Царството

34.

— Това е всичко, което мога да ви кажа. Какво в действителност е правил Антон с тертона Туптен Джинпа — нямам ни най-малка представа…

След това изгледа вторачено Нанси и добави:

— Но едно мога да кажа със сигурност, че дори магьосник като него няма да е толкова глупав да се опитва да намери Книгата Дзян.

Нанси Кели не би била толкова сигурна. Щеше да е много по-доволна, ако Гун й беше казал неща, които влизат в противоречие с наученото за историята на Обществото „Туле“ и историята на неговия интерес към Тибет, но това не стана. Подобните на паяжини следи, които можеха да свържат черния свят на Европа през Втората световна война с днешния модерен Тибет, се превръщаха в тежки, несъкрушими вериги. Макар все още да не можеше да го проумее, тя имаше чувството, че нейното пътуване беше попаднало в течението на една несекваща инерция.

— Има ли някой друг, който може да знае накъде са се насочили, след като са прекосили Су Ла?

Гун Лобсанг наклони глава и помисли известно време.

— Не мисля, че тук, в Лхаса, има такъв човек. Обаче щом стигнете в манастира Бхака, може да попитате там. Когато стигнете в гомпата, дори може да намерите някои от шерпите на Антон.

После се размърда неспокойно на стола.

— Добре, ще направя това. Ще поема риска, че не си в нужната форма. — Нанси кимна в знак на благодарност. — Ако искате да тръгнете днес, ще трябва да се заловя за работа. Ще дойда да ви взема, когато разбера кой ще пътува на изток по Сечуанското шосе. Мисля, че има няколко шофьори от Кампа18, които тази сутрин ще поемат за Амдо19. Ако им се плати, ще ви закарат.

— Благодаря ти, приятелю — отговори Джек и започна енергично да разтърсва ръката му.

Гун стана, докосна с пръсти каубойската си шапка и след това си тръгна. Пристигна келнерката и донесе бутилка „Сняг“ — поръчаната от Джек бира. Той й благодари на тибетски, след това се усмихна на Нанси:

— Сигурна ли си, че не искаш биричка?

— Малко е рано за мен. В девет часа…

— Както обичаш. Според мен помага срещу височинната болест.

— Господин Джек Адамс, я ми кажи, всичките тези приказки за тертони и терма — вярваш ли в това? — полюбопитства Нанси.

Джек отпи няколко големи глътки направо от бутилката, избърса уста с ръкава си и едва след това отговори:

— Зависи от това какво разбираш под „вярваш“. Как ще наречеш способността да спреш собственото си дишане, биенето на сърцето и дори мозъчната си дейност? Магия? Това могат да направят ламите в напреднали стадии на медитация. Когато ги закачиш за западни медицински апарати и потърсиш признаци на живот, няма такива. Дори енцефалограмата не открива нищо. Те са клинично мъртви. Обаче след като мине определеното време — бум. Отварят очи и стават. Това магия ли е? Или да вземем способността им да левитират. Или силата да предизвикат у някого мозъчен кръвоизлив от сто метра? Ами способността да стават невидими? Магия? Или просто физически действия, които ние днес не можем да обясним, като използваме науката…

— Значи казваш, че според теб всичко е истина?

— Не, не това е важното. Не бих се наел да дефинирам що е действителност за когото и да било. Но не мога да кажа, че това не се случва: левитацията, спирането на жизнените функции и всички онези други необикновени неща, които върховните лами могат да правят. Просто си мисля, че науката още не може да ги обясни, обаче някой ден ще можем да го направим. Що се отнася до скритите познания, които се черпят от по-висши светове — не познавам култури, в които учителите и ясновидците не разчитат на познания или умения, които идват отнякъде другаде. Предполагам, че терма е нещо подобно, кой знае? Аз не отричам резултатите на тантрическия будизъм20. Само споря с теорията зад него. Но едно е сигурно… — Джек се наведе към нея през тясната маса, за да е напълно сигурен, че никой друг в опушената чайна не може да ги чуе. С почти залепена за ухото на Нанси уста, с дрезгав шепот той продължи: — Ако ме питаш, всичко това е проклетата черна страна.

