Царството

3.

— Веднага прекратете това!

Висок глас с пекински акцент звънна над двора. Очите на Дорген Трунгпа се отвориха от учудване, сякаш беше чул глас от висините.

Всички глави се обърнаха от голото момиче към манастирската порта. Между разбитите й крила стоеше висок красив мъж от Северен Китай, облечен в стандартна военна мушама, с извитата нагоре фуражка на офицер. Зад него по коларския път се забелязваха очертанията на още хора, които крачеха в дъжда. Сега, когато беше привлякъл вниманието на всички, севернякът заговори отново, но този път на армейския офицер:

— Веднага заповядай на хората си да престанат да разрушават манастира и да върнат дрехите на момичето. Какво си мислиш, че правиш? Културната революция приключи преди десетилетия. Пуснете момчето да си върви.

Дорген Трунгпа направо не можеше да повярва на ушите си. Сякаш от джунглата се беше въплътил ангел пазител. Яростна сянка пропълзя по лицето на армейския офицер.

— Как смееш да влизаш тук и да крещиш команди? Аз съм старшият офицер в областта Пемако. По дяволите, за кого се смяташ ти? Обясни се или ще заповядам да те разстрелят на място.

Севернякът продължи да крачи през двора и когато наближи, по околожката на фуражката и високите до коляното лъснати кожени ботуши, проблясващи изпод мушамата, докато крачеше, стана ясно кой е той. Полковник от прословутото Бюро за обществена сигурност, или БОС, както беше известно — китайския еквивалент на ЦРУ и ФБР в едно, идеологическата полиция на китайското правителство, кучетата пазачи на революцията.

Войниците видимо се сковаха, когато разпознаха чина и принадлежността на северняка. Когато стигна до средата на двора, той измъкна писмо от джоба си и го подаде с изпъната ръка на армейския офицер. Пликът беше запечатан с червен восъчен печат с формата на звезда.

— Аз съм полковник Уей Дзиен от БОС. Заповеди от генерал Те от Южното командване в Чунцин. Отсега аз съм старшият офицер в Пемако, следователно всички военни части южно от прохода Су Ла са под мое командване. Включително ти.

Армейският офицер се беше вторачил невярващо в полковник Дзиен, след това, подобно на капризно дете, грабна плика от ръката му и го разкъса. Около минута проучва съдържанието, след това се обърна към своите хора с израз на гняв и унижение на лицето.

— Върнете дрехите на жената и се стройте при портата… Пуснете монаха да си върви.

Дорген Трунгпа беше блъснат грубо напред. Свободен, той изтича до трупа на игумена и го прегърна, ридаейки. Полковник Дзиен се усмихна на армейския офицер и кимна одобрително.

— Добре. Тези стари суеверни монаси не са нещо повече от туристическа атракция. Старият Тибет е мъртъв и няма да се върне. Можем да си позволим търпимост към последните останали диваци.

Полковник Дзиен потупа армейския офицер по гърба и продължи, за да не накърнява самочувствието му:

— Сега в столицата Лхаса има два пъти повече китайци, отколкото тибетци. Вече няма нужда да преследваме техните абсурдни вярвания. Младите хора се интересуват повече от мобилни телефони, отколкото от молитвени мелници. Здравият разум на комунизма измести глупавата религия на монасите.

След това се обърна, за да огледа сбирщината изкаляни войници:

— Къде са останалите хора? Трябва да бъдат тук в двора до свечеряване. Искам да организирам издирване. Наредете да донесат провизии за десет дена. Но първо се погрижете за раните на този монах. И се отървете от трупа. Когато свършите това, искам да разпитам момчето. Нека се почисти и след това го доведете при мен. Ще установя главната си квартира тук, в манастирската библиотека…

След това полковникът закрачи отривисто към вратата на молитвената зала и изчезна в полумрака.