Царството

35.

— От години не съм се сещал за Великото бяло братство. Когато бях по-млад, на двадесет и няколко години, и правех проучвания за докторската си дисертация в Катманду…

С подрънкване на стъкло келнерката остави нови бирени бутилки на масата. Джек й благодари и подаде едната на Нанси, която я прие с благодарност.

— Не знам дали си била в Катманду, но градът привлича много откачалки: търсачи на истината и така нататък. Хора, които вярват, че там има гурута, знаещи тайните на живота, плюс други, които смятат себе си за гурута. Те си обменят купища износени митове и възбудата от тайни общества, зли проклятия и все в тоя дух. На върха на това дърво от всички тези митове и истории стърчи Великото бяло братство. Смята се, че то е мистично общество от Учители, които контролират света от своето подземно царство или високопланинска долина някъде из Хималаите. Някои твърдят, че царството им се казва Шангри Ла, други казват, че Шангри Ла е добро място и никога не може да бъде дом на подобно братство. Трябва да признаем, че така или иначе, в Азия се носят много подробни разкази за братството и неговото царство, които не са само приказки на хипита.

Той отпи глътка от бирата.

— Нацистите сигурно са се опитвали да влязат във връзка с братството. Ако идеш в Катманду, ще срещнеш хора, които твърдят, че са намерили пътя до Шангри Ла и са се срещали с братството, но това са просто лъжи. Братството идва при теб и те кани, а не ти го намираш… освен това се съмнявам, че някой от поканените ще разправя приказки…

Нанси остави бутилката на масата.

— Но кои са тези хора, за бога?

— Някои твърдят, че става дума за нещо като университет за просветлените. Притежават големи библиотеки, пълни с езотерични знания. Ако Книгата Дзян наистина съществува, сигурно е в някоя от тях. Други говорят, че въпреки своето име братството е под влиянието на силите на мрака.

Нанси вметна:

— А ти какво мислиш?

— Както вече обясних, отнасям се малко недоверчиво към всичко това. Лично аз смятам, че ако братството съществува, вероятно е нещо повече от сбирщина пещерни тибетски и индийски окултисти, които вършат нещо лошо. Разбира се, това не значи, че не са силни. Фактически ще си позволя да кажа, че ако нацистите наистина са идвали в Тибет, може би братството ги е поканило, за да ги включи в някакъв свой налудничав план. Не знам, но може би цялата идея за Втората световна война е измислица на Великото бяло братство…

Нанси едва не се задави с бирата.

— Какво? Ти се шегуваш! Смятах, че не вярваш в черната магия.

Джек сложи пръста си на устата и тревожно огледа помещението.

— Шшт, не повишавай тон! Навсякъде има доносници, дори в „Синия фенер“. Виж, ти не разбираш: казах ти, не е като да не вярвам, че на този свят стават странни неща. Просто не съм убеден, че всички са свързани с магия. Мога да те уверя, че тибетските тантрически практики не се изчерпват с циркаджийски номера като левитацията. Техен специалитет е телепатичният контрол на съзнанието.

Лицето на Нанси се изкриви в тревожна гримаса. Опитваше се да реши дали Джек е напълно сериозен. Напрегнатото му изражение, тайнствеността, която излъчваше, подсказваха, че е искрен, но беше трудно да се определи.

— Добре де — каза тя, след като си пое дълбоко дъх, — дори да има зрънце истина в онова, което казваш, и Великото бяло братство наистина съществува някъде, то със сигурност трябва да е сила на доброто. Нали се нарича Великото бяло братство, а не Великото черно братство? В такъв случай каква работа биха могли да имат с нацистите? Със своята велика бяла мъдрост сигурно биха усетили, че нацистите са сила на злото, че от съюза помежду им не би могло да излезе нищо добро…

Джек вдигна рамене.

— Да, би било хубаво, ако това е истината, но животът не е толкова прост. Предполага се, че братството е бяло и че подпомага каузата на доброто в този свят. Но кой може да каже? Може да са се отклонили от правия път? Легендата твърди, че Учители от братството са в телепатична връзка с други Учители, които съществуват в по-висши сфери на съществуване. Смята се, че тези по-висши Учители са като добри ангели, но може и да не са това, което твърдят, че са. Възможно е да не казват истината. Може би и самото бяло братство е било заблудено?

Джек отпи глътка бира и за пореден път огледа чайната, за да се увери, че никой не ги подслушва.

