърде малка, за да работя в замъка, но майка ми прислужваше тук. О, какви истории само разказваше, като се върнеше в селото! На времето си мислех, че малко преувеличава, за да ме уплаши и да ме накара да бъда послушна. Бях ужасена, когато по-късно разбрах, че всичко е било истина.

— Какви истории?

— О, ами как господарката се отнасяла към бедното момче — отвърна Года, като хвърли кожата на заека и посегна да вземе големия нож за рязане на месо.

— Е? — нетърпеливо я подкани Бриджит. — Продължавай!

Преди да отговори, Года нервно се огледа.

— Мадам Хеда го биела жестоко при най-малкия повод, а дори и без повод, когато господарят отсъствал. Елзе и Бренда били същите като майка си, ако не и по-лоши. Един ден заварили Бренда да налага момчето с камшик. То цялото било толкова изранено, че било загубило свяст, ала тя продължавала да го бие.

— Защо? — Бриджит беше потресена.

— Защото се осмелил да нарече Бренда своя сестра.

— Господи!

Года плахо се усмихна и кимна разбиращо.

— Животът му е бил доста труден. Когато порасна достатъчно, за да се брани от дамите, трябваше да се оправя с баща си, а сир Лутър е много суров господар. Ако Ролан не усвояваше достатъчно бързо воинските умения, на които го учеше баща му, получаваше жестоки наказания от него. Освен това, в замъка се обучаваха и други, по-големи момчета, с които младия сир Ролан трябваше непрестанно да се състезава.

Бриджит се умълча, като гледаше как Года сръчно разпределя заека на порции. Сърцето й се сви от мъка, когато си представи ужасния живот на Ролан, а душата й се изпълни със съчувствие към бедното момче, подлагано на тормоз от всички. Едва сега оцени истински нежната страна от характера на Ролан, която бе започнала да опознава напоследък. Беше истинско чудо, че все пак се бе съхранила у него.

Малко по-късно Бриджит прекоси залата, съпроводена от Года, замислена за модела на новата туника, която трябваше да си ушие. Бриджит бе толкова потънала в мислите си, че без да се усети, двете с Года бяха стигнали до стълбите, водещи към втория етаж. Ала един рязък глас я сепна и тя се закова на място.

— Къде сте се запътили вие двете?

Лицето на Года пребледня. Бриджит се обърна и видя Хеда, която търчеше към стълбите, следвана от Елзе, Амелия и прислужницата на Елзе.

— Е? — заповеднически ги изгледа тя, когато ги настигна. Сложи ръце на хълбоците си и сурово се взря в уплашената Года. — Отговори ми, момиче!

— Ами аз… аз… — заекна с треперещ глас слугинята, но не можа да продължи.

Бриджит усети как в гърдите й се надига гняв при вида на ужаса, изписан по лицето на новата й приятелка.

— Тя ме придружава до стаята на моя господар! — остро отвърна Бриджит, без изобщо да се старае да прикрие неприязънта в гласа си.

— Защо? Той няма нужда от моите слуги. Сега си има собствена слугиня.

Презрението на Хеда не остана незабелязано за Бриджит, а сподавеният кикот на жените зад нея я вбеси още повече. Но тя се постара да сдържи гнева си и да не избухне.

— Не сир Ролан се нуждае от услугите на Года. Аз я помолих да ми помогне — спокойно отвърна младото момиче, но остана втрещена от реакцията на жената.

— Ти?! Господи…

— Мадам, не е необходимо да се държите така, сякаш сме извършили някакво престъпление — рязко я прекъсна Бриджит. — Аз просто помолих Года да ми отдели малко от свободното си време. Тя свърши възложената й работа. Не я откъсвам от задълженията й…

— Млъкни! — гневно извика Хеда. — Задълженията на Года никога не свършват. Тя няма свободно време. Тя е моя слугиня и аз съм тази, която й заповядва какво да върши, но със сигурност никога няма да позволя да слугува на курвата на едно копеле!

Бриджит остана като попарена. Не би била по-изненадана, ако Хеда я бе ударила през лицето. Кикотът на свитата й стана още по-силен. Дамите очевидно искрено се забавляваха на сцената.

— Года! — изплющя гласът на Хеда. — Върви в кухнята! После ще се разправям с теб.

Момичето избърса бликналите сълзи и побърза да се махне. Бриджит я проследи с поглед. Знаеше, че ако накажат момичето, тя ще бъде виновна. Но какво толкова ужасно бе сторила? Хеда просто бе чакала удобен случай, за да я унижи.

— А ти — насочи отново вниманието си тя към Бриджит, — се махай оттук! Принудена съм да търпя присъствието ти, когато онова копеле е наблизо, но не и когато го няма.

Бриджит гордо изправи рамене, едва потискайки желанието си да зашлеви старата вещица.