После с дори още по-тих глас продължи:

— И знаеш ли какво? Естествено, никога не бих го казал на Гун, но донякъде съм съгласен с китайците…

След тези думи бързо се огледа наоколо.

— Разбира се, не с техните техники, насилието и потисничеството. Отвращението… Разбирам обаче тяхното отвращение и тревога. Цял Тибет е пламнала лудница. Когато китайците нахлуват, откриват наистина ужасяващи неща. Една трета от населението е по един или друг начин набъркана в тези глупости като монаси, монахини или лами, а останалата част от хората живеят във феодално робство и работят като волове за тази група суеверни магьосници. Ламите контролират умовете на селяните толкова успешно, както комунистите контролират умовете на народите.

Джек отново се огледа притеснено из помещението, оставяйки у Нанси отчетливото впечатление, че ще се озоват в голяма опасност, ако някой чуе и думичка от онова, което казва.

— Говори се, че когато нахлуват в манастирите, китайците откриват скрити мазета, пълни с древни окултни ръководства и монаси, които практикуват всякакви видове черни изкуства. Китайските войници, които си пробиват с бой пътя в манастира Шигаце през две хиляди монаси, разказват, че в пещерите под него са се провеждали животински и човешки жертвоприношения с канибалски ритуали…

Нанси се сепна.

— Хайде, Джек! Та това е само комунистическа пропаганда. Направо не мога да повярвам, че си се поддал.

— Да, сигурно в това има преувеличение, но се хващам на бас, че в разказите има и известна доза истина. Човек си задава въпроса, как може едно йерархическо монашество да бъде истински будистко? Не може, и това е истината. Будизмът представлява освобождение от егото и откъсване от земните неща. Това, което виждам в тибетската религия, е нещо подобно на военизирана теокрация, множество различни чинове и привилегии, много тайни и познания, отказани на хората. И аз наистина не разбирам какво общо имат тайните с учението на Буда или с магията. Голяма енергия или власт, или мана, или както искаш го наречи, която се контролира от върха. Така че нещо друго трябва да се е случвало в Тибет — нещо друго, освен обикновения стар будизъм. Единственият проблем е, че ние, като външни хора, никога няма да научим какво. Трябва да си сигурна, че ламите също въртят пропаганда с това добро старо момче, което обикаля света, усмихва се на всеки с толкова мека и сладка…

— Удивена съм, че заемаш толкова крайна позиция — поклати Нанси глава. — Видях Далай Лама да говори, когато дойде в Сентръл Парк в Ню Йорк. Очевидно е миролюбив и просветлен човек. Той е олицетворението на будист така, както аз го разбирам.

— Да, виждам, че е използвал своето обаяние върху теб. Не те ли притеснява, че е в роднински връзки с последния Далай Лама и онзи преди него? Това не може да се нарече демокрация, нали? На мен повече ми прилича на наследствени привилегии. Искам да кажа, че съм просто селянче от Орегон, но доколкото мога да видя, цялата област е изградена върху черна магия и суеверия. Би ли повярвала, ако някой западен монах каже, че е въплъщение на Исус? Защо това изключване на неверието само защото сме в Тибет? Би ли почитала някой западен монах като божество, както е почитан Далай Лама? Ако питаш мен, става дума за масова хипноза. А ако го наречем магия, по-скоро е черна, отколкото всякаква друга.

Джек наклони бирената бутилка, изпразни последните два пръста течност и след това я стовари на масата.

— Не ме разбирай погрешно. Още в началото казах, че тези хора са способни на неща, които ние на Запад дори не можем да започнем да разбираме. Освен това подозирам, че са много по-напреднали от нас в познанието за човешкото съзнание, но от всички тях ме побиват тръпки, особено от върховните лами. И знаеш ли какво? Затова си мисля, че те всички имат нещо общо с тъмната страна.

Двамата потънаха в мълчание, а Джек държеше празната бутилка с двете си загорели планинарски ръце. След известно време той тихо каза:

— Обаче стига толкова за моите мисли. Онова, което искам да зная, е ти, Нанси Кели, какво искаш?

