Чистачът

29.

След половин час таксито остави Куин на една пресечка от „Дюкоа“. Всичко изглеждаше спокойно.

В ресторанта го отведоха на маса близо до входа. Поръча си минерална вода и предястие от пълнени гъби. Нямаше нужда да се оглежда за Бъроуз, защото го видя още в мига, когато влезе — седеше в дъното на ресторанта. Куин забеляза, че вкусът на Бъроуз по отношение на компаньонките му не се е променил. Обичаше да са високи, руси и изкуствени. Освен това ги предпочиташе млади. Днешната му придружителка не можеше да е на повече от двадесет и четири, тоест с почти четвърт век по-млада от Бъроуз. Той също не се бе променил. Неестественият му тен все още се увенчаваше от боядисана в черно коса. Както обикновено носеше скъп европейски костюм по поръчка.

С гаджето му, изглежда, вече привършваха основното ястие. Куин видя как сервитьорът се приближи към масата им и отнесе няколко чинии. Миг по-късно келнерът по вината донесе неотворена бутилка, показа я на Бъроуз и той кимна. Докато келнерът отваряше бутилката, Бъроуз продължи да разговаря с жената.

Куин чу входната врата да се отваря и погледна небрежно натам. Беше Мъри. Спря неспокойно на входа в очакване на салонния управител. Дори започна да хвърля погледи към Куин, но се усети и спря, очевидно загрял, че това не е добра идея. Миг по-късно управителят го забеляза и забърза към него. Мъри му каза нещо, после и двамата погледнаха към Бъроуз.

Салонният управител се обърна към Мъри и го попита нещо. Той му отговори, после пъхна в ръката му няколко евро. Това, изглежда, задоволи управителя, защото той се усмихна, пъхна банкнотите в джоба си, направи на Мъри жест да изчака и закрачи през ресторанта към Бъроуз.

Стигна до масата на Бъроуз, наведе се и прошепна нещо в ухото му и посочи към вратата. Бъроуз погледна натам и Мъри му помаха лекичко. На лицето на Бъроуз се изписа недоволство. Той се обърна към блондинката, каза й няколко думи, после стана и последва салонния управител през ресторанта.

Щом двамата минаха покрай него, Куин остави на масата достатъчно пари, за да покрие сметката, после също стана и ги последва на прилично разстояние.

— Какво искаш? — попита Бъроуз още щом наближи Мъри.

Куин мина покрай тях и се наведе над витрината с десертите, за да разгледа тортите. Беше достатъчно близо, за да може да ги чува.

— Аз съм Кенет Мъри. „Стратегическо планиране“.

— Зная кой си — отговори Бъроуз. — Защо ми прекъсваш вечерята?

Мъри замълча, очевидно се чувстваше неловко, че Бъроуз знае кой е.

— Възникна нещо спешно, което се нуждае от вниманието ти — успя да избърбори накрая.

— Какво е толкова спешно?

— Не зная. Бях все още в службата и затова си предложих услугите да ти съобщя.

— Защо просто не ми звъннаха?

— Казаха, че било твърде деликатно. Трябвало да е на четири очи.

Бъроуз обмисли казаното.

— Добре, на четири очи сме. Казвай каквото има да казваш.

— Аз не съм вестоносец. Просто си предложих услугите да шофирам — отговори Мъри, придържаше се към сценария, който беше подготвил Куин. — Информацията носи капитанът в колата. Реших, че ще е по-добре той да не влиза в ресторанта. Нали разбираш, все пак е в униформа.

Бъроуз се смръщи.

— Наблизо ли си паркирал?

— Отсреща.

— Почакай. — Той се обърна и тръгна към масата си.

Щом Бъроуз се отдалечи, Куин погледна Мъри и му кимна възможно най-настоятелно. Мъри изглеждаше така, сякаш ей сега ще рухне.

Куин хвърли поглед през рамо и видя, че Бъроуз говори нещо на блондинката: без съмнение й обещаваше, че ще се върне след няколко минути.

Куин излезе от ресторанта.

След две минути чу стъпките им по паважа. Седеше на пътническата седалка в колата на Мъри с изправен гръб, като истински военен куриер. Беше накарал Мъри да паркира колкото може по-далеч от уличните лампи. Той можеше да вижда как се приближават, но те различаваха само неясната му фигура в колата.

Изчака ги да се приближат, отвори вратата и слезе.

— Окей, капитане — започна Бъроуз, — разбирам, че имате нещо за… — Млъкна и се втренчи в Куин. — Кой си ти, по дяволите? — Обърна се и погледна Мъри. — Какво става?

— Срещали сме се — обади се Куин.

Бъроуз се стегна.

— Срещали сме се? — Присви очи. — Да, май те познавам. Манила?

— Не, Монтевидео — поправи го Куин.

Бъроуз започна да кима.

— Рамос.

— Точно така.

— Ти си Куин.

— Правилно.

— Какво искаш?

— Защо не се качиш в колата? Вътре ще имаме повече уединение.

Бъроуз направи крачка назад, очите му се присвиха.

— Не мисля.

Куин извади пистолета.

— Може да ти прозвучи като молба, но всъщност не е.

Мъри обикаляше Брюксел. Куин седеше отзад с Бъроуз.

— Скоро ще започнат да ме търсят — каза той. — И двамата сте до шия в лайната.

Куин го погледна.

— Имам ли вид, че ми пука?

— Какво искаш?

— Размяна на информация.