— Вие, мадам, имате държание на уличница — със спокоен глас произнесе девойката. — Лицето на Хеда почервеня и тя се задъха от ярост, ала Бриджит невъзмутимо добави: — И всеки, който ви нарича мадам, го прави с една единствена цел — да ви се подиграе!

Бриджит се обърна, ала преди да достигне първото стъпало, кокалестата ръка на Хеда я сграбчи. Ноктите й се забиха в рамото на момичето и тя я завъртя към себе си. Изплющя силен удар и главата на Бриджит се отметна настрани. Бузата й стана аленочервена, ала тя не помръдна. Стоеше изправена и я гледаше с презрение.

Непокорното й държание предизвика сподавен вик, изтръгнал се от гърлото на Хеда, свикнала слугите да се свличат от страх в краката й, когато дадеше воля на гнева си. Тя се разтрепери, от устата й се разхвърчаха слюнки и отново вдигна ръка, но някой внезапно я сграбчи изотзад. В следващия миг Хеда усети, че я повдигат от пода и я запращат с все сила към жените зад нея. Цялата й свита се намери на тръстиковите рогозки.

Амелия се съвзе първа и бавно се изправи на крака. Елзе и прислужницата й също се изправиха и без да се обръщат назад избягаха от залата. Хеда с усилие се надигна и видя надвесеното над нея лице на Ролан, изкривено от гняв.

— Ако още веднъж я докоснеш дори с пръст, ще те убия, дърта вещице! — прогърмя гласът му и накара кръвта във вените й да се смрази. — Ще те удуша с голи ръце и ще изтръгна живота от отвратителното ти тяло! Ясно ли е?

В отговор Хеда започна да пищи, сякаш я колеха. След броени секунди залата се изпълни с рицари, оръженосци и пажове, дотърчали от двора. Надойдоха и други слуги. Бриджит уплашено се сви в сянката на стълбите. Нима всичко това се бе случило заради нея?

Ала когато видяха Ролан и Хеда, настръхнали един срещу друг, никой не посмя да приближи до тях. Ако беше някой друг, мъжете щяха с всички сили да защитят съпругата на господаря си. Ала никога нямаше да се изправят срещу сина му. Всички отлично знаеха на чия страна е благоразположението на господаря на Монвил.

— Какво става тук, по дяволите? — Лутър разбута мъжете и се приближи. Лицето му се смръщи, когато видя сина си и Хеда да се гледат кръвнишки един друг.

— Лутър! — изхленчи Хеда. — Той се опита да ме убие!

Лутър се извърна към Ролан и срещна гневния му поглед.

— Ако наистина се бях опитал да я убия, дъртата вещица вече щеше да е мъртва — изръмжа младият мъж. — Предупредих я, че ще го сторя, с тези две ръце, ако още веднъж се приближи до Бриджит. Никой няма право да докосва това, което ми принадлежи! Никой, дори и ти! — натърти Ролан, без да отмества поглед от баща си.

В залата настана гробна тишина. Всички напрегнато очакваха реакцията на Лутър. Преди няколко години, след подобно изявление, Ролан щеше да опита юмруците на баща си.

— Той не е господар тук — заговори Хеда. — С какво право ще ти казва какво да правиш и какво да не правиш?

— Млъквай, жено! — Лутър обърна студени очи към съпругата си и изрева: — Вън! Всички вън!

Разнесоха се забързани стъпки и Хеда също се обърна, за да излезе, но гласът на Лутър я спря:

— Не и ти, жено!

Залата бързо се изпразни, останаха само Лутър, Хеда, Ролан и Бриджит, която притаена до стълбите, се страхуваше да помръдне. Девойката затаи дъх. Дали Лутър ще изгони сина си? Как Ролан се бе осмелил да говори по този начин на баща си, и то пред всички?

Ала гневът на Лутър не бе насочен към сина му. Той с всичка сила удари Хеда, като отново я запрати върху тръстиковата рогозка, приближи и се надвеси над нея с мораво от ярост лице.

— Ти си причината Ролан да се разбеснее така, жено! Той е в правото си, тъй като аз нямам нищо общо с това момиче. Тя принадлежи единствено на него!

Лутър се извърна с отвращение и продължи със смразяващ глас:

— Ти беше предупредена да не закачаш момичето. Тя принадлежи на Ролан и той е дал обет да я защитава. Да не мислиш, че след като си моя жена, можеш да пренебрегваш заповедите му? Слушай ме добре, съпруго! Дори да те убие заради това момиче, пръста си няма да помръдна. Само би ме отървал от една гнойна, смърдяща рана, нещо, което отдавна трябваше сам да направя. — Хеда смаяно ахна и той добави: — Би трябвало да си благодарна, че не ти казах всичко това пред останалите. Но това е последното благоволение, което проявявам към теб.

С тези думи, Лутър напусна залата.