— Човек се свързва с извънземни сили на свой риск. Винаги щом чуя истории на хора, установявали контакт с НЛО или Учители в Тибет, не мога да не си помисля: хубаво, може и да си установил връзка, но е възможно силите, с които си контактувал, само да се преструват на добри, само да твърдят, че помагат на света, а всъщност да се опитват да причинят зло и да те използват…

По дяволите, какво става? В какво се беше забъркала, запита се Нанси. Дори Джек Адамс, за когото бе предположила, че въпреки малко ексцентричния си начин на живот е реалист, тъпкан с дипломи и научни степени от различни университети, дори малко скептик като нея самата, се оказа какво? Готов да обмисля най-невероятните конспиративни теории, които беше чувала. Всъщност това бе и причината за нейното изумление. Та Джек Адамс беше учен, но въпреки това бе готов да се занимава с идеи за учители телепати и нацисти, които търсят свръхчовека. Неговата разновидност на неверие беше най-странният скептицизъм, който някога беше срещала. Дотолкова не вярваше, че не би казал със сигурност, че нещо е истина, но и не искаше да признае, че не е.

Тогава Нанси си помисли, коя е тя, че да го обвинява? Ако човек се замисли, толкова ли бяха странни учителите телепати в сравнение със света, който вече познаваше? Свят на глобални войни, религиозни сблъсъци и надпревара в ядреното въоръжаване, вдъхновявана от различни модели за управление? Днешният живот на Запад, да не би да е по-малко налудничав от този в Хималаите? Откри, че повтаря думите на Джек: коя беше тя, че да каже какво е вероятно и кое невъзможно? Изглежда бързо губеше своето усещане за перспектива и се излагаше на опасността да не може да прави разлика между истината и измислицата. Възможно ли е тези две понятия вече да са без значение за нея? Може би беше изгубила вярата си в подобни удобни разграничения.

— Джек — започна тя в отчаян опит да се вкопчи в някакъв порядък, — кажи ми простичко какво мислиш. Дали Антон се опитва да повтори проучванията на баща си, за да намери братството? Книгата Дзян ли търси и тайната на свръхчовека, каквото и да означава това?

Въпросите прозвучаха нелепо опростенчески още докато ги произнасяше, и Джак нямаше да й даде успокоението, за което копнееше. Както очакваше, той само вдигна рамене.

— Може би да, а може би не. Но като се има предвид онова, което току-що ми каза за неговия баща, и като добавим казаното от Гун, че Книгата Дзян е терма, е твърде вероятно. Особено като се знае, че спътникът му е тертон.

Той замълча за малко, сякаш искаше да си събере мислите.

— Нанси, знаеш ли какво? Понякога, дори да си обезверен човек като мен, има смисъл да вярваш и в най-малоумните теории.

— Какво искаш да кажеш?

— Ами ако цялото население на Тибет заедно с нацистите плюс Антон вярва в Книгата Дзян или Великото бяло братство, или прераждането, или със същия успех в летящи свине, а аз съм единственият, който не вярва… Мисля, че тогава трябва да си затварям устата. Ако искаме да намерим Антон, трябва да мислим като него. Което вероятно означава, че трябва да вярваме във всичко споменато по-горе. Освен това има още нещо: ако Книгата Дзян наистина съществува, тя ще струва милион пъти повече от диаманта Кохинор. Ще бъде най-голямата антика на всички времена, която някога е била откривана.

Той облиза устните си и у него се надига авантюристът, готов да се справи с всяко предизвикателство, особено когато може да се спечелят и пари.

Разбира се, че си мисли за пари, каза си Нанси. Не се живее само с академичните лаври. За миг тя беше разочарована, разочарована, че не реагира като нея. Че търсенето на Антон и на истината за това какво е правил през всичките тези години в Тибет, за Джек нямат по-голямо значение, отколкото възможността да спечели пари. И все пак, щом алчността може да го плени, тогава нека е тя. Беше стигнала дотук и откри, че единственото, което иска, е да продължи нататък. И ако решеше да бъде брутална и към себе си, трябваше да признае, че в търсенето й също имаше зрънце личен интерес: искаше великата история, която Антон беше заминал да търси.

— Значи все пак ще дойдеш в Пемако? — попита тя предпазливо.

Джек се усмихна в отговор.

— Разбира се, нека го направим.

— Смяташ ли, че нещо ужасно се е случило на Антон?

— Кой знае? Едно е сигурно — той е от онези типове, които са направо неразрушими. Дяволски късмет и подобни неща. Възможно е просто да обикаля стари манастири и да си прекарва добре…

— Или най-накрая напълно е полудял… — добави Нанси с приглушен глас.

Джек наклони глава, изгълта последните капки от бирата и остави шумно шишето на масата, после погледна към вратата.

— Или и двете. Има само един начин да разберем. Къде е Гун Лобсанг, когато ти трябва?