— Не търгувам.

— Разкажи ми за Робърт Тагарт.

Бъроуз го погледна с презрение, но освен презрението в очите му просветна нещо подобно на разбиране.

— Това име трябва ли да ми говори нещо?

— Да опитаме с друго. Хенри Янсън.

Този път лявото око на Бъроуз потрепна.

— Малко объркващо е — любезно обясни Куин, — след като става дума за един и същ човек.

Бъроуз вдигна рамене.

— Окей, щом казваш. И какво от това?

— Янсън е трябвало да ти даде информация — продължи Куин — за операция, ръководена от Борко.

Бъроуз погледна настойчиво Куин, после се обърна към Мъри и нареди:

— Спри колата.

Изненадан, Мъри натисна спирачката.

Бъроуз посегна към вратата.

— Почакай — спокойно каза Куин и вдигна пистолета. — Кен, продължавай да караш.

Мъри натисна газта и колата подскочи напред.

— Спри шибаната кола — озъби се Бъроуз, после се обърна към Куин. — Не зная каква игра играеш, но аз слизам.

— Продължавай да караш — повтори Куин и почти опря пистолета в гърдите на Бъроуз. — Ако си мислиш, че се бъзикам, грешиш. Някои хора, които са ми близки, имат големи неприятности заради онова, което става. А моите лични правила за водене на бой вече не са толкова строги, колкото бяха.

Бъроуз стисна зъби. Пръстите му все още бяха на дръжката на вратата. Куин чакаше. Очевидно беше, че Бъроуз знае нещо, което не иска да сподели.

Най-накрая той пусна дръжката и се облегна на седалката.

— Янсън. Тагарт. Прав си. Това е един и същ човек.

Куин не каза нищо.

— И да, каза, че е стигнал до информация, която иска да ни предаде.

— Кои сте тези „ние“? — попита Куин и помръдна цевта на оръжието просто за да напомни на Бъроуз за него.

— Агенцията. Ти какво си мислеше?

— Какво искаше да ви каже?

— Ако знаехме, нямаше да има нужда да ни казва. Нали така?

— Значи никога не е казвал нещо за биологическа проба, която може да ви предостави?

— Не беше много конкретен какво има.

— И това е всичко, което знаеш?

Бъроуз се поколеба.

— Каза ни, че е нещо изработено по поръчка.

Куин се намръщи.

— Какво означава това?

— Това е всичко, което поиска да каже. Щяхме да се срещнем, за да ми даде подробностите.

— Разкажи ми за срещата — поиска Куин.

— Трябваше да се срещнем във Вейл. На пистата.

— Кога?

— В деня на пожара. Аз бях във Вейл, но Тагарт не се появи.

— Знаеше ли къде е отседнал?

— Не. Той настояваше да планира нещата сам. Единственото, което ни позволи да организираме, беше човек, който да го вози из околността.

— А защита?

— Настоявахме.

— И този шофьор не ви ли каза къде е?

— Беше получила нареждане да не го прави. Тагарт беше много нервен и не искахме нещо да обърка срещата.

— Тя? Джилс? — попита Куин.

— Точно така. Ти си онзи, който я намери, нали?

Куин се втренчи за миг в Бъроуз и очите му се присвиха.

— Каква е ролята на Офиса във всичко това?

Бъроуз, изглежда, се замисли колко да каже.

— Ще ти кажа, но и ти трябва да ми кажеш всичко, което знаеш.

— Нали казах, че това е размяна?

Бъроуз кимна.

— Да, но досега не си споделил нищо с мен.

— Прав си — потвърди Куин, — не съм.

— Куин — обади се Мъри от предната седалка.

— Какво?

— Нали ми каза да гледам за всичко необичайно.

— Какво има?

— Мисля, че ни следят.

Куин рязко се изви на седалката, за да погледне през задното стъкло. Зад тях имаше няколко коли.

— Коя? — попита той.

— Точно зад нас.

Един черен форд се движеше на две коли разстояние зад тях.

— Сигурен ли си? — попита Куин.

— Направих няколко завоя. Следва ни.

— Направи го пак — нареди Куин. — Бърз завой на следващата пресечка. Без мигач.

Мъри изпълни нареждането му. Фордът продължи да ги следва.

— Пак — заповяда Куин. — Вляво на следващото кръстовище.

Колата пак се лепна за тях. Куин се обърна към Бъроуз, който се подсмихваше доволно.

— Казах ти, че ще дойдат за мен.

— Откъде се взеха? — изскимтя Мъри.

— Блондинката — обясни Куин. — Тя работи за теб, нали?

Бъроуз се усмихна, но не каза нищо.

— Момичето? — попита Мъри.

— Вероятно ни е видяла да потегляме с приятеля й и ги е повикала.

— Съжалявам — обади се Бъроуз. — Изглежда, приключихме.

— Отърви се от тях — нареди Куин на Мъри.

— Шегуваш ли се? — изстена той. — Вече ме вкара в достатъчно неприятности.

— Точно така, Кен — подхвърли Бъроуз. — Не си влошавай положението.

Куин се обърна към него.

— Млъквай.

— Майната ти — озъби се той. — Кен, спри и ще кажа, че си извършил това против волята си.

Куин наведе цевта на оръжието и дръпна спусъка.

Бъроуз ревна от болка — куршумът прониза дясното му стъпало. Това беше посланието, от което имаше нужда Мъри, за да натисне газта до дупка.