Тя усети прилив на адреналин.

— Какво искаш да кажеш?

— Много добре знаеш какво искам да кажа. Как така знаеш за Книгата Дзян? И защо трябваше да дойдеш в Тибет по втория начин без обичайните процедури за виза? Ти не си контрабандист на антики. И какво прави Антон действително в Пемако? Ти знаеш, нали? Или най-малкото подозираш нещо. И онзи мъж във фоайето на „Тадж Махал“, той не е следил мен, нали? Искам да знам какво става!

Той настойчиво вторачи в нея своите яркосини не премигващи очи. Тя трябваше да отговори.

— Виж, Джек, истината е, че не знам.

— Знаеш много повече, отколкото признаваш. Сигурен съм в това.

В нейното собствено съзнание всичко беше толкова объркано, че наистина не знаеше откъде да почне. Чувстваше обаче, че той заслужава по-добро обяснение от онова, което му беше дала. Разбира се, стига да можеше да разплете своите мотиви, да ги превърне в нещо по-разбираемо.

— Добре — започна тя, докато Джек я гледаше очаквателно. — Полицията в Китай и Индия преследва Антон. Обвиняват го в шпионаж. Никой в „Трибюн“ не вярва в това. И аз мисля, че е голяма нелепост, макар мнението ми да няма значение. Веднага щом пристигнах в Делхи, бях арестувана, защото той ми беше изпратил костта, която ти показах. Разпитваха ме за връзката ми с него. Хващаха се за дреболии, но разбрах, че той е загазил здраво. Пуснаха ме, но предполагам, че са ме следили и са подслушвали всичките ми разговори. Затова не исках да говорим за полета по телефона. В началото бях разгневена от ареста и заради факта, че сякаш никой не прави нищо, за да бъде намерен Антон, а беше изчезнал вече от три месеца. Толкова странно ми се струваше. Но тогава поне си мислех, че нещата са прости: журналист си върши работата, а репресивните сили се опитват да го спрат. Такъв тип история. Но когато се вгледах по-дълбоко в нея, всичко започна да изглежда много странно…

Джек повдигна вежди, но нищо не каза.

— Открих, че бащата на Антон, Феликс Кьониг, е бил тибетолог и член на германска езотерична секта, известна като Обществото „Туле“, която организирала изследвания на арийския произход и изпращала експедиции в Тибет. Изглежда, че Кьониг е идвал в Тибет, може би повече от веднъж, като експедициите са плащани от нацистите. Целта била да се привлекат ламите на германска страна…

Тя погледна Джек почти умолително, защото съзнаваше колко странно звучи цялата история и очакваше всеки момент да й каже, че си е изгубила ума. Обаче той мълчеше и я наблюдаваше, а изражението му не се поддаваше на тълкувание.

Нанси продължи:

— Нацистите смятали, че тибетските лами или някакъв таен орден в страната разполагат с познания за свръхчовека, че знаят как да превърнат обикновено човешко същество в по-еволюирал вид, нещо като по-висша разновидност на човека, роден да управлява света. Според нацистите тези познания им принадлежали, защото всъщност са древни арийски знания… и ще им помогнат да спечелят войната. Зная, че всичко това звучи доста изсмукано от пръстите, обаче когато отидох да се срещна с Мая, тя ми показа някакви стари медали, които Антон е оставил при нея. Един от тях очевидно беше от Обществото „Туле“ и сигурно е принадлежал на Антоновия баща Феликс Кьониг. На него имаше съвсем същото изображение като на мундщука на костената тръба.

От изненада очите на Джек се разшириха.

— Сигурна ли си? Този тромпет е много стар.

— Да, напълно съм сигурна. Кама, издигната над свастика. Онова, което отчаяно искали, били познанията за свръхчовека, и вярвали, че Книгата Дзян съдържа тези знания. Нацистите я наричали Книгата на пръстена и се вманиачили да я намерят — затова били тези експедиции. Проучванията на Антон трябва да са свързани с нея. Просто няма друг начин. Това е материалът, който е проучвал. Казал на Мая, че това е най-великата история, която светът е чувал…

Гласът на Нанси заглъхна. Черна сянка мина по лицето на Джек.

— Боже, Нанси, защо не ми каза всичко това, преди да тръгнем?

— Ами защото откривах нещата, докато се случваше всичко останало. Първо си помислих, че е твърде смахнато, и не можах много добре да го осмисля. След това реших, че е най-добре да зарежа всичко, да ти платя и да си тръгна.

Двамата отново потънаха в мълчание, но след малко тя го погледна втренчено.

— А ти Джек? Защо беше готов да ме заведеш в Тибет срещу толкова орязана цена? Какво означава символът върху костената тръба и какво значат буквите? Ти знаеше още от самото начало, нали?

Американецът въздъхна дълбоко и поклати глава.

— И да, и не. Нямам представа за произхода на символа с камата и свастиката. Не го познавам, но е истина, че разпознах буквите.

— И какви са?

— Старши футарк.

— Старши какво?

— Руни. По името на първите шест магически букви на най-старата известна руническа азбука: Ф У Т А Р К. Известна е като Старши футарк.

— Как е възможно върху костена тръба, която е на повече от двадесет хиляди години, да има европейски писмена? И как, за бога, се е появила в средата на Хималаите?

— Много хубав въпрос. Сега разбираш, защо толкова много исках да науча откъде е дошла. От години търся точно това. Тръбата предоставя категорични данни, според мен, че човечеството е много по-старо, отколкото хората смятат. Че развити цивилизации са съществували преди повече от петнадесет милиона години. Да намериш древна кост с руни по нея на хиляди километри от Северна Европа е направо невероятно. Сега съм сигурен, че Херцог трябва да е открил арийското царство, което е издирвал през всички тези години. Аз имам намерение да отида там и да донеса неговите съкровища и реликви. Искам да покажа на света, че съм прав. Мога да ти кажа и още нещо: ако успея да сложа ръка на сносно доказателство, това ще ми помогне не само да се отърва от дълговете си.

Когато казваше това, очите му бляскаха. Разбира се, каза си Нанси, това ще се окаже огромна съкровищница, пред която гробницата на Тутанкамон ще изглежда направо модерна. Джек Адамс се смръщи:

— Доколко си сигурна в онази работа с бащата на Антон?

— Може да се каже, напълно. Центърът „Симон Визентал“ в Аржентина до голяма степен потвърди моята информация. Искам да кажа, че според тях вторият съпруг на Антоновата майка е бил Феликс Кьониг. И че това лице е било съветник на нацистите по тибетска култура, че е пътувал до Тибет и т.н. Обаче идеята, че Антон търси Книгата Дзян, е просто предположение. Възможно е да се интересува от Тибет по други причини, но фактът, че пътува с тертона Туптен Джинпа, ме изпълва с подозрения. Особено като се има предвид, че Книгата Дзян е терма и че тертоните са единствените хора, които знаят как да откриват изгубените терма. Едно е сигурно: Кьониг предприема няколко пътувания до Лхаса за сметка на нацисткия режим. Запазена е информация, че е идвал тук специално, за да търси изгубените арийски познания и произхода на арийската раса.

Двамата потънаха в мълчание. Нанси гледаше Джек с очакване. Сега, когато беше изляла всичко, чувстваше облекчение, че е споделила своето несигурно предположение за действията на Херцог. Джек Адамс би могъл да се присъедини към нейните разсъждения кое е истина и кое — просто фантазии на окултистите от времето на Втората световна война и на разни луди лами. Тя го погледна изучаващо: главата му беше ниско наведена и той изглеждаше потънал в мисли. След около минута започна нервно да чопли етикета на бирената бутилка. После вдигна глава и я погледна.

— Е, Нанси Кели, това наистина е интересен случай. Не казвам, че вярвам кой знае колко в тези езотерични шарлатании. Дори смятам, че нацистите са били много по-шантави от ламите, но зная какво са търсели. Или поне си мисля, че знам. Вероятно са се опитвали да установят връзка с Великото бяло